Навигатор Home » Новини » Над 3 млрд. лв. чакат бенефициенти по ОП „Региони в растеж“

Над 3 млрд. лв. чакат бенефициенти по ОП „Региони в растеж“ 

4-5_OPRR-NEW

Отварят за кандидатстване 100% от ресурса на програмата до края на месец април

Над 3 млрд. лв. чакат да бъдат разпределени между бенефициенти. До края на месец април 100% от ресурса на ОП „Региони в растеж 2014-2020” ще бъде отворен за кандидатстване, обяви зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на оперативната програма Деница Николова. Към момента в изпълнение са 447 проекта, като най-голям процент от тях заемат проектите за енергийна ефективност на публични сгради, следвани от проектите за жилищни сгради, за образователна инфраструктура, за градска среда, социална и пътна инфраструктура.

От МРРБ очакват към края на годината у нас да приключат 163 проекта на обща стойност почти 300 млн. лв.

Само за последните два месеца Управляващият орган е разплатил 150 млн. лв. по програмата. „Това е много важно и показва, че проектите се реализират и ще постигнат своята основна цел за принос в развитие на регионите, икономически растеж, откриване на нови работни места и подобряване качеството на живот, тъй като европейските инвестиции допринасят за промяна във всички региони на страната“, коментира значимостта на ОПРР Деница Николова.

За първи път в България с безвъзмездни европейски средства от програмата ще се подкрепят и мерки за деинституционализация на възрастни хора. Ще се изграждат и оборудват дневни центрове за хора с деменция и центрове за социална интеграция и рехабилитация на възрастните. Политиката по предоставяне на социалната услуга ще се изпълнява в партньорство с Министерството на труда и социалната политика, както и с общините, които трябва да осигурят подкрепа за социалните работници, обяви още заместник регионалният министър.

Като важна тема, която стои на дневен ред, от МРРБ определят бъдещето на кохезионната политика след 2020 г. Тя ще бъде разглеждана в рамките на Българското председателството на Съвета на ЕС. През месец май се очаква да бъде обявена и многогодишната финансова рамка на ЕК, спрямо която ще започне планиране и програмиране на политиките за развитие у нас след 2020 г. и новите регламенти за посоката на изпълнение на проекти. В тази връзка МРРБ вече започна предхождащи мерки за плавно програмиране и успешен дебат за бъдещето на политиката след 2020 г. с промяна на статистическите региони на страната. С дискусиите се търси модел, който да постигне адекватно териториално разпределение на страната и да позволи търсенето на финансиране след 2020 г. Целта е да се създадат силни и жизнени райони, които са по-добре географски обособени и разположени по основни оси на развитие, със силни, достъпни и притежаващи капацитет и възможности.

Борислава Уудфорд, представител на Генерална дирекция „Градско и регионално развитие“ на Европейската комисия, коментира, че моментът е ключов за българското правителство и ЕК по отношение на формирането на бъдещия бюджет и политиката на сближаване в ЕС след 2020 г. „Искам да ви похваля за постигнатите резултати на програмата и да ви насърча да използвате всяка възможност да популяризирате и защитавате нашата политика и инструменти за инвестиции в градовете и регионите“, даде оценка за свършената работа по ОП „Региони в растеж“ г-жа Уудфорд. Според нея през тази година елементите на финансовите инструменти трябва да станат още по-оперативни, а Фондът на фондовете все по-добре функциониращ орган, който да докаже своята добавена стойност в развитието на страната.

4 проекта модернизират центъра на София срещу 173 млн. лв.

София получи от правителството 151 млн. лв. за ремонти в центъра на града. Четирите договора за облагородяване на столицата бяха подписани от заместник-министъра и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020” Деница Николова и кмета на София Йорданка Фандъкова. Проектите са на обща стойност 173,5 млн. лв., като 151 млн. лв. са безвъзмездната финансова помощ по оперативната програмата, а останалата част е съфинансиране от Столична община. Това са най-видимите проекти за софиянци, коментира министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на церемонията. Всички тези градски части ще бъдат ремонтирани и ще имат изцяло нов облик за жителите и гостите на София. Модернизирането на градския транспорт е в унисон с политиките на Столична община за ниски въглеродни емисии, ограничаване на парниковите газове, а и като цяло проблемите с атмосферния въздух и фините прахови частици, посочи той. Проектите отговарят на всички приоритети на правителството, подчерта министърът. Той съобщи, че Столична община вече е договорила 62% от общия й определен ресурс по оперативната програма, което е изключително голям напредък, и пожела бързо и много качествено изпълнение на проектите. По думите му, вече са договорени 72% от целия ресурс на Оперативна програма „Региони в растеж 2014-2020”.

