Навигатор Home » Инфраструктура » Коридор № 8 – спасение от капризните съседи или химера

Коридор № 8 – спасение от капризните съседи или химера 

17-inf2

Съоръжението е интермодално и включва пристанища, пътища, летища и жп връзки

Точно преди 10 години четиримата министри на транспорта на България, Македония, Албания и Италия подписаха в Пловдив Обща декларация за ускореното развитие на Коридор № 8. Оттогава обаче малко бе направено, или по-точно казано, почти нищо за раздвижване на проекта от мъртвата точка, в която е вече около 2 десетилетия. В началото на ноември 2014 г. бе подписан нов подобен документ, но само от ресорните министри на трите балкански страни. През това време южните ни съседи, които сега блокират с тракторите си границата и достъпа до общите за ЕС портове, построиха магистралата „Виа Егнатия” до фериботните терминали на Йонийско море. Преди дни депутатът от Кюстендил Кирил Калфин призова за рестартиране на проекта. Народният избраник заяви, че коридор № 8 е алтернативата на блокадите на българо-гръцката граница, които се повтарят всяка година. Според него, той ще даде независимост и ще осигури това, което е и смисълът на ЕС – свободното движение на стоки и хора. Коментирайки проблемите по южната ни граница, транспортният министър Ивайло Московски заяви в парламента, че на няколко пъти от гръцка страна са правени опити да се попречи на изграждането му. Време е България да направи всичко възможно за възобновяване на проекта. Дори съседна Македония, която обичаме да обвиняваме в липса на желание за сътрудничество с България, взе решение да дострои магистралата си към общата ни граница. Аутобанът ще е част от коридор № 8. През октомври миналата година бордът на директорите на Световната банка одобри заем в размер на 83 млн. евро за изграждане на автомагистрала между Скопие и граничния пункт Деве Баир срещу Гюешево от българска страна. Средствата са отпуснати за строителството на отсечката от Ранковце до Крива Паланка на 10 км от ГКПП – Гюешево. То ще продължи три години. Отсечката трябва да бъде открита през 2019 г. От Македония в последните години непрекъснато се демонстрира и политическа воля за доизграждане на жп линията от Скопие до София. Югозападните ни съседи, макар и бавно, работят по проекта. Вече е започнало изграждането на първата от трите части от жп трасето към България, а крайният срок за довършване на целия проект е 2022 г. И за него те ще разчитат на финансиране от Световната банка. Преди около година и половина на албанците им оставаше да достроят само 3 км жп линия до македонската граница. Тогава те увериха, че модернизирането на останалата част от жп мрежата им по протежение на коридор № 8 ще върви в координация с властите в Скопие. Единственият неизграден български участък по коридора е железопътната линия от гара Гюешево до българо-македонската граница с дължина около 2,5 км. Друг е въпросът за състоянието на съществуващата инфраструктура на наша територия. По направлението само до Перник има автомагистрали – „Тракия” и „Люлин”, като между тях около София остава да се довършат свързващите ги отсечки на Северната скоростна тангента и втората част на Западната дъга на столичното околовръстно шосе. От години се говори за изграждане до границата ни с Македония на 4-лентов скоростен път, но нещата остават само в сферата на пожеланията. В същото време хвърлихме доста пари в автомагистрала „Струма”, която лесно се блокира на юг от Кулата. Допълнение към коридор № 8 трябваше да стане и позабравеният петролопровод АМБО, между Бургас и албанския порт Вльора. Преди десетина години се планираше изграждането му да започне през 2008 г., а след 3 години по него да потече нефт. Общата дължина на тръбата се предвиждаше да е 912 км, а годишният транзит на петрол да достигне 35 млн. т. Инвестицията в съоръжението се изчисляваше на около 1,2 млрд. долара. Коридор № 8 е един от десетте паневропейски транспортни коридора и свързва Адриатическо море с Черно море през Албания, Република Македония и България. Наред с коридори №№ 4, 7 и 9, е един от общо четирите, минаващи през територията на нашата страна. Главното му направление е Бари/Бриндизи – Отранто/Отрантски проток – Дуръс/Вльора – Тирана – Елбасан – Кяфасан – Струга – Кичево – Гостивар – Тетово – Скопие – Куманово – Крива паланка – Деве баир – Кюстендил – София – Пловдив – Бургас/Варна. Коридорът е интермодален и включва пристанищата, пътищата, железните пътища, летищата, комбинираните и интермодалните транспортни инфраструктури – помощни съоръжения, необходими за управление на трафика по маршрута. Общата му дължина, в зависимост от специфичните особености на неговите пътни и железопътни трасета, е между 1220 и 1350 км. През България минават 631 км пътища, а изградената железопътна част е 747 км. Около 52% от пътната и над 55% от жп инфраструктурата на коридора са на българска територия. Те са изградени и са в експлоатация.

 

90 години трябват за подмяна на старите водопроводи в София

17-inf390 години ще са нужни при сегашния темп на работа, за да бъдат подменени 1800 км стари водопроводни тръби. Досега концесионерът „Софийска вода”, чийто договор приключва след 10 години, е успял да смени само 150 км, констатират от Националния комитет за подобряване на водоснабдяването в България. Председателят на комитета инж. Ганчо Хитров обясни как концесионерът е принуждавал инвеститорите в жилища в столични квартали без водопровод и канализация да ги изградят за собствена сметка. Той припомни и за субсидиите от ЕС, с които се строи част от ВиК мрежата в София. Според него за такива съоръжения „Софийска вода” не бива да прави амортизационни отчисления, които след това да включва в цената на услугата. От неправителствената организация алармираха още, че стената на яз. „Бели Искър” е в аварийно състояние. От съоръжението получават питейна вода Самоков и много други селища по поречието на Искър, както и част от кварталите на София. От комитета поискаха от „Софийска вода” спешно да ремонтира язовира, защото той създава риск за сигурността на селищата в района. Според инж. Ганчо Хитров, председател на организацията, концесионерът на столичното водоснабдяване умишлено протака възстановяването на стената, като изнудва общината с искания за шоково поскъпване на водата с 20%. „По-високата цена се оправдава с нуждата от пари за ремонта”, обясни експертът. По думите му, доказателство за тежкото състояние на външната част на стената е, че водоемът се държи полупразен, защото при напълването му има риск тя да не издържи напора на водата. Неизползването на пълния обем на язовира крие опасност при продължителна суша много хора да останат на воден режим, предупреждават от комитета.

 

Отговор на Коридор № 8 – спасение от капризните съседи или химера

  1. asSi60dejs
     

Добавете коментар