Навигатор Home » Архитектура » Отворени ли сме за новаторство в архитектурата?

Отворени ли сме за новаторство в архитектурата? 

8-9-2

    Арх. Александър Наумов, РК на КАБ – София-област:

Да! Но икономическата реалност е друга

8-9-NaumovОтговорено накратко, архитектите, особено по-младите са изключително отворени към нови нестандартни решения. И са подготвени да експериментират. Въпросът е, че се сблъскваме с една реалност, която се нарича възложител. Т.е. колегите са много-много по-отворени към прилагане на нови решения, нетрадиционни подходи, модерна визия, отколкото възложителите.

Причината за този консерватизъм или традиционализъм, да го наречем, е чисто икономическа.Това, което излиза като краен продукт от архитектурното ателие, има някакъв ограничен пазар, който може да го 8-9-1поеме. Масовият пазар иска друго. Затова и всякакви новаторски предложения трудно се реализират по чисто икономически причини.

При вътрешния дизайн, обзавеждането, особено когато става дума за решаване на жилищни нужди, нещата са по-различни. Тук става дума за индивидуално решение. Има разлика, когато нещата се правят вкъщи. Тогава и решенията са много по-смели.

Арх. Иван Кючуков, РК на КАБ – Бургас:

Смелите идеи изискват много средства

8-9--Ku4ukov-1Категорично смятам, че не сме готови за експерименти и новаторство в архитектурата. Смелите идеи се постигат с много средства, каквито у нас няма. Държавата и пазарът тук са прекалено малки, а и обществото ни не е подготвено за новото. Ние не съумяваме да запазим старото и да проявим разбиране за него, какво остава за експерименти. Последният пример е паметникът „1300 години България“. Стигна се дотам, че именит скулптор като Валентин Старчев, който и ми е преподавал, да се оправдава и да защитава пред журналисти достойнствата на творбата си. Същите спорове са и за 77-метровия небостъргач в София – пак противоречия… Истината е, че новите технологии, смелите идеи, авангардните проекти ги гледаме и ги четем само по списания, каталози и като пътуваме по света. Мащабите у нас не предполагат подобни инвестиции. Например новият Световен търговски център, който се проектира на мястото на разрушените кули-близнаци в Ню Йорк, струва близо 4 милиарда долара, което прави новата кула най-скъпото здание в света. И в пъти да бъде намалена цената, подобен проект е немислим за България. Просто финансово не сме готови.

Реалистично това, към което трябва да се насочим, според мен е екологичното строителство. По-семпли обекти, енергийно ефективни, оптимизирани – това е, което има смисъл и може да се постигне в България.

Арх. Чавдара Николова, РК на КАБ – Варна:

Водещо при инвеститорите е търсенето на практичност

8-9-Chavdara1Като инвеститор българинът залага на традиционното пред модернизма. И ще дам елементарен пример. В моето обучение по архитектура във Франция се залагаше, специално при индивидуалните жилищни сгради, да се търси известен лукс и качество на пространството. Много често това се постига с двойна височина при част от помещенията. В 10-годишната ми практика нашето ателие е проектирало една-единствена сграда с двоен обем на хола. Мотивът, който най-често се изтъква, е: двойното ниво ще бъде трудно за отопление. При нас определено се търси практичността. Затова се избягват също олекотените конструкции, новите технологии… Разчита се масово на конвенционалното строителство и по-стандартните форми.

8-9-3Когато става дума за обзавеждане, ние обичаме да следваме модата. Хората, които залагат на съвременната визия, обикновено се насочват към последните тенденции. Обичайно модерното се търси при материала и изделията, а не при концепцията например. Това е модерното, което специализираните списания и телевизията налагат. Най-често модерната визия се реализира при заведения и магазини. При тях инвеститорите търсят обновяване, защото това се харесва на клиентите.

Докато има една друга модерност, свързана с пространствата, с използването на определени материали, която не остарява. Реално има много модерни интериори и пространства, проектирани през 30-те или 60-те години на миналия век, които потвърждават правилото, че истинската архитектура не остарява. А при нас много често се наблюдава ефектът на остаряване, защото модните тенденции се копират самоцелно. Отношението към модерността се възпитава с поколения.

8-9-NEW

ПОКАНА

Дизайнът е / Първа среща в Генератор с новатор в дизайна

Даниел Чарни е първото голямо име в поредицата събития DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е – серия от публични срещи с уважавани международни имена – новатори в дизайна.

Чарни е съвременен дизайнер, куратор, творчески консултант и преподавател по дизайн. Името му се свързва с проекти за институции като Royal College of Arts, новия Design Museum, Victoria and Albert Museum и The Aram Gallery в Лондон.

Чарни е съосновател и директор на Fixperts – платформа, която помага за изграждането на следващото поколение дизайнери, инженери, технолози, артисти, мечтатели и агенти на промяната. Fixperts решава социални проблеми и подобрява качеството на живот чрез поправяне на предмети, а не чрез подмяната им. Платформата има представителства в над 20 държави и се прилага в учебните програми на университети и училища, в компании и институции.

Даниел Чарни е и креативен директор на консултантската агенция From Now On, която помага на организации, институции и хора, свързани с изкуството и креативността, да дефинират визията за своето бъдеще и привличането на нови публики. Между 2002 и 2010 г. е главен куратор на една от най-известните галерии за нов и експериментален дизайн – The Aram Gallery. Сред кураторските му проекти е една от най-популярните изложби на Victoria and Albert Museum – Power of Making през 2011 г., която привлича впечатляващите 320 000 посетители. Чарни преподава дизайн от 20 години, като между 1998 и 2012 г. оглавява Департамента по продуктов дизайн в Royal College of Art и е професор по дизайн в Kingston University в Англия.

Форматът DESIGN IS/ДИЗАЙНЪТ Е има за цел да разкрие разнообразните аспекти на дисциплината дизайн и тяхното приложение за по-качествен живот. Чрез лекции, изложби и работилници публиката ще има възможността да се запознае с важни етапи от развитието на дизайна, неговите забележителни революционери, съвременни приложения, смели и предизвикващи въображението експерименти, етични и устойчиви тенденции, предстоящи нововъведения и други.

 

Добавете коментар