4-5_OPRR_Sofia.1

Зам.-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова и кметът на София Йорданка Фандъкова подписаха четирите договора за облагородяване на столицата

Столичният кмет Йорданка Фандъкова информира, че реконструкцията и благоустрояването на общо 200 дка в централната градска част трябва да приключи до две години. Тя обърна внимание, че вторият етап от проекта за интегриран столичен градски транспорт включва цялостно обновяване на линията на трамвай № 5, реконструкция на трамвайните релси с изключение на вече реконструираната част в района на пл. „Руски паметник“, нови спирки и трамвайни мотриси.

Ще бъде даден приоритет на трамваите пред останалите превозни средства, като те ще имат предимство на всички светофари, и така ще се увеличи скоростта на тяхното движение. Ще бъде реконструирана и линията на ул. „Каменоделска“.

Министър-председателят Бойко Борисов коментира, че новите трамваи ще гарантират не само чистота на въздуха, но и на шума, тъй като трамвайното трасе ще бъде обезшумено. Той препоръча на Столична община при огромните инвестиции в градския транспорт, чрез които придвижването с него става по-евтино, по-бързо и екологично чисто, да се предприемат и допълнителни мерки, за да се ограничи движението на автомобили в центъра на София.

До средата на март Агенция „Пътна инфраструктура“ ще обяви процедурата за разширяване на Софийския околовръстен път от ж.к. „Младост“ до АМ „Тракия“. Министър Нанков информира, че рехабилитацията на Източната дъга на околовръстното шосе от Казичене до АМ „Тракия“ ще продължи при подходящи метеорологични условия.

Четирите проекта са част от инвестиционната програма на София, финансирана с 280 млн. лв. по ОПРР. Предстои да се инвестира в обновяване на училища, детски градини, Театър „София“, парк „Владимир Заимов“, „Западен парк“ и много други.

Първият подписан проект е за 46 млн. лв. за обновяването на „Граф Игнатиев“ и сърцето на града – Златна София. С 21 млн. лв. ще бъдат преобразени любимите на софиянци „Граф Игнатиев“ с прилежащите улици и градинката на църквата „Св. Седмочисленици“, книжният пазар на пл. „Славейков“ и магазинчетата на пл. „Джузепе Гарибалди“. Предвижда се ремонт на трамвайния релсов път, ще бъдат подменени и настилките. Предвижда се инвестиция и в допълнително осветление и озеленяване.

Нов облик ще придобие и „Зона 4“, известна като Златна София. Наречена е така не само заради кубетата на „Св. Александър Невски“ и жълтите павета, но и заради емблематичните сгради, които се намират в района. Това са църквата „Св. София”, паметникът на Цар Освободител, Синодалната палата, паметникът на Васил Левски, „Квадрат 500“ и други. С европейски средства тази забележителна част на София ще бъде напълно обновена и ще запази мястото си на притегателен център за гостите на града. Инвестицията в Златна София е 25,1 млн. лв.

Вторият проект е за 125,5 млн. лв., с които ще се финансира изпълнението на втората фаза от проекта за интегриран градски транспорт. Той включва рехабилитация на трамвайни линии, доставка на нови 13 нископодови трамвайни мотриси и надграждане на интелигентната система за управление на трафика и съществуващата система за информация на пътниците в реално време. Предстои да започнат дейностите по рехабилитация на линията по бул. „Цар Борис III“ от кв. „Княжево“ до Съдебната палата.

4-5_OPRR_Sofia.2

Известната като Златна София „Зона 4” в столицата ще бъде модернизирана с 25,1 млн. лв.

По останалите два проекта ще бъдат изградени три дневни центъра за подкрепа на деца с увреждания и техните семейства, в които има условия за рехабилитация, образование и най-важното – за социални контакти. Отделно ще се правят и два центъра за обществена подкрепа. За удобство на гражданите социалните обекти ще са в различни части на София – кв. „Надежда“, „Хаджи Димитър“ и „Горна баня“.

