Навигатор Home » Региони » Младена Димитрова, кмет на село Драганица: Само малки проекти стигат до нашето село

Младена Димитрова, кмет на село Драганица: Само малки проекти стигат до нашето село 

Младена Димитрова управлява за втори мандат село Драганица, община Вършец. Завършила е техникум по хранително-вкусова промишленост, специалност „Пивовар”, но не е работила в тази сфера. Била е счетоводител на селскостопанската бригада и сътрудник в кметството.

За ремонти и други нужди разчитаме на спонсори

Разговаря

Поли ВАСИЛЕВА

– Г-жо Димитрова, Драганица има славата на село сред красива природа. Помага ли това за неговото развитие?

– Драганица е село сред много красива природа. Намира се на 13 км от националния курорт Вършец, но това не е помогнало на неговото развитие. Би трябвало да има къщи за гости, да посреща туристи, но не е така. Не се намираме на удобен път от Вършец, а и в селото останаха повече възрастни хора. Никой не отваря къща за гости, единственият бизнес е селският магазин. Младите отидоха да живеят в градовете, където има работа, някои са в чужбина. Тук останаха възрастни хора – към 200 души сме. Младите казват, че когато се пенсионират, ще се върнат. Но малцина са тези, които се връщат след пенсиониране.

– Строи ли се нещо в селото?

– Не. Очакваме да започне работата по един проект, спечелен от общината. Той е за изграждане на детска площадка. През лятото се събират деца и трябва да има къде да играят. Проектът, който се финансира от екопредприятието, предвижда да се оформи кът за игра на децата и отдих на възрастните. Определихме мястото – до площада, след дни започва и работата. В Драганица и другите села наоколо може да се изпълняват само малки проекти. Големите са в общинските центрове.

– Имат ли нужда от ремонт някои сгради?

– Има една общинска сграда, в която се помещава и пенсионерският клуб. На село той е голяма институция. Единственото място, където хората се събират, общуват, споделят си неволите. Общината започна да го ремонтира, но заради недостиг на средства реконструкцията спря. Тогава един млад бизнесмен от Враца – Иво Евгениев, пожела да го довърши и обзаведе. В селото ни той имаше баба и дядо, отрасна при тях и е привързан към него. Той не само осигури средствата, но и работници за обновяване на помещенията. Сега те са с нови стени, подове, модерно обзавеждане – маси, столове, шкафове. Имаме постоянно телевизия, той осигури не само апарата, но и абонамента, вестници и списания. Купи и кафе-машина, посуда. Много сме му благодарни, а той изтъква, че посвещава този труд и тази грижа на баба си Райна и дядо си Иван, вече покойници. И не само това – той даде средства и за ремонта на нашата църква „Света Петка”. Тя е много стара – строена е през 1665 година. Беше рухнала, но сега е измазана отвън и отвътре, подът е застлан с плочки, дограмата се поднови. Оформихме и двора, засадихме туи. В момента сме предали иконите за реставрация в Клисурския манастир, където има иконописно ателие. Преди дни осветихме църквата и тя вече е действаща. Наесен, на Петковден, ще се съберем всички за курбан. Такива жестове радват хората и те ги приемат с благодарност. Иво Евгениев прави и други добрини – веднъж в годината води по 4-ма лекари от Александровска болница да преглеждат нашите хора безплатно. Ако на някого открият нещо, приемат го за лечение в София. Плащаше и по една операция на очи. Тази година не дойде очен лекар и затова нямаме нов случай.

– В селото имате плоча, посветена на Васил Левски? За какво говори тя?

– Плочата поставихме по идея и настояване на правнучката на Дамян Алексов. В семейството й от поколение на поколение се предава фактът, че Васил Левски е идвал в селото. Посрещал го е и е отседял при Дамян Алексов, който е бил най-богатият човек тогава. Няма съмнение, че това е истина. Посещението на Апостола е било през август 1872 г. През ноември той вече е заловен от турците. Това пише на плочата.

– Храм на близо 400 години е рядкост. Значи има с какво да привличате посетители?

– Имаме и интересна пещера наоколо – „Гривяците”. Тя е много дълбока, ние сме влизали само в началото. Вътре има два гълъба (гривяци) като скулптурни фигури са. Има два входа, но единият почти е затрупан след вадене на чакъл. Не е благоустроена, не е пригодена за посетители. Идват млади хора, аз ги предупреждавам за опасностите вътре. Драганица се слави с много легенди и предания, ако ги възстановим, може и да станем интересни. Самото възникване на селото е свързано с легендата, че то е създадено от войниците на цар Иван Шишман, които бягали от турците. Крили се в близката планина, а после се преместили и създали селището Драганица. Друго известно предание е, че в селото, в което е имало мини, са работили саксонци. Дори се споменава името на една баба, която била женена за началника на мината – австриец. Затова в селото има много хора със сини очи и руси коси. Смятат ги за наследници на саксонците.

– В това има ли доза истина?   

– Истина е, че е имало мини – добивало се е мед, барит, антрацит. Закрити са преди 40 години. Истина е и че са ги експлоатирали саксонци. Не съм проучвала родословието си, но е факт, че и аз съм със сини очи и руса коса, въпреки че сега вече е побеляла. И други хора са така, но го приемаме за природна даденост.

Църквата „Св. Петка“ датира от 1666 година

14_church-2

Храмът след основен ремонт

Средновековната църква „Св. Петка“ се намира в най-високата част на с. Драганица, до селските гробища.
Няма точни данни кога е построена, но според наличните сведения тя датира от 1666 година. Знае се, че в този храм през 1870 г. Васил Левски е организирал членове на своя таен комитет и е провеждал събрания.

14_church-1

Основите на една от най-старите църкви в Монтанско – „Света Петка”, са положени през 1666 година

Сградата е еднокорабна, с притвор, пристроен в по-късен етап. Покривът е двускатен, дървен, а над откритата нартика има малка камбанария. Стенописи липсват, само тук-таме изпод варовата боя се забелязват отделни фрагменти, които обаче са рисувани сравнително късно и според специалистите нямат особена художествена стойност. Най-ценен в храма е иконостасът, който е изработен през 1869 г.

Наскоро с финансовата подкрепа на родолюбиви християни църквата бе ремонтирана основно, предстои да бъде извършена реставрация на иконите.

Първата служба в обновения храм с архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия, и енорийския свещеник Любомир

Първата служба в обновения храм с архимандрит Антим, протосингел на Видинската митрополия, и енорийския свещеник Любомир


Продължава кампанията за набиране на средства и строителни материали за ремонта на Кремиковския манастир „Свети Георги Победоносец“. Желаещите да се включат в благородната кауза за възстановяване на храма могат да го направят чрез дарения.

Банковата сметка на манастира е:

Манастир „Св. Вмчк Георги Победоносец“

IBAN: BG12UNCR70001522340552

Основание: Дарение

До момента в инициативата се включиха и дариха: „Фактор Трейд“, „Брамак“, „Титан цимент”, „Винербергер”, „Рьофикс“, „Оргахим“, „Ригипс“, „Велукс“, „Аустротерм“.


 

Добавете коментар