Пенка Маринова е родена през 1958 г. в с. Павел, но целият й живот преминава в с. Масларево, община Полски Тръмбеш. Има средно икономическо образование. 11 години се занимава със счетоводство, а от близо 20 години работи в сферата на търговията. От 2011 г. е кмет на Масларево, втори мандат.

Пенка Маринова, кмет на с. Масларево:

Другият проблем е, че нямаме канализация, ВиК мрежата е на над 50 г. и доскоро бяхме на воден режим

Разговаря

Лилия ЛОЗАНОВА

– Г-жо Маринова, колко са жителите на село Масларево и какви са възможностите за заетост?

– Местните жители са общо 450. Младежите са около 100 души. Те работят в близките градове, но повечето живеят на квартира във Велико Търново, Горна Оряховица, Свищов. Учениците са 14-16 и се извозват до средищни училища в две посоки. Едното учебно заведение е в близкото село Алеково, Свищовско, а другото е в общинския град Полски Тръмбеш. За съжаление, нашето училище е закрито през 2008 г., а детската градина – на следващата година. Оттогава сградата на школото пустее, тъй като няма към нея инвестиционен интерес.

Основният поминък на възрастното население е животновъдството. Те се грижат за малък брой животни. Две са по-големите ферми, като в едната се отглеждат крави, а в другата – овце.

– Какви проекти са реализирани в селото през последните години?

– Един от крупните проекти е реализиран през миналата година и е за цялостен ремонт на местното читалище „Отец Паисий Хилендарски 1902“. Средствата в размер на 133 000 лв. бяха осигурени по програма „Красива България“. В културната институция има богата библиотека с 6000 тома, които са особено търсени от учениците през ваканцията. Към читалището има и женска певческа група с активна дейност. Другият вокален състав е към Пенсионерския клуб.

– Какво е състоянието на църквата и други публични сгради в населеното място?

– Сградата на бившето РПК се намира в центъра на населеното място, но от години пустее и се руши.

Местната църква е „Свети Димитър“ и също се нуждае от освежаване, тъй като е ремонтирана преди десетилетие. През тази година сме решили да пишем до Дирекцията по вероизповедания с молба да бъдат отпуснати средства за храма. Интересен факт е, че до него има пристройка, която е от 1864 г. – годината, в която е бил изграден и храмът. В нея се е помещавало бившето килийно училище. Това е повод за гордост, защото означава, че в Масларево още в онези далечни времена е имало образование. Ще е чудесно, ако разполагаме с финансов ресурс за ремонт на това помещение. Наскоро сменихме дограмата в притвора на църквата със средства от рентата от църковните земи.

– Какво е състоянието на зелените площи и другите обществени пространства в населеното място? Осигуряват ли се евросредства за тяхното облагородяване?

– Не, през последните години няма одобрени проекти за зелените площи. Точно на центъра, пред сградата, има зелена зона, където се намират два паметника – на Иван Люцканов и на загиналите в Отечествената война. Поддържаме тези територии със собствени сили.

– А как поддържате инфраструктурата, ВиК и електропреносната мрежа, има ли проблеми с тях?

– Основните средства за поддържане на инфраструктурата са от община Полски Тръмбеш. Тази година има заложени 10 000 лв. – основно за изкърпване и запълване на дупки. През последните години са ремонтирани две улици. По програма САПАРД е извършена цялостна рехабилитация на уличната настилка. За съжаление, селото не е канализирано, а сме на септични ями. ВиК мрежата е поне на 50 г. и преди 4-5 години след профилактика имаше проблеми. През 2013 г. през горещите месеци бяхме на режим, но за щастие, сега не е така.

– Кой е най-големият проблем на Масларево?

– Обезлюдяването. Населението застарява и намалява, което е много лошо. Непрекъснато се увеличават хората, които се нуждаят от обгрижване. Над 20 са възрастните самотни хора, които ползват социален патронаж от Полски Тръмбеш. Всеки път, когато пътувам служебно за там, вземам рецептурни книжки на местни жители, за да им купя лекарства. Служителка от общината е ангажирана всеки ден да носи хляб на възрастни и трудноподвижни хора. Това е голямата ми болка.

– Има ли интересни моменти в историята на Масларево? Всъщност откъде идва името му?

– В селото е имало много хора, които са произвеждали масло. Те са се наричали яйджии и оттам е дошло и старото име на населеното място – Яйджий. Първият заселник в селото е Никола Войника от Караисен. В землището на селото има две могили, но те не са изследвани. По сведения на Стефан Стамболов, който описва старините на долния басейн на Янтра, има сравнително малко могили, разположени главно по възвишенията между българскосливовското, карайсенското и масларевското дере. Тук е живял опълченецът Ганчо Димов. Според историческите справки той се преселва в с. Яйджий (днешно Масларево) през 1857 г., когато е едва петгодишен. На 19 май 1877 г. е зачислен в 1-ва дружина 2-ра рота на Българското опълчение. По-късно е приведен в 4-та рота. След Руско-турската война (1877-1878) се завръща в с. Яйджий. Прехраната на семейството си изкарва като среден земеделски стопанин с около 100 дка земя. Известно време служи като стражар в Свищов. В гробищния парк има и паметник на руски войник, загинал по време на Руско-турската война.

Историята и традициите на Масларево са проучвани от двама етнографи, които са родом от тук – Надка Василева и Блага Стойнова. Те са изследвали обичаите, облеклото и бита на жителите на Масларево в миналото.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си