Навигатор Home » Интервю » Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат-България”: Много строителни фирми подкрепят каузата ни за борба с жилищната бедност

Минчо Бенов, национален директор на „Хабитат-България”: Много строителни фирми подкрепят каузата ни за борба с жилищната бедност 

Минчо Бенов е работил в областта на капиталовия пазар, финансовия сектор, зам. изп. директор на „Софийска фондова борса” АД и директор „Финансов сектор и капиталов пазар” в американския консорциум FLAG, консултант на проекти на Световната банка и ЕБВР.

В периода 2005-2009 г. работи по проект за кредитиране на жилищната енергийна ефективност в България

Консултирал е и управлявал редица инвестиционни проекти и проекти, финансирани от предприсъединителни и структурни фондове на ЕС.

От 2011 г. е национален директор на Habitat for Humanity - водеща глобална нестопанска организация за подобряване на жилищните условия.

Доброволци от цял свят дариха труда си за изграждане на домове

Разговаря

Катя КОСТОВА

– Г-н Бенов, каква е най-новата инициатива на „Хабитат България”?

– „Хабитат България” се присъедини към тригодишната глобална кампания за застъпничество на Habitat for Humanity – Solid Ground, чийто фокус е популяризирането на работещи политики за правото на достъп до жилища. Тази кампания е в съответствие с новите глобални цели на ООН за устойчиво развитие. „Хабитат България” формулира предложения за изменения в законодателството, които биха допринесли за подобряване на жилищните условия в страната. Инициативата бе подкрепена от трима артисти, които визуализираха идентифицираните проблеми и посланията за тяхното решаване. С помощта на социалните медии се надяваме да заострим вниманието на обществото към жилищните проблеми на уязвими групи в обществото и необходимостта от държавна политика и подкрепа в тази сфера.

– Колко и къде са изградените от ръководената от Вас организация жилища за социално слаби български граждани?

– Първият строителен проект на организацията в България е за изграждането на жилищна сграда, която осигурява подслон за осем семейства в остра жилищна нужда в София. Сега приключва проектът ни за 4 еднофамилни къщи в Костинброд. Бих искал да отбележа, че строителството на тези жилища се извършва изцяло със средства на организацията, финансова помощ и дарения на строителни материали от наши корпоративни партньори, както и с доброволното участие на семействата партньори, избрани за настаняване в жилищата. Освен това с помощта на международната платформа Global Village стотици доброволци от цял свят подпомогнаха с труд и дарения изграждането на тези жилища.

– Бихте ли описали какво е направено вече по текущите инициативи?

– „Хабитат България” пое ангажимента за осигуряване на подслон за пострадали от наводненията във варненския кв. „Аспарухово” през 2015 г. В собственост на фондацията бяха прехвърлени жилищата, закупени с набраните средства. С това фондацията започва да предоставя нов тип услуги за социално настаняване под наем.

В момента работим по подготовката на нов проект, касаещ изграждането на социални жилища в община Кюстендил. Проектът има за цел да подпомогне настаняването в жилища на семейства, които ще трябва да освободят обитаваните в момента от тях незаконни постройки в квартал „Изток“.

Предстои до края на годината да започне проект, финансиран по програма DEAR (Development education and awareness raising) на ЕК, който ще има за цел популяризирането на необходимостта от осигуряване на достъп до жилище, както и възможностите жилищните политики да допринасят за постигането на целите за енергийна ефективност и за подобряване качеството на атмосферния въздух и смекчаване на промените в климата.

– Какви са процедурите, за да могат хора без финансови възможности да кандидатстват за програмите на „Хабитат”?

– По последния ни проект в Костинброд основните критерии за подбор на семейства бяха: лицата да са български граждани, които живеят/работят през последните 5 години в населените места в община Костинброд или в районите „Надежда“, „Връбница“, „Нови Искър“ или „Люлин“ на Столична община; да не притежават жилище, вила или идеални части от такива имоти и да не са носители на право на ползване на такъв имот или реално обособена част от него; да не са носители на право на строеж, включени в индивидуално или групово жилищно строителство, или член-кооператори в жилищностроителна кооперация; да са семейства (или живеещи на семейни начала) с две или повече непълнолетни деца; да имат нетен месечен доход на семейството не по-малко от 600 лв. и не повече от 1000 лв.; да желаят да участват с доброволен труд при изграждането на жилищата.

