Навигатор Home » Новини » Министър Николай Нанков: Отчитаме средствата за изграждането на АМ „Струма“ до 2023 г.

Министър Николай Нанков: Отчитаме средствата за изграждането на АМ „Струма“ до 2023 г. 

3_Nankov

Незавършването на трасето крие риск от възстановяване на пари за вече изградени отсечки

Катя ТОДОРОВА

Автомагистрала „Струма” трябва да бъде изградена цялостно и средствата за нея да бъдат отчетени до 2023 г., заяви регионалният министър Николай Нанков по повод рисковете от недовършване на аутобана в рамките на програмния период.

Ще има магистрала през Кресненското дефиле, но ако се забавим с процедурите и изпаднем в хипотезата да няма избран изпълнител за Лот 3.2 на АМ „Струма“ през април – май 2019 г., няма да можем да я построим до 2023-а. Затова, ако се окажем в тази хипотеза, още през 2018 г. ще трябва да вземем решение за пренасочване на ресурса, коментира Нанков. Ние като държава форсираме процедурите, но очаквам да има обжалвания, особено за Оценката по въздействие върху околната среда, допълни той.

Според него тунел през Кресненското дефиле не би решил екологичните въпроси в района. Прецизирали сме защитата на екологичните видове по трасето и предлагаме полуизточния вариант като най-подходящ, заяви министърът. Ако се забавят процедурите заради обжалвания, средствата за Лот 3.2 могат да бъдат пренасочени за строителството на АМ „Хемус“ например. Незавършването на „Струма“ крие риск от възстановяване на пари за вече изградени отсечки, предупреди министърът.

Основната ни визия е запазването на човешкия живот. Средногодишно в Кресненското дефиле стават 50 катастрофи, като 30 от тях са тежки, а около 5-6 са жертвите там, обяви той.

През настоящия програмен период европейските средства са само за АМ „Струма“. Такива за строителство на автомагистрала „Хемус“ няма. Не трябва да разчитаме само на европейски средства като панацея за пътния сектор. Затова искаме да го направим стабилен чрез въвеждането на тол системата. Когато това стане, ще има достатъчен финансов ресурс за строителството на АМ „Хемус“, за магистрала Русе – Велико Търново, както и за трасето Видин – Ботевград, коментира регионалният министър.

3_Nankov-1По думите му, в дългосрочен план държавата трябва да е безкомпромисна по отношение на адекватното отчитане на тежестта на моторните превозни средства. Новите технологии на база полимеризирани битуми и асфалт дават възможност на тежкотоварните автомобили да се движат и при високи температури, но те не трябва да бъдат претоварени, смята още министърът. Затова заплащането на тол таксите ще се съобразява и с теглото на моторните превозни средства, освен с изминатото разстояние в километри. Министърът посочи, че повишените средства от такси след въвеждането на тол системата ще се инвестират в поддръжката на пътната инфраструктура.

Ремонтите за коригиране състоянието на активната лента на АМ „Тракия“ ще започнат през септември, след края на летния сезон, информира Нанков и обърна внимание, че тя е в по-добро състояние от АМ „Хемус“, за която за ремонт на трасе с дължина 40 км, мостове и тунели са необходими 220-240 млн. лв.

Екоорганизации обжалват в Брюксел строителството на аутобана

Български и европейски неправителствени организации внесоха официална жалба в ЕК срещу строителството на финансираната с европейски средства АМ „Струма”, която е част от Трансевропейския коридор 4, свързващ Германия с България и Гърция. В писмото си до Брюксел природозащитниците настояват комисията да разследва нарушенията на европейското законодателство с това строителство. Според тях това може да доведе до осъждане на България от Европейския съд и плащане на тежки глоби.

Жалбоподателите предупреждават, че ако финалната отсечка от магистралата бъде построена през Кресненското дефиле, това ще бъде катастрофално за защитените видове растения и животни в региона. Кресненският пролом е част от мрежата „Натура 2000”, защитен по Европейската директива за хабитатите.

Жалбоподатели са „Приятели на Земята – Европа” (Friends of the Earth Europe), мрежата CEE Bankwatch Network, Екологично сдружение „За Земята”, Сдружение за дива природа „Балкани”, Институт за зелена политика, Информационен и учебен център по екология, училище за природа „Влахи”.

Добавете коментар