Ключови сектори в икономиката се задъхват от липса на кадри

0

Страната ще трябва да внася работна ръка за нуждите на IT индустрията, строителството и транспорта

България ще трябва да внася работна ръка, защото в много професии липсват кадри, прогнозират експерти от БАН. Данните от последния годишен доклад на Института за икономически изследвания към академията, представен наскоро, са повече от тревожни. Заради ниските доходи се увеличава отливът на работна ръка от нашата държава.

„Дори и след 15 години няма да можем да компенсираме фактора „заплащане”, с което да ограничим миграционните процеси”, твърдят от БАН. В същото време заплатите ни може да достигнат половината от европейските едва към 2030 г. В последните две десетилетия страната губи население и вече е миграционно изтощена, алармират учените. Неизбежният извод от ситуацията – ще се стигне до внос на кадри. Компютърната ни индустрия вече изпитва недостиг от специалисти. Изкуствено се блокират значителен брой работни места, които няма от кого да се заемат. Това е един от високо технологичните отрасли с бързи темпове на растеж и ако България иска да се възползва от крупните инвеститори в него, трябва да навакса с подготвени хора.

От Съюза на автомобилната индустрия също казват, че имат нужда от 20 000 работни места, за да развиват бизнеса, но няма желаещи. Не по-различно е положението в строителството. Обучените и квалифицирани кадри в този бранш са желани, добре приети и високо заплатени в редица европейски държави, а и по света, сочи анализ на строителния пазар. Увеличават се и парите, които българите в чужбина пращат на своите семейства в България. От 300 млн. лв. през 2000 г., на 600 млн. лв. през 2007-а, до 1,3 млрд. лв. през 2015 г. Според икономистите от Института за пазарни изследвания към БАН обаче парите от сънародниците ни, които работят в чужбина, не помагат на развитието на местната икономика. Много малко от тях се инвестират в собствен бизнес. Това са готови пари, които тук се ползват за потребление и които не мотивират професионално развитие. Затова логично средните професионални училища и ВУЗ-овете, ориентирани към строителство, транспорт и технологