Кметът на община Брегово Милчо Лалов: Строим само с европейски пари

0

ВИЗИТКА:
Милчо Лалов е кмет на граничната община Брегово за четвърти мандат. Местен човек е – роден и израсъл в Брегово. Напускал го е само за кратко, за да завърши висшето си образование. По професия е инженер-химик. Преди да стане кмет също е работил в общината.

 

Подготвяме голям екопроект за изчистване на земите около река Тимок

– Г-н Лалов, по време на вашето управление в Брегово започна привличането на европейски средства за решаване на най-наболелите проблеми на инфраструктурата. Какво успяхте да направите досега?

– Брегово е едно от първите селища в страната, които започнаха да използват европейски средства още преди влизането на страната в ЕС. През 2000-та година със средства от програма САПАРД успяхме да продменим централния водопровод, чрез който получават вода няколко селища. За него бяха усвоени 3 млн. лв. Програмата обаче не ни плати докрай, защото фирмата-изпълнител се отклони от проекта. Още се съдим с нея за това, но нещата са ясни. Европа не дава пари за такива отклонения. Последното дело бе гледано през април, чакаме решението на съда. След това всичко, което сме строили в общината, е с европейски средства. Ние сме малка и бедна община. Не можем да отделяме средства за изграждане или за обновление на инфраструктурата. Асфалтирахме пътя Делейна – Ракитница, пътя за Куделин. Обновихме и водопроводната мрежа на Ракитница. В това число мога да включа и ремонтът на читалището в Брегово, както и на няколко улици и осветлението в града. Построихме преходни жилища, център за настаняване от семеен тип. В тях се настаняват хора от социалния дом за възрастни с психични увреждания в село Куделин. От социални фондове сме си осигурявали средства за ремонт на детската градина в Брегово и на дома в село Балей.

– Коя от европейските програми се оказа най-достъпна за община Брегово?

– Безспорно – Програмата за развитие на селските райони, мярка 321 и 322. По този начин обновяваме селищата. Лошото е, че фирмите-изпълнителки идват със свои екипи и почти не назначават хора от града. Да вземат по 3-4 общи работници най-много. Бихме могли покрай изпълнението на нашите проекти да решаваме и проблема с безработицата.

– Колко от трудоспособните бреговчани нямат препитание?

– 40 процента, което е над три пъти повече от средната безработица за страната. Към 700 души са регистрирани на трудовата борса. През предишните години общината получаваше много места по проектите за социална заетост. Те не бяха трайно решение на проблема, но бяха отдушник за хората, които са без работа. Тази година обаче по тази програма имаме само 15 места. Трима са назначени в Брегово и по един – в селата на общината. Трайно заетите в града са 280 души от бюджетната сфера – училища, детски градини, общинска администрация, социални заведения, домашен социален патронаж. Други 150 души са заети в търговската мрежа. Имаме няколко земеделски производители, но те назначават по съвсем малък брой лица.

– С какво тогава преживяват вашите безработни съграждани?

– Някои – не голям брой, преминават сутрин границата със Сърбия и отиват на работа в тамошните търговски заведения и по къщите. Възрастни стопани ги наемат за копачи и косачи по ниви и ливади. Имаме няколко жени, които работят като сервитьори в Неготин – най-близкия сръбски град. Много наши жители заминаха на работа в чужбина. Много от децата в средното ни училище са оставени на баби и дядовци, защото родителите им осигуряват живота им в Италия, Испания, Гърция.

– Как виждате бъдещето на града и общината?

– Районът има условия за развитие на земеделие, зеленчукопроизводство и на преработвателно предприятие. В миналото той беше еталон за отглеждане и преработка на домати, пипер, краставици. Имахме голямо консервно предприятие, което работеше за родния пазар и за чужбина. Ако се намерят инициативни хора, готови да възродят това произведство, то общината ще им помага с всички възможни сили.

– С какви проекти ще кандидатствате за европейски средства през новия програмен период?

– Разработваме много голям проект за очистване на земите около река Тимок. Те са замърсени от минния комбинат в сръбския град Бор. Отпадните води се изливат в реката, а на наша територия тя се разлива по бреговете си. Става въпрос за 4000 дка, които сега са неизползваеми. С този проект можем да върнем плодородието им. Проектът предвижда насипването им със земя от дъното на язовир. Предстои ни да го защитим и след това да го изпълняваме. Надявам се това за започне през 2016 година.

– Коя е най-важната дейност на общината при толкова трудни условия за живот в Брегово?

– Години наред сме фокусирани върху социалната дейност. Общината иска да помогне на всеки човек. Поддържаме домашния социален патронаж, в който са се записали над 1000 души. Малка част от тях получават всеки ден топла храна, а останалите – хляб. Носим им го по домовете. Защото това са възрастни хора, някои са трудноподвижни. Имаме и обществена трапезария, в която приготвяме храна за 80 души. Наскоро открихме клуб на пенсионера и възрастните хора вече имат къде да общуват. Грижим се за училищата, като от тази есен ще имаме само едно – СОУ „Св. Св. Кирил и Методий”, и за 6-те детски градини. Подпомагаме и читалищата, които са единствените духовни центрове в селата. Ако усепем да запазим всичко това, ще кажем, че сме оправдали доверието на съгражданите си.

– Какво последно сте искали от държавата?

– Парите за борбата с комарите. Брегово се намира на две реки – Дунав и Тимок, и те се въдят в големи количества. Но тази година още не сме получили исканите 20 000 лв. Когато ги получим и обявим процедурите за избор на фирма-изпълнтел, тази напаст ще се е развъдила пагубно и може би ще е твърде късно да се борим с нея. Такова е положението ни.

– Ще се кандидатирате ли за следващ мандат?

– Това зависи от партията, която ме издига. Засега още няма решение.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си