Миграцията и стихийната урбанизация са предизвикателства, с които трябва да се справи регионът

Катя ТОДОРОВА

Приобщаването на Западните Балкани в ЕС обсъдиха в НДК по време на дискусия „Балканският потенциал” архитекти от региона. Проявата е в рамките на Българското европредседателство и е свързана с инициативата на Съюза на архитектите в България (САБ) за учредяване на Балкански архитектурен форум.

В срещата взе участие президентът на Международния съюз на архитектите (UIA) арх. Томас Воние и ръководителите на архитектурни организации от някои балкански страни. Албанските архитекти бяха представени от арх. Арманд Вокши, македонските – от арх. Мартин Пановски, черногорските – от Филип Алексич, и румънските – от Шербан Циганаш. Учредяването на Балканския архитектурен форум е с подкрепата на министъра на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз 2018 Лиляна Павлова, министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков, на министъра на културата Боил Банов и главния архитект на Столична община арх. Здравко Здравков.

Гости на откриването на събитието бяха посланиците на Косово, на Албания, на Босна и Херцеговина, на Сърбия.

При откриването на форума председателят на Съюза на архитектите в България (САБ) арх. Георги Бакалов подчерта значението на големите инфраструктурни проекти на Балканите, които дават големи шансове и на архитектите да проявяват своя творчески потенциал.

12-13--FORUM-2В приветствието и в презентацията си след това председателят на Асоциацията на архитектите на Албания Арманд Вокши призова колегите си от България и Румъния да помогнат за защита на интересите на гилдията в страната му. „Трябва да се опитаме да работим без граници, както в останалата част на Европа“, предложи той и добави, че в страната има над 2500 лицензирани архитекти, което според него е лудост на фона на населението от 2,5 милиона.

Арх. Мартин Пановски, шеф на Асоциацията на архитектите на Македония, изрази мнение, че архитектите като че ли са забравили как да говорят помежду си и как да се слушат взаимно. „Мисля, че можем да споделим проблемите и мислите си, и това е само началото на бъдещото сътрудничество между държавите“, добави той.

„Организирането на Балканския архитектурен форум е чудесна идея с корени в България – каза арх. Филип Алексич от Черна гора. – Архитектурата е цел и е резултат от усилията и на архитектите, и на цялото общество. Затова има смисъл да обединим усилията си. Форумът е най-доброто място за дебат, защото означава откритост, сътрудничество, обмен на мисли“, допълни той.

Във въведението по темата „Балканският потенциал” арх. Истилияна Атанасова, член на Международния съюз на архитектите (UIA), подчерта, че тя е тясно свързана с Европредседателството на България, насочено към евроинтеграцията на страните от Западните Балкани към ЕС. „Ние обаче ще се съсредоточим и върху целия регион. Всички заедно трябва да мислим за по-доброто си бъдеще и да си подадем ръка”, добави тя. Арх. Атанасова припомни, че основните опасности за страните от района идват от бързата урбанизация на големите градове в балканските страни. „Заедно трябва да потърсим отговори на няколко основни въпроса: как да се възползваме от силните страни на всяка територия за устойчиво и балансирано развитие на Балканите като цяло; как да се справим с миграцията и стихийната урбанизация; как да изградим по-добри връзки на национално, регионално и местно ниво; как да развиваме сътрудничество в областта на климатичните промени и културно-историческото наследство. Сега поставяме началото на един много полезен за целия ни регион професионалният дебат”, категорична бе тя.

12-13--FORUM-3

В началото на дискусията архитектите от балканските страни повдигаха въпросите за справедливото заплащане на труда им и възможностите за въвеждане на минимални тарифи. В тази връзка председателят на САБ арх. Георги Бакалов припомни за неуспешния опит в България тази идея да се реализира на практика.

Арх. Шербан Циганаш смята, че по-опитните колеги могат да учат младите архитекти на културата за определяне на възнагражденията в проектантската професия, как да оценяват работата си и да организират бизнеса си. В Румъния сме направили информационна система за разходите, необходими за работата на архитектите, и съм готов да споделя информация за нея с колегите от другите страни. Той обърна внимание и на факта, че много средства от еврофондовете се харчат за реставриране на паметници на културата, но невинаги се прилагат добри практики: „В Румъния имаме доклад, доказващ, че голяма част от тези пари се изразходват за унищожаване вместо за реставрация, защото тя не се прави по най-добрия начин“.

Във връзка с тези и други повдигнати въпроси по време на обсъжданията арх. Томас Воние призова на подобни дискусии да се канят не само архитекти. По думите му, така излиза, че архитектите споделят проблемите само в рамките на общността си. „Трябва да се отправят послания и към другите общности”, препоръча той.

Арх. Томас Воние, президент на Международния съюз на архитектите (UIA):

Възможностите тропат на вратите ни

12-13-Balkanski-forum---kare--1---Tomas-Vonie„Районът на Западните Балкани има огромен потенциал за развитие и архитектите могат много да помогнат за интеграцията им към ЕС”, каза арх. Томас Воние, президент на Международния съюз на архитектите (UIA).