Ще бъде ремонтиран и преустроен бившият Дом за деца, лишени от родителски грижи в кв. „Драгалевци“. В него ще бъдат създадени дневен център за деца с множествени увреждания и център за обществена подкрепа.

Тези инвестиции в социална инфраструктура са логично продължение на направеното в първия програмен период, когато с 15,7 млн. лв. в столицата бяха изградени 13 центъра за настаняване от семеен тип, 3 защитени жилища и 71 социални жилища. Това е малка част от мащабната инвестиционна програма на столицата, финансирана по ОПРР 2007-2013 г., благодарение на която са обновени Централната минерална баня, сега Музей на София, Античният комплекс „Сердика“, Националната галерия „Квадрат 500“, закупени са нови 50 тролейбуса, монтирани са електронни табла по спирките и др.

Приоритетна ос „Енергийна ефективност в периферните райони 2“

По 200 млн. лв. на година за малки жилищни кооперации

Катя ТОДОРОВА

През март стартира нова процедура по ОПРР по Приоритетна ос „Енергийна ефективност в периферните райони 2“. По нея кандидатите за нови дограми и монтиране на топлоизолация ще си разделят близо 207 млн. лв. Условието е кандидатстващите за евросубсидии за ремонти да обитават многофамилни жилищни сгради с до 35 апартамента. По програмата могат да кандидатстват сгради, които остават извън обхвата на Националната програма за енергийна ефективност, пише в индикативната годишна работна програма на ОПРР.

Всички малки жилищни сгради, отговарящи на критериите в Белоградчик, Берковица, Разлог, Сандански, Козлодуй и още 23 малки населени места в България, могат да кандидатстват за саниране с евросредства по оперативната програма. Парите обаче ще отидат при най-добрите проекти. Тази е и основната промяна в критериите за кандидатстване – държавата ще отпуска финансиране за саниране на принципа на конкурентния подбор. Допълнителният оставащ ресурс и този от спестени средства ще се насочи в проекти, с които се покриват най-видимо индикаторите по програмата, които целят спестяване на енергия, намаляване на парниковите емисии и др. В Разлог например вече се санират 14 кооперации.

При сключени 107 договора за безвъзмездна финансова помощ инвестираните в проекти за саниране до момента европейски субсидии са на стойност 80 млн. лв., сочи информация на Регионалното министерство. Спестената първична енергия, която се очаква по тях, е около 54 млн. киловатчаса за година. В рамката за изпълнение на приоритетната ос е заложена етапна цел за спестена енергия към края на 2018 г. от 5,1 млн. киловатчаса за година и крайна цел към 2023 г. от 56,9 млн. киловатчаса за година.

4-5-1В заложените цели на програмата е записано още, че обновените сгради трябва да достигнат най-малко клас на енергопотребление С не само в жилищния сектор, но и в публичната инфраструктура – сгради от културната, образователната и социалната сфера и сгради на държавната и общинската администрация.

При процедурите на финансиране управляващият орган на ОПРР си запазва правото да не предостави изцяло предвидените суми при недостатъчен брой качествени проектни предложения, отговарящи на предварително зададените критерии, както и в случай, че предвидените за изпълнение дейности изискват по-малък финансов ресурс.

Има и друго условие, което важи за 2018 г. Когато конкретен бенефициент не е постигнал индивидуалната етапна цел на верифицираните от УО на ОПРР средства до края на месец юни 2018 г., УО на ОПРР си запазва правото да ревизира определения общ ресурс на безвъзмездна финансова помощ (100%) за съответния конкретен бенефициент и размера на предоставената до момента помощ по сключените договори с размера на средствата, които не са постигнати като верифицирани от УО на ОПРР до този момент (и които в тази връзка следва да бъдат поети като собствен принос от страна на съответния конкретен бенефициент).

Най-голяма безвъзмездна финансова помощ от 12 386 000 лв. са предвидени по тази ос на ОПРР за Попово. До края на юни общината трябва да постигне верифицирани средства на 769 304 лв. С най-малка субсидия от 4 125 000 лв. ще могат да разполагат в Ивайловград, като общината ще трябва до средата на годината да верифицира 256 хил. лв., пише в насоките по кандидатстване по приоритетната ос. По 50% от отпусканата безвъзмездна помощ трябва да бъде използвана задължително за жилищния и публичния сектор, припомнят от ОПРР.

Добавете коментар