Навигатор Home » Новини » Нагласите и мотивацията на архитектите за професионална реализация

Нагласите и мотивацията на архитектите за професионална реализация 

18-19-(5)

       От Асоциацията на архитектите в България представиха резултатите от първото по рода си социологическо проучване

18-19-(4)България е сред водещите страни в Европа с по-голям процент жени, заети в сферата, и на първо място по отделени ресурси и време за допълнително професионално обучение.

Какво работят архитектите? Кои са основните фактори, влияещи върху тяхната мотивация и ангажираност, и какво очакват те от своите работодатели? Въпроси на тези отговори дадоха от Асоциацията на архитектите в България на база проведено социологическо проучване за професионалната реализация на архитектите в България. За първи път в България се провежда подобно допитване до професионалния бранш, което е реализирано от Агенцията за маркетингови изследвания и консултации BluePo!nt

18-19-Инфографика-удовлетвореност-от-работата-в-архитектурния-сектор

„Да си архитект, е престижно, но и много отговорно. Хората с това нелеко призвание често са неразбрани от широката общественост, защото мислят различно и виждат заобикалящата ни среда по различен начин. Въпреки това създават реалност, която може да отговори на почти всички високи очаквания. За нас от ААБ беше важно да изследваме именно тяхната мотивация, която е предпоставка за добре свършената работа. С това ние заявяваме своята позиция и ангажимент към архитектите в България”, заяви арх. Анета Маркова, председател на УС на ААБ. Тя добави, че мисията на ААБ е да популяризира приноса и ролята на архитектите, урбанистите и дизайнерите в създаването на естетична и устойчива среда. Като професионалисти, които създават средата, те трябва заедно да защитят ценностите и истинската мисия на професията.

18-19_Инфографика-как-се-виждате-след-5-години-в-архитектурния-сектор

Асоциацията на архитектите в България осъществява дейност в обществена полза и е насочена към създаване на мрежа за споделяне и разпространение на добри практики в областта на архитектурата и устройственото планиране, като по този начин се стреми да повиши професионалната квалификация на своите членове и допринесе за създаването на по-хармонична и устойчива среда.

18-19_Инфографика-опит-и-образование-в-архитектурния-сектор

Следващият проект, който ААБ ще осъществи, е издаването на книгата на Джейн Джейкъбс „Смъртта и животът на големите американски градове“, която променя светогледа за градоустройството.

Проучването нагласите и мотивацията на архитектите за професионална реализация е на база 773 запитани архитекти в София и страната.

18-19_Инфографика-пол-и-възраст-в-архитектурния-сектор

Kато цяло гилдията на архитектите се подмладява – тенденция, която се наблюдава и в Европа. Средната възраст на практикуващите професията у нас е под 30 години (50,6% са с опит по-малко от 5 години, а ¼ са между 30 и 35 години). 56,3% са жени за сметка на мъжете, които са 43,7%. За сравнение – в Европа това е по-скоро мъжка професия и съотношението е 63% мъже и 28% жени според изследването на Eвропейския съвет на архитектите.

18-19_Инфографика-предпочитани-проекти-в-архитектурния-сектор

Повече от половината архитекти у нас смятат, че секторът е силно конкурентен, а сред мотивиращите фактори за работа са: интересните проекти, екипната работа, креативността и възможността за развитие. Висок е процентът на предпочитани проекти – той се концентрира около жилищните проекти – 78,6% Интересен също е фактът, че интериорните проекти изпреварват в предпочитанията образователните и културните сгради. Желанието за работа по интериорни проекти в София е много по-изразено от това в страната с близо 17,8 процента разлика. Опазване на културното наследство и образованието са области, които привличат повече интереса на архитектите в страната, отколкото на тези в София.

18-19_Инфографика-ситуацията-в-архитектурния-сектор

Модерното работно място е важен фактор за тяхната реализация, в т. ч. да е в крак с новите технологии, кариерното развитие, гъвкавостта и работната атмосфера.

Арх. Анета Маркова, председател на УС на Асоциацията на архитектите в България:

Не навсякъде градската среда е готова за високи сгради18-19-(2)

Когато се проектират високите сгради, е важно дали градската среда ще понесе отпечатъка от тях. Това заяви арх. Анета Маркова, председател на управителния съвет на Асоциацията на архитектите в България, която представи приоритетите си за работа.

По думите й, много рядко се говори за това как ще влизат там потребителите на тези високи сгради, как ще излизат, какво ще костват за инфраструктурата на града тези високи сгради. Не се анализира и дали инфраструктурата – и като пътища, и като инженерна инфраструктура, са подготвени за подобен тип сгради. По тази причина личното мнение на арх. Маркова е, че не трябва да има небостъргач до Paradise mall.

Новият Закон за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) ще канализира част от проблемите. „Мисля, че има нужда да влезе в практиката, за да видим какви ще са резултатите от него. Посоката, в която е поставен, е позитивна”, коментира експертът. В момента ние работим в дигиталната епоха, не стоим и не чертаем с моливи, рапидографи и т.н. Създаваме едни модели – т.нар Building information modeling (BIM) – и всъщност те са триизмерни модели. И в крайна сметка всичко все още се предава на хартия и разрешителните за строеж също се предават на хартия, добави Маркова. Голямата ни мечта е, като кажем дигитализация, тя да се проведе от началото до края. Защото в цивилизованите държави вече са стигнали дотам, че предават модел. Този модел разрешава своето разрешително за строеж и се ползва по време на строителството и експлоатацията на сградата. Този модел може да се хване и да се интегрира в географските информационни системи, които всъщност отговарят за градове, смята Маркова. Архитектът обясни още, че именно тогава може да създадем платформа с всички сгради като модели с цялата инфраструктура. Може би звучи малко като научна фантастика в момента в нашата ситуация, но в крайна сметка трябва да се тръгне по пътя. Само експертите и професионалистите, които си вадят хляба с такива проекти, реално работят дигитално, поясни Маркова.

Добавете коментар