Можем да сме скептични за намеренията на ЕС и дори да не сме съгласни с идеята за интеграцията. „Не можем обаче да игнорираме факта, че Евросъюзът ще насочи инвестиции в този район. Това дава възможности за архитектите и техните организации“, обясни той и добави, че ЕС призовава за специфични реформи, част от които засягат и строителния бизнес.

Според президента на UIA възможностите тропат на вратите ни, защото заради напрежението в Близкия изток и Северна Африка и емигрантската криза богатството на Европа ще се пренасочи вътре в рамките на Стария континент. „Този процес ще бъде по-силен, отколкото е бил в последните десетилетия”, прогнозира той и добави, че интересът към Балканите ще се засилва. „Архитектите трудно можем да повлияем на различните политически, етнически и религиозни спорове, но имаме възможност да решаваме заедно проблемите, засягащи нашата работа – смята Воние. – С развитието на нов икономически потенциал, особено в сферата на отдиха и туризма, можем да повишим качеството на живот на хората и да подобрим „видимостта“ на културно-историческото наследство в района, което е много богато”, добави той.

Главният архитект на София Здравко Здравков:

В цяла Европа страдаме от високите нива на моторизация

12-13-zzГлавният архитект на София арх. Здравко Здравков запозна присъстващите с плановете на Столична община да отвоюва центъра на града от автомобилите и да се направят още пешеходни зони. „Както в цяла Европа, и тук страдаме от високите нива на моторизация“, допълни той.

По думите му, процесът на освобождаването на центъра на столицата от автомобилния трафик е необратим процес. Ако успеем да освободим пл. „Народно събрание“, всичките площади, които имаме, дори превзетите паркоместа около „Света Неделя“, това площадно пространство със съвсем малко намеса, със смяна на настилката ще стане прекрасно, смята той.

„Архитектите сме решението, но понякога ние, архитектите, сме и проблемът. Работихме за индустриализацията, а направихме от градовете си градове за автомобилите. Вместо функционалност допуснахме паразитиране на трафика в нашия град. Изключително важно е форумът да постави конкретни цели и задачи, които да се решат с бъдещата визия на нашите градове. Всички се задъхваме от ежедневния трафик”, каза още той. По думите му, европейските градове все още не са заприличали на Джакарта и сега му е времето да проектираме така нещата, че да не се налага по 3 часа да се придвижваме от единия до другия край на града. „Част от нашата визия е в градовете ни да можем да се придвижваме свободно и бързо”, допълни главният архитект на София.

Мартин Пановски, председател на Асоциацията на архитектите на Македония:

Това е само началото на бъдещото сътрудничество

12-13-Balkanski-forum---kare--3---PanovskiАрхитектите като че ли са забравили как да говорят помежду си и как да се слушат взаимно, каза арх. Мартин Пановски, шеф на Асоциацията на архитектите на Македония. Смятам, че можем да споделим проблемите и мислите си, и това е само началото на бъдещото сътрудничество между държавите. Дойдох на форума, за да създам истински приятелства.

Другият въпрос е какво правят архитектите, само сгради ли строят, егоисти ли сме или трябва да помагаме хората да са щастливи. Върху това трябва да се фокусираме, а не дали ползваме услугите на архитекти звезди или непрекъснато да се хвалим колко са красиви сградите ни. Архитектите трябва да носим своята отговорност, защото създаваните от нас сгради влияят върху природата и върху човечеството.

Ние сме шефове на пространството, където живеем, но сме забравили да водим. Центърът на Скопие е осеян с еклектични сгради, но ние от нашата колегия не можахме да спрем този процес, каза още арх. Мартин Пановски.

ОТЛИЧИЕ

Проект на арх. Димитър Димитров спечели „Архитектон”

Годишната награда „Архитектон” за цялостен принос в областта на архитектурата за 2018 г. отиде при арх. Димитър Димитров, автор на проект на затворен жилищен комплекс в столичния квартал „Драгалевци”. Отличието се присъжда всяка година и се връчва на рождения ден на Съюза на архитектите в България – 17 март.

Наградата – пластика на скулптора Валентин Старчев, бе връчена на специална церемония на победителя в конкурса от председателя на Съюза на архитектите в България (САБ) арх. Георги Бакалов.

Номинирани бяха общо 4 проекта. Освен спечелилия приза, другите три са: за жилищна сграда в София на арх. Светослав Станилов, за УМБАЛ „Сърце и мозък” в Плевен – с водещи проектанти арх. Елена Каменова, д-р арх. Даниела Георгиева и арх. Доника Тодорова – за реновация на съществуваща актова зала в ОУ „Св. св. Кирил и Методий” в Свети Влас.12-13-Balkanski-forum---kare---4---Dimitar-Dimitrov

Носителят на голямата награда – арх. Димитров, който е и инвеститор на строежа, каза, че това е петият затворен комплекс, реализиран от неговото архитектурно бюро. „Много важно за такъв комплекс е как ще се държи във времето и да бъде максимално опростен и адаптивен към атмосферните условия”, смята той. По думите му, в затворените комплекси се осигурява спокойно място за живот далеч от градския шум.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си