Музей с влакова композиция възкресява спомена за някогашната Рилска железница

0

Локомотив спрян от движение през 1960 г., бе транспортиран от локомотивното депо в Дупница до село Бараково. Някога той е пътувал по трасето на теснолинейния железен път между гара Кочериново и Рилския манастир. Сега той ще бъде част от експозицията на музея, в чест на индустриалеца Иван Балабанов. Идеята е на Методи Панайотов, председател на сдружение „Иван Т. Балабанов” . Благодарение на холдинга „БДЖ” и на Общинския съвет в Кочериново вече има възможност за възстановяване на автентична влакова композиция, която да напомня за някогашната Рилска железница. Тя ще се разположи върху 180 метра релсов път и ще се състои от локомотив и седем вагона, между които пощенски, представителен, санитарен, пътнически, товарен, открит. Методи Панайотов е убеден, че експозицията ще привлича много туристи. Тя ще бъде на открито, на пътя между селата Бараково и Пороминово и Рилската света обител.

22-2 22-3

Методи Панайотов споделя, че като председател на сдружението, близо шест години е водил битка с държавната бюрократична машина по пътя на изчезналите локомотиви и вагони. Перипетиите си е описал и в книгата „Рилската железница и Балабановата фабрика”, която издаде миналата година след първата – „Ние, децата от Балабановата фабрика”. Там е цялата кореспонденция, която е водил с БДЖ във връзка с този теснопътен локомотив, престоял 40 години пред локомотивното депо в Дупница. От 1974 г. той не е нито боядисван, нито възстановяван и състоянието му е трагично, казва Панайотов. Всичко, което е възможно да се свали от него, е откраднато. Това е последният теснопътен влак, който е пътувал по линията гара Кочериново – Рилски манастир, до нейното закриване през 1960 г.

Сега мечтата му да го реставрира и запази като музеен експонат заедно с няколко вагона, които са били част от Рилската железница, е на път да се осъществи. След като кранът свали локомотивчето от платформата и то „кацна” върху релсите, положени до оградата на някогашната Балабанова фабрика в Бараково, развълнуваният и щастлив като дете Методи прегърна и целуна машината.

Искам да възстановя представителния вагон на Балабанови, който е построен през 1928 г., разказа той. С него са пътували цар Борис Трети, Елин Пелин, Александър Божинов и други, значими за държавата ни, личности и интелектуалци. Автентичната влакова композиция на музея ще включва и санитарен вагон, който е бил на разположение на секачите в планината, пътнически вагон с 22 седящи места, една платформа, на която мечтае да се качват музиканти и да свирят джаз, когато се организират литературни четения на поета Биньо Иванов. До тях ще бъде и пощенският вагон, и останалите, които ще „оживеят”, след като десетилетия са стояли захвърлени на произвола на съдбата на пусти коловози, продължава Методи. Въпрос на време е и вагоните да бъдат докарани и да започне възстановяването им. Той иска да ушие и детски железничарски работнически гащеризони за малчуганите, които ще идват тук, да ги обличат и да се чувстват като истински машинисти. Те ще смазват колелата на машината, ще носят въглища и дърва за локомотива със своите бащи, за да палят парния котел, мечтае Панайотов. До момента той е събрал над 100 метра релси, десет страници за товарни вагони, над сто железни и над десет дървени траверси, които са уникални и смята върху тях да положи композицията.

22-1 22-4

Локомотивчето е с номер 489, тежи 11 тона, дълго е пет метра, високо – 2.80, и широко – 1.80 метра. Мисля, че е излязло от завода през 1916 г., обяснява Методи Панайотов. Много време ще отнеме за възстановяването и ще са нужни страхотни средства. Но ще ги отделя, защото това е нашата сантиментална история. Като деца чрез Рилската железница се отваряха очите ни и ние „виждахме” света, защото идваха много туристи, които посрещахме и изпращахме. Късмет е, че последното ръководство на холдинга БДЖ разреши да вземем локомотивчето и да го пренесем тук. То ще си остане на държавата, ние ще го възстановим и ще се грижим за него. Това е последното локомотивче, останало от някогашната Рилска железница. Останалите са продадени и са извън България – в Австрия, Норвегия, Швеция. Всичките работят, но са извън България, допълва с въздишка Панайотов.

Идеята за влаковата експозиция е част от мащабните и дългогодишни опити за възраждане на Рилската железница. Тя е имала дължина 40 км и е била създадена за нуждите на Балабановата фабрика през 1920 година. С нея се е транспортирал дървеният материал от планината до завода, но впоследствие се е използвала и за превоз на пътници.

В решението на Общинския съвет в Кочериново е записано, че теренът, където ще бъде разположена влаковата експозиция, се предоставя безвъзмездно, при условие че не се извършва търговска дейност и не се събират такси от посетителите. Аз издържам музея си сам, със собствената си заплата, затова нямам притеснения от това, казва по този повод Методи Панайотов, който е и дългогодишен преподавател по физкултура в Националната художествена академия. Във всички свои начинания, които карат мнозина да го намират за чудак, той има безрезервната подкрепа на семзейството си, на приятели и съмишленици. И това му дава сила да продължава чудатостите си.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си