Лесичери предлага добри възможности за бизнес

Интервю с Димитър Митрев, кмет на село Лесичери

0

Димитър Митрев е роден през 1964 г. в село Баскълци, община Петрич. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”. От 1991 г. е кмет на село Лесичери, община Павликени, област Велико Търново. Винаги е печелил на избори от първи тур. Женен, с две деца.

Разговаря Лилия ЛОЗАНОВА

– Г-н Митрев, защо селото носи това име и кои са най-интересните моменти в неговата история?

– За името Лесичери има много версии, но най-разпространени са две от тях. Едната е свързана с думата лес или леска и се основава на доминиращата по това време горска растителност в района. Другата версия е, че селото носи името на първия заселник в тази местност – Леско. В землището на селото са открити археологически доказателства за човешка дейност от времето на Римската империя.

В подножието на хълма Кутра при селскостопански дейности бяха намерени останки от храм, който е във формата на детелина (ротонда).

Любопитното е, че от тук е минавал водопроводът, който е снабдявал с вода римския град Никополис ад Иструм от водоизточник в пещера около село Мусина. Част от този водопровод е запазен в землището на селото и сега. В посока на юг-югоизток се намират останки от обелиск, наречен от местното население „Марковия камък”. Той представлява колона, която се състои от каменни блокове с височина над 5-7 м и диаметър около 3 м.

В началото на века е имало две колони с различна височина. Според легенда, записана от унгарския пътешественик Феликс Каниц, обектът е построен от Крали Марко. Според археолозите съществуват две версии – едната е, че на това място е имало пост, охраняващ водопровода, а другата е, че тук се е намирала лятната резиденция на император Траян.

Очевидно е, че около тези каменни блокове е имало постройки, което се доказва от останките от глинени съдове. Близо до „Марковия камък” се намира чешма, а около нея има участък без растителност. Местното население разказва легендата, че там е имало пещера, в която е било скрито съкровище. Всеки, който се е опитал да го намери, не се е върнал обратно. Селото е съществувало по време на Второто българско царство.

– Колко са жителите и как изглежда етническата карта на селото?

– Жителите са около 500 души. Хубавото е, че нямаме роми. Затова етническата ни картина е пъстра – вече години наред тук живеят англоговорящи семейства – англичани и шотландци. Вече няколко имота са закупени от руски евреи.

– Предполагам, че това, което привлича чужденците, е спокойствието.

– Интересното е, че половината от жителите са коренно население, а останалите са преселници от Петричко. През 70-те години на миналия век тук пристигат 40-50 семейства от Югозападна България. Те са се занимавали основно с тютюнопроизводство, но вече не можели да се препитават с него и потърсили друг поминък. Сред пришълците са и моите родители. Когато пристигнахме тук, бях в четвърти клас. Хареса ни Павликенския край, защото е известен с традициите си в земеделието.

– Разкажете повече за местния поминък, кои земеделски сектори са развити?

– Обработваемата площ в землището на Лесичери е 16 000 дка. Около три четвърти от нея се стопанисва от двама големи арендатори, а останалата една четвърт – от десетина по-малки. Производството на декоративни храсти е изключително развито. Работят четири големи разсадника и двадесетина по-малки в домашни условия. Общата им площ е около 700-800 дка.

На наша територия има и цех за малотрайни колбаси, който също създава заетост. От една година заработи и асфалтовата база, която вече започна да произвежда продукция.

– Сградите на бившите РПК-та имат ли стопанин и каква роля изпълняват?

– Доста отдавна всестранната кооперация, която се намираше в сградата на бившата РПК, беше продадена поради натрупани задължения. Сега в нея работят хранителен магазин, заведение, ресторант с лятна градина. Бившата ТПК „Труд” също смени собствеността си и сега там се помещава хранителен и строителен магазин, както и заведение.

– Каква е съдбата на училището и неговата сграда?

– Училището е закрито преди 10 г. и децата се извозват с бус до средищно училище в Павликени. Същото се отнася и за малчуганите, които посещават детска градина и ясли – и те пътуват до общинския град.

От пет години търсим купувач за сградата на училището, но засега няма интерес. Преди няколко години пристигнаха инвеститори, които планираха да изградят в него винарна. Искаха да закупят и старите лозя в Лесичери, които са над 450 дка. Проблемът е, че са раздадени на много собственици и осъществяването на сделки с толкова много продавачи се оказа невъзможна задача. Този факт отказа предприемачите.

– Какви проекти са осъществени през последните години за облагородяването на населеното място?

– С общински средства всяка година поддържаме и ремонтираме пътя между селата Дъскот – Лесичери и Мусина, който е връзката ни с Велико Търново.

Искахме да имаме пречиствателна станция съвместно със съседните села, но тази идея не се осъществи. Обаче пък успяхме да направим водохващане и довеждащ колектор. Изградихме нова здравна служба, където работи общопрактикуващ лекар. Той обслужва и близките населени места.

Ремонтирахме и изградихме нов читалищен салон, в коридора пред него сме оформили етнографска сбирка. Поддържаме и пенсионерски клуб.

– Как успявате да поддържате в отлично състояние местния храм, който е огромен?

Църквата „Св. Архангел Михаил” в с. Лесичери е построена от учениците на Колю Фичето през 1873 г.

– Църквата „Св. Архангел Михаил” е построена от Уста Генчо – най-добрия помощник на Колю Фичето през 1873 година. Самият Колю Фичето бил зает с друга работа, но редовно контролирал строежа. Църквата е строена няколко години от цялото население, а големите каменни колони, използвани за строежа, са докарани чак от Никополис ад Иструм. Тя носи типичния за възрожденски строител архитектурен стил. Интересно е да отбележа, че на освещаването й на 8 ноември 1875 г. Бачо Киро държи тук пламенна реч.

През последните години полагаме много усилия за поддръжка на храма, чийто празник е на Архангеловден. На този ден отбелязваме и празника на Лесичери. Преди 20 години започнахме ремонти със средства от дарители, като малки суми осигурихме по проекти към Дирекцията по вероизповеданията. В момента почти е завършено стенописването му, като изключителна заслуга за него има бизнесменът Стефан Колев. Нашата църква е единствената в България, в която са изобразени чудесата на св. Архангел Михаил. За образци на част от сцените са ползвани стенописи в Хрельовата кула в Рилския манастир, както и храмове в Македония. С много ентусиазъм и подкрепа от проект „Красива България” издигнахме нов параклис в гробищния парк – „Успение на пресвета Богородица”. Строителството приключи, но се нуждаем от средства за стенописване и нов иконостас. Надявам се част от тях да ги осигурим по Програмата за развитие на селските райони. Разбира се, приемаме и подкрепа от хора, които искат да помогнат.

– Какви са перспективите за развитието на Лесичери?

Селото ни има добри възможности за бизнес, тъй като е с добро местоположение – на 12 км от Павликени и на 30 км от Велико Търново.

Нямаме безработица, съхранили сме традициите в различни земеделски отрасли. Лесичери е спокойно място за живеене и затова привличаме дори чужденци.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си