Навигатор Home » На фокус » Нови инвестиции в пристанищната инфраструктура на страната

Нови инвестиции в пристанищната инфраструктура на страната 

1 200 000 лв. с ДДС струва изготвянето на  нов генерален план на пристанище Варна

Работи се по няколко проекта, насочени към подобряване на условията за корабоплаване по море и по р. Дунав

Транспортното ведомство се активизира в подобряване на пристанищната инфраструктура в страната и развитието на корабоплаването особено по река Дунав. За напредъка на сектора се залага отново на европейско финансиране, става ясно от данни на ведомството.

12-13-Transport-1ДП „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) и ИА „Проучване и поддържане на река Дунав“ работят активно по изпълнението на няколко проекта с европейско финансиране, съобщи транспортният министър Ивайло Московски. Те са насочени към подобряване на условията за корабоплаване по море и река.

Наскоро приключи внедряването на географска информационна система за мониторинг на Черно море. Проектът се финансира от Норвежкия финансов механизъм 2009-2014 в рамките на Програма „Иновации в зелената индустрия“, а бенефициент е ДП „Пристанищна инфраструктура“. Основната му цел е създаването на ГИС базирана информационна система за мониторинг на състоянието на различните параметри на околната среда, морските пространства, крайбрежните зони и пристанищната инфраструктура.

12-13_Transport-2ДППИ са в процес на подготовка на проект, чиято цел е преглед на всички съществуващи пристанищни съоръжения и идентифициране на нуждите от въвеждане в експлоатация на нови такива. Целта е да се постигне устойчиво развитие на българските пристанища по отношение на околната среда и информационното обслужване на корабоплаването.

ВРЕМЕННА РАВНОСМЕТКА

Държавните пристанища с по-ниски приходи от очакваните за полугодието

Две от държавните пристанища са реализирали загуба, едно е с по-ниски приходи и съответно по-ниска печалба. Това са данните на подопечните на Транспортното министерство дружества за първото тримесечие на тази година, като подобна е тенденцията и към средата на текущата година.

Порт Варна

С най-добри резултати започна 2017-а Пристанище Варна, като се движи и с изпреварване в приходите спрямо бизнес плана си. Въпреки това обаче те са по-малко в сравнение със същия период на миналата година. Разходите за тази година също вървят в добра посока, намалявайки в сравнение с планираното, но са повече спрямо миналата година по същото време. Чистата печалба на Пристанище Варна е 2,022 млн. лв., отчитайки спад от близо 34% спрямо март 2016 г.

Причините, които се посочват за намалението на приходите спрямо съответния период на миналата година с 2.8%, до 15.2 млн. лв., са промени в структурата на обработваните товари. Към края на март тази година са обработени 136 хил. т по-малко зърнени храни спрямо базовия период на 2016 г. Увеличени са количествата на наливните товари (46 хил. т), които са с по-ниска претоварна цена, което формира крайния резултат.

12-13-NEW

Най – големият пристанищен кран в България функционира на Порт Варна – запад от една година. Освен товари до 144 тона съоръжението може да обработва до 20 – 30 контейнери на час, което е от изключителна важност за бизнеса

Като най-големи клиенти на Варненското пристанище се очертават „Агрополихим” (372 хил. т товар за първото тримесечие), „Солвей Соди” (190 хил. т) и „Девня цимент” (192 хил. т).

За изминалата година дружеството е с чиста печалба от 12 млн. лв., отчитайки ръст от 68.3% спрямо предходната година. Приходите му са за 74.3 млн. лв., което е увеличение с 9.1%. Като причина за увеличението са посочени обработката на газопроводни тръби по проекта „Южен поток” и увеличеният обем на зърнени храни, обработени през пристанището.

Лош старт за Порт Русе

Загуба от 85 хил. лв. отчита Пристанище Русе за първото тримесечие на годината при почти толкова заложена в бизнес плана печалба и 364 хил. лв. печалба година по-рано. С 30% са намалели и приходите на дружеството спрямо същия период на миналата година и в края на март 2017 г. са 1.2 млн. лв. Това е с 16% по-ниско от заложеното. Добре се движат оперативните разходи, които се понижават и спрямо заложеното в бизнес плана, и спрямо март 2016 г. (с 3.5%), до 1.181 млн. лв.

Влияние за спада в основните резултати според експерти са оказали неблагоприятните метеорологични условия през зимата и пролетта на годината. За определен период от време – през януари и част от февруари, корабната работа е била преустановена заради ниските температури, ледохода по Дунав и замръзване на реката при град Русе. Това е затруднило много логистиката на товари до терминал „Русе-изток”. Възможна е била единствено сухопътна обработка на товарите.

Загуба за Порт Бургас и Порт Видин

За миналата година Пристанище Бургас намалява загубата си до 656 хил. лв., като този негативен резултат се дължи на отрицателни валутни разлики. Приходите на дружеството намаляват и то има натрупани общи загуби за близо 9.5 млн. лв.

Приходите на Пристанище Видин през първото тримесечие са били 22 хил. лв., което е по-малко с 3 хил. лв. спрямо същия период на миналата година. Финансовият резултат е загуба в размер на 66 хил. лв., която се дължи на по-малкото реализирани приходи от предвиденото, както и на разхода на електроенергия. По-голям е и размерът на трудовите възнаграждения поради изплащане на обезщетения при напускане, посочват от дружеството.

Започва ремонт на нефтената база „Росенец”

Бургаската рафинерия „Лукойл Нефтохим“ планира да инвестира 50 млн. лв. за ремонт на нефтеното си пристанище „Росенец”. Пусната е обществена поръчка за извършване на необходимите дейности. Срокът, за който обновяването трябва да приключи, е 60 месеца. На пристанищния терминал се извършват товаро-разтоварни дейности на нефтопродукти.

Целта на капиталния ремонт е пирсовете 1, 2 и 3 на пристанищен терминал „Росенец” да бъдат приведени „към нормативните изисквания и добрите европейски практики”.

12-13-RAFINERIA

„Лyĸoйл Heфтoxим Бypгac“ планира крупна инвестиция нa пpиcтaнищния тepминaл „Poceнeц“, който държи на ĸoнцecия oт 2011 г. нacaм. Taм ce paзтoвapвaт тaнĸepитe зa paфинepиятa.

Това включва строителство от I категория за изграждане на помпена станция за морска вода, нови докинг системи, модернизация на противопожарната система, замяна на кранцевата защита на пирсовете и замяна на товаро-разтоварните устройства на Пирс 1 и 3 (кейово място за приставане и обработване на кораби).

Работата по пристанищен терминал „Росенец” включва няколко подобекта: Пирс 1, Пирс 2, Пирс 3, противопожарна система, брегоукрепителна дамба с път между Пирс 1 и Пирс 2, брегоукрепителна дамба с път между Пирс 2 и Пирс 3, реконструкция на входящи водопроводи, електропроводи и слаботокови кабели в корена на Пирс 2.

В изискванията към обществената поръчка е записано, че всеки участник в търга трябва да е реализирал минимален общ оборот в размер на 100 млн. лв. без ДДС, включително минимален оборот в сферата, попадаща в обхвата на поръчката, в размер на 100 млн. лв. без ДДС, изчислен на база годишните обороти за последните три приключили финансови години.

Участникът е длъжен да осигури техническо оборудване много специфично за сектора: за извършване на драгажните работи около палите -плаващ кран с грайферно оборудване и самоходни саморазтоварващи се шалани, смуконагнетателна или многокофова дълбачка за района на морската помпена станция и при изграждане на площадките на кулите за хидро и пено монитор 3 на пирсове 1 и 2; за доставка и монтаж на бетоновите блокове – тежкотоварни авторемаркета, автокранове 120 т, шалани с равни палуби и 100 т плаващ кран; за повдигателни работи при извършване на СМР на отделните пали (кофраж, армировка, стоманени опори на тръбопроводи, малогабаритно технологично оборудване и др.) – плаващ с товароподемност до 10 тона; за подравняване на заскалявката, основата от пакелаж, монтаж на блокове и рамки под вода – специализирана в тези дейности водолазна група; за набиване на шпунтовите стени – прикачни вибрационни агрегати, монтирани на плаващ кран; за монтаж на металните конструкции, голямогабаритно технологично оборудване и др. – плаващ кран, автокран; за полагане на бетон – кюбел, авто и стационарна бетонпомпа; за прибутване на скални почви при направата насипи – булдозер и челен товарач; за транспортиране на скални маси и отпадъци – автосамосвали; за изграждане на пилоти – сондажни машини.

Инженери от Варна проектират суперлайнери

12-13--Korabi.-2

доц. Петър Георгиев

Докато в държавата тече поредният скандал за нарушения на приватизационния договор за Българския морски флот и кораби, нарязани на скрап, според вицепремиера Валери Симеонов, инженери от Варна проектират суперлайнери. Противно на инерцията в общественото мнение, че корабостроителният бизнес е замрял, на практика той е жив, има потенциал и нужда от кадри, категоричен е доц. Петър Георгиев член на УС на Морски клъстър – България.

Варненски проектантски фирми участват в проектирането на големи пътнически кораби. Една от тях е работила за финландска компания по проектирането на един от най-големите пътнически кораби – Oasis of the Seas за 5400 пасажери с дължина 361,6 и широчина 47 метра.

Във Варна работят четири корабостроителни и кораборемонтни завода. В един от тях се усвоява строителството на серия от нови специализирани кораби, разширява се и производствената инфраструктура, коментира доц. Георгиев.

12-13--Korabi

Варненски проектанти участваха заедно с финландска компания в проектирането на един от най-големите пътнически кораби Oasis of the Seas.

Той припомни, че в корабостроенето има цикличност и последната криза е резултат от глобалната финансова криза от 2008 г. Процесът според експерта вече отшумява и започва леко оживление.

Проблемите в Европа за сектора остават. Те тръгнаха с преместването на центъра на световното корабостроене от Стария континент към Далечния изток. Сега Китай, Корея, Япония и дори Виетнам са страните, където се произвеждат масовите серии търговски кораби. Европа остана център само в строителството на пътнически кораби, луксозни яхти и специализирани съдове, което става главно във Финландия, Франция и Италия.

Европа осъзнава, че загуби корабостроенето. Големите корабни заводи са изкупени от азиатски инвеститори (вижда се в съседна Румъния и на много други места), които осигуряват някаква заетост, но пък се изнася основната печалба. Така че в момента политиката на ЕК е насочена към стимулиране на малките корабостроителници, допълва специалистът.

 

 

Добавете коментар