Костадин Тодоров, управител на Евро-арабски бизнес форум: Визовият режим е основната пречка за арабските инвеститори

0

ВИЗИТКА
Костадин Тодоров е собственик и управител на компанията Евро-арабски бизнес форум, специализирана в осигуряването на кадри за страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив. Бизнесът му с държавите от арабския свят стартира през 1996 г., като основната му цел е оказване на помощ на всички фирми, които имат интереси в региона. Компанията поддържа база данни с организации, сдружения и предприятия от различни сектори на икономиката, предоставя информация за всички изложения, конференции, обявени търгове и инвестиционни предложения в бранша, предлага всякакъв вид услуги и маркетингови проучвания.

– Г-н Тодоров, има ли реални възможности за българския бизнес да разшири пазара си в Близкия изток към настоящия момент и какви са те?

– България може да привлече милиарди долари годишни инвестиции от Оман, Обединените арабски емирства, Кувейт, Катар, Саудитска Арабия и Бахрейн. Оман например търси български инвеститори, които да внасят храни, лекарства, медицински услуги и строителни материали. Огромни са перспективите и в инфраструктурните проекти и в туризма. Привличането на свободни капитали от изброените страни към България и страни от Европейския съюз е перспективно начинание, но арабските инвеститори ще се чувстват по-сигурни, ако участват и в проекти, финансирани по оперативните програми на ЕС. Съществува обаче един сериозен проблем и той е свързан с разрешителните за влизане в страната. В момента визовият режим е изключително затегнат. Дори се налага, ако поканите свой бизнес партньор, да декларирате в полицията и да представите нотариално заверени документи, че този човек ще живее у вас и отговаряте за него. Освен това България няма посолства в Оман, Йемен и Саудитска Арабия, а визи могат да се изкарват само в съществуващото консулство в Дубай. Затова, ако поданик на Кралство Оман трябва да вземе виза за родината ни, то трябва да пътува два пъти до Дубай. Първия път, за да подаде заявлението, а втория път – за да получи визата. Това се явява сериозна пречка и според мен трябва да се направят сериозни промени и да се облекчат процедурите. Иначе инвестиционният интерес от тези страни към различни сектори у нас е голям.

– Към кои сектори има най-голям интерес?

– Интересът към родното здравеопазване е голям. В момента дори арабски клиент търси усилено възможност да закупи български болници. В момента в Оман няма достатъчно здравни заведения и затова пациентите пътуват до Индия и Индонезия. Има и араби, които идват да се лекуват в България. Те не се интересуват дали услугите са евтини. Те търсят качество. Има изключително голям интерес към балнеологията и българските минерални води, но нямаме бази. Към момента само три хотела у нас отговарят като качество на това, което търсят арабите. Няма да споменавам кои са хотелите, само ще кажа, че се намират в Поморие, Сандански и Хисаря. Изискванията им са доста високи. Има интерес и за участие в проекти, свързани с минерални води, но кой ще дойде да инвестира в държава, в която не може след това да идва свободно и спокойно да си наглежда инвестицията. Има голям интерес и в областта на туризма. Знаете ли, през лятото в Оман температурите достигат 55 градуса и там жегите са непоносими. Затова хората са свикнали всяка година, в най-топлите месеци, да напускат страната и да прекарват лятото в Монако, Лондон, Париж. Тези дестинации обаче вече са им скучни и затова започват да търсят нещо ново, интересно и непознато. Защо да не се възползваме? В момента водим разговори, ако е възможно, да организираме един форум в Оман, където да могат бългаски туроператори да рекламират страната ни. И аз гарантирам, че ще има интерес. Страната ни може да привлече платежоспособни туристи, които ще бъдат заинтригувани не толкова от морските ни курорти, а по-скоро от планинските ни дестинации. Те предпочитат друг тип туризъм. Харесват места, където има казина, молове, луксозни ресторанти и т.н. Това е бизнес, който може да се развие. Може да се направи продукт и да се рекламира там. Но тук отново възниква проблемът с визите.

– А можем ли да рекламираме български имоти?

– Разбира се, че да. Можем да рекламираме и да продаваме български имоти на хора от арабския свят. И знаете ли кое е най-интересното на този пазар? Това, че 60 процента от инвеститорите не са араби, а чужденци. Преди няколко години в Бахрейн организирахме един форум за имоти. Не беше някакво голямо официално събитие, но само за 1 ден, за моя изненада, успяхме да продадем 6 имота. И знаете ли защо? Защото там имаше предимно англичани. Много от тях живеят и работят в Бахрейн. Печелят немалко пари – по 200 хиляди долара годишно. Те много добре знаят къде е България, харесва им страната и нищо не ги спира да си купят къща у нас. И то изгодно. В Дубай пък има 2 милиона сирийци. Повярвайте, всички до един имат желание да си купят имот в Европа. При положение че в България е най-евтино, защо да не инвестират у нас. Но тук няма политика по отношение на разрешителните за влизане в страната. Ето, в Португалия и Унгария например, ако си закупиш имот на стойност над 300 хиляди евро, автоматично ти дават виза. А у нас тя се явява основна пречка. Не съществуват дипломатически отношения с Обединените арабски емирства и с Йемен, и с Оман.

– Какви са спецификите и какво трябва да знаят българските строителни фирми, които искат да работят там?

– Абсолютно невъзможно е българска фирма да вземе строителен обект там. Причините са няколко. Първо – нашите фирми нямат необходимия финансов ресурс. Защото там се работи на търгове. Отиваш, кандидатстваш по проекта, спечелваш го и т.н. Но има една тънкост. В строителния бизнес в България от години се работи така – всеки, който се регистрира и вземе някакъв лиценз, че е строителна фирма, може да строи. Там това е недопустимо. Освен че кандидатстваш по проекта, задължително даваш банкови гаранции, че ще изпълниш обекта, че ще го направиш качествено и че ще го завършиш в срок. Представете си един обект от 100 милиона евро каква банкова гаранция ще има. Затова българските фирми обикновено се пласират като подизпълнители. Ако иска да успее с един проект в арабския свят, фирмата трябва да изпрати там ядрото си – инженерите и най-добрите си специалисти, а не работниците, защото те никога няма да изпълнят обекта. Изпълнението на цели строежи – на сгради и предприятия, зависи от възможностите на българските фирми и от готовността на техните мениджъри да се съобразяват с манталитета на арабския инвеститор, и от готовността да създават и ръководят международни екипи. Втората причина е горещият климат. Българите трудно издържат там. Те са свикнали да работят малко за много пари. Честно да ви призная, по-скъпа работна ръка от българската не съм виждал. И веднага ще ви дам пример за сравнение. Един индиец може да работи в Бахрейн на строежа по 18 часа на ден за 300-400 долара месечна заплата. А българският зидар иска да получава същата сума за ден и да работи по 8 часа. Няма как да стане.

– Отворен ли е арабският пазар за български стоки и могат ли нашите бизнесмени спокойно да пласират производството си там?

– Оман е огромен пазар например за българските стоки – над 35 милиона души живеят в целия Арабски полуостров. Те са обединени в съюз, подобен на Евросъюза, и ако българска компания влезе със складова или производствена база там, ще може да продава във всички тези държави без мито и никакви рестрикции. Оттам българските бизнесмени могат да пласират продукцията си без мито също в Иран, Индия и дори в Русия, при това без да се съобразяват с ембаргото, наложено от Евросъюза. Това, което спира българските бизнесмени да работят с Оман, е неразбиране на манталитета, пазара и спецификата на този регион. Не се познава също етикетът на общуване, а българските бизнесмени не са активна страна в бизнес връзките си. От своя страна арабските бизнесмени и хората от Оман са възпрепятствани от нормативните спънки за получаване на виза.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си