Навигатор Home » Интервю » Михаил Янушев, кмет на с. Бузовград: Приоритетната ни задача е подобряването на инфраструктурата в района

Михаил Янушев, кмет на с. Бузовград: Приоритетната ни задача е подобряването на инфраструктурата в района 

Михаил Янушев е роден през 1982 г. Завършва специалност „Финанси” в Бургаския свободен университет. През 2007 г. печели местните избори и става кмет на Бузовград. Управлява селото вече трети мандат.

Трябва да изградим алтернативен път до древния мегалит „Вратата на богинята“

Разговаря

Лилия ЛОЗАНОВА

Г- н Янушев, само богата история ли придава идентичност на Бузовград?

– Бузовград има красотите на селото и удобствата на града. Намира се на 4-5 км от Казанлък, в полите на Сърнена Средна гора. Не искаме да ставаме квартал на общинския град. Нашето желание е да съхраним уюта на бита и автентичната атмосфера на българското село. Най-известната местна забележителност тук е древният мегалит „Вратата на богинята”, но недалеч от нея има раннохристиянски църкви, средновековната крепост „Бузово кале” и може би най-голямата гробница в Долината на тракийските царе.

– Кога възниква селището, на чиято територия има следи от различни исторически епохи?

– Землището на селото е част от Одриската държава на тракийския владетел Севт III в периода IVIII в. пр.н.е. Сегашното село Бузовград възниква в края на ХIV век и е било населено с тюркмени, като впоследствие се заселват турци и българи. Възникнало е до харман, където се е вършеело, и затова първото му название е Арман кьой. Съвременното му название се свързва с дейността на войводата Буз – един от защитниците на крепостта „Бузово кале” по време на падането на страната под турско робство. Самата отбранителна система се намира на 2 км югоизточно от населеното място и се смята, че е изградена по време на император Юстиниан (царувал от 527 до 565 г.).

Крепостта е имала огромно значение по време на Първото и Второто българско царство.

– Какви са теориите, свързани с мегалита?

– Районът край Бузовград се счита за свещено място още от древността. Той е известен със своята енергийност, доказана и от съвременни изследвания.

В местността се намира комплекс от две култови съоръжения, известни като мегалити. По-популярен е женският, наречен „Вратата на богинята Майка“, а малко под него е „Бащин камък“, или „Бубакая“, който символизира мъжкото начало. Това древно светилище е от времето на късния енеолит и началото на бронзовата епоха. Представлява скална група, в която чрез изсичане е обособен отвор с височина около 1,80 м. Има два хоризонтално разположени каменни блока, които са част от основната скала на масива, и по този начин образуват трилит. На хълма са разположени множество скални структури, като т.нар. „трон“ и „жертвеник“ в съседство на изток.

Погледнато в по-голям мащаб, мегалитът попада на един от върховете на триъгълник, на чиито други два ъгъла се намират столицата на одрисите Севтополис и могилата Голяма Косматка. Има различни версии за предназначението на мегалита в древността. Смята се, че е бил ползван за астрономически наблюдения и поддържане на календара на траките. Те наблюдавали слънчевите залези и така коригирали своя календар. Служил е за измерване на продължителността на астрономическата година и на годишните сезони. Това било възможно, тъй като слънчевите лъчи при залез, в деня на лятното слънцестоенето – 21 юни, минават точно през отвора, оформен от каменните блокове, и падат на отсрещната скала. Вероятно е създадено около 1800-1600 г. пр.н.е. Идеята е мегалитът над Бузовград да придобие статут на паметник с национално значение, който да бъде популяризиран като „българския Стоунхендж“. През 2013 г. обектът е обявен за природна забележителност. Тук през 2006 г. е разпръснат част от праха на починалия бележит траколог Александър Фол.

– Има ли открития на други исторически обекти край мегалита?