Семействата, които кандидатстват за жилища, трябва да отговарят на посочените критерии, но освен това се извършва посещение на мястото, където живеят в момента, за да се оцени тяхната жилищна нужда. Сформира се комисия, която разглежда кандидатурите, прави среща с подбраните кандидати и взема решение, което се санкционира от Управителния съвет на фондацията.

– Колко души и в кои райони на страната вече са се възползвали от програмата за микрофинансиране?

– Организацията ни предоставя краткосрочни безлихвени заеми за належащи ремонти и подобрения под различна форма и с различен фокус. Подпомогнатите семейства са повече от 5000. В момента програмата работи в седем региона на страната – София, Русе, Кюстендил, Дупница, Търговище, Ракитово и Сливен. Проучваме възможности за разширяване на обхвата на програмата.

– За какво най-често се отпускат парите?

– Около 26% от заемите финансират общи ремонти, а 31% – подобрения, свързани с изграждането на бани и прокарване на течаща вода в жилищата. 19% са за подобрения, свързани с повишаването на енергийната ефективност на жилищата – смяна на дограма, топлоизолации и пр. Около 8% от заемите са за ремонт на покриви.

– Какви са плановете на организацията за близките година-две?

– Намеренията ни са да разширяваме всички основни дейности на фондацията. Проучваме възможности за нови строителни проекти както за семейства, живеещи в жилищна бедност, така и за семейства, придобиващи първи дом. Един от основните акценти в дейността ни ще остане популяризирането на нуждата от достойно жилище и работата по национални и местни жилищни политики.

– Г-н Бенов, какви законодателни промени предлагате, за да се даде възможност на повече българи да имат достоен дом?

– Жилищното настаняване следва да има все по-голяма роля. По тази причина формулирахме няколко основни предложения. В държавния бюджет за 2018 г. да се предвидят целеви средства за изпълнение на различни пакети от мерки с приоритет към жилищните условия. За тези средства да могат да кандидатстват общини с разработени програми за интеграция на ромите и готови проекти за финансиране. В Закона за общинската собственост да се въведат 2 категории: „остра/неотложна жилищна нужда“, както и „социално жилище“, с които да се даде възможност за осигуряване на правото на достъп до жилище. Да се облекчи продажбата на отстъпено право на строеж на терени или самите имоти общинска собственост, отредени за жилищно застрояване на семейства, които не притежават имот и имат остра/неотложна жилищна нужда. Предлагаме въвеждане на социална услуга „жилищен медиатор/асистент“ в Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. През 2014 г. беше създадена и тествана пилотно новата услуга „жилищен медиатор“, насочена към подобряване жилищните условия на уязвими групи. Тази инициатива бе реализирана от „Хабитат България”/Фондация „Подслон за човечеството“ в партньорство с „Клуб на НСО – Търговище“, Фондация „Здраве и социално развитие“ и народно читалище „Васил Левски 1965“ – Кюстендил. В рамките на Програма ИНТЕГРА на ОП „Развитие на човешките ресурси” жилищни медиатори работиха и в Дупница.

Ролята на жилищния медиатор е да консултира и подкрепя семействата в процеса на подобряване на техните домове или решаването на други текущи проблеми, свързани с жилището и средата на живот. Те могат да съдействат за ремонти, настаняване в общинско жилище, даване на информация за достъпни и легални банкови и небанкови услуги и за правата и задълженията на собствениците на имоти, вкл. по отношение на възможности за узаконяване на жилища и партиди за комунални услуги, плащане на данъци.

– Според Вас кои са най-големите слабости на социалната политика у нас?

– Фокусът на „Хабитат България” е жилищната проблематика и от тази гледна точка бих искал да подчертая необходимостта от реално провеждане на социална жилищна политика. В Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 г. проблемът е идентифициран. В документа е формулиран приоритет № 8, касаещ подобряване на жилищните условия на уязвими групи и подкрепа на бездомните. За съжаление обаче, идентифицираните мерки за решаване на този проблем са твърде скромни и недостатъчни: осигуряване на достъп до жилищно настаняване; създаване на интегрирани междусекторни услуги за бездомните, включително и просещите деца и възрастни.

Същото важи и за мерките, заложени в Плана за действие за периода 2017-2018 г. за изпълнение на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 г.

Добавете коментар