– Мястото е уникално, наоколо има археологически находки от различни периоди. Свързва ги екопътека, дълга около 2,5 км. Край нея са изградени кътове за отдих и беседки. Тя е създадена по проект, финансиран от ПУДООС (Предприятие за управление на дейностите по опазване на околна среда) на стойност около 10 000 лв. през 2014 г. Алеята свързва местността Черковището с раннохристиянски църкви, крепостта „Бузово кале“ и тракийската гробница, която може би е една от най-големите в Долината на тракийските царе. Проучванията бяха финансирани от Историческия музей „Искра“ в Казанлък и тяхната цел е да се проучат тези обекти, пострадали от иманярски набези. Разкопките се ръководят от гл.ас. д-р Деян Рабовянов от Националния археологически институт с музей при БАН. Раннохристиянската църква е построена около VI век и по своите размери тя граничи с базилика. Изключително представителна постройка с размери 16 на 8 м, била е външно измазана с жълто-розова хоросанова мазилка. Църквата е представлявала важен религиозен център. Вече е изградена покривна конструкция с площ близо половин декар над ценните находки. През т. г. проучванията извадиха на бял свят значителна част от крепостта „Бузово кале”. Това е една от най-големите подбалкански средновековни крепости, простираща се на 13 дка площ. Има запазени съоръжения с височина над 4 м, въпреки че е била два пъти опожарявана. В най-високата част има вътрешна цитадела, което свидетелства, че е била на знатен местен владетел. Тракийската гробница край Бузовград е датирана от края на IV в. пр.Хр. Представлява куполна гробница с кръгла камера, затворена предгробна камера и дромос. Край нея при разкопките са открити две ритуални огнища. Край тях е имало постройки с дървена конструкция, стените на които са били измазани с глина. Около тях са намерени фрагменти от керамични съдове, хромели, тежести за стан, оръдия от рог на елен и др. Поради високата им художествена стойност е решено двата обекта да бъдат консервирани и вдигнати от терена, за да бъдат реставрирани и подготвени за експониране. В момента гробницата е затворена за туристи. На купола й има неустойчив камък и с цел да се предотвратят инциденти посетители не се допускат.

– При това богатство от археологически и природни дадености как ще се развива Бузовград като туристическа дестинация?

– Още като поех кметската длъжност, моята идея беше да се развие туризмът в селото. Това е основен приоритет за Бузовград, заложен и в програмата на община Казанлък. Засега е проблем, че няма частна инициатива и липсват къщи за гости. Развитието на този сегмент би донесло допълнителни приходи на местното население. Посетителите ще остават да нощуват, да се хранят и пазаруват в селото.

Нямаме точна статистика колко туристи годишно посещават екопътеката, която води до мегалита. Тук идват хора от цял свят. Такава информация вече можем да събираме, тъй като официално открихме новия информационен център в селото. Десетки хора се включиха в тържеството и прехода до древното съоръжение. Новият обект се помещава в ремонтирана стара дискотека, която напълно ремонтирахме за 2 години. В нея са вложени само 3-4 хил. лв. Обаче всички строителни дейности бяха извършени от работници към кметството и доброволци към Клуба на пенсионера с председател Антон Филипов. Новата придобивка ще спомогне за популяризиране на нашето село. Вече от няколко седмици доброволци пенсионери посрещат гостите и им обясняват как да стигнат до мегалита.

– Какви са възможностите за заетост в селото?

– Броят на жителите е 2500 по настоящ адрес, но реално тук пребивават 3000 души. Няма безработица в селото, основната част от населението работи в близките заводи в Казанлък. Само във военното предприятие „Арсенал” са заети над 1200 души.

– Използвате ли възможностите на еврофондовете за облагородяване на селото?

– Преди години със средства от ПУДООС облагородихме парк в източната част на селото. Основният източник на финансиране за нуждите на населеното място е община Казанлък. Има бюджет, който се разпределя за малките населени места при мотивирани предложения.

– Кои са основните задачи, които сте си поставили в посока подобряване визията на Бузовград?

– Според мен приоритетна задача е изграждането на инфраструктурата на населеното място. Затова всяка година залагам бюджетни средства за преасфалтиране на улици и извършваме ремонти от 9 години. Почти всички улици, които се намират на стръмен терен, вече са с подновена настилка. Тази година са предвидени близо 21 000 лв. за същата цел. Обаче има необходимост от изграждане на алтернативен път до мегалита, по който посетителите да се придвижват с кола. Трябва да се асфалтира 3 км черен участък, като по предварителни разчети са нужни 500 000 – 1 млн. лв.

Всеки, който се е изкачил до това древно съоръжения, е възхитен и твърди, че това място има някаква магия.

 

Добавете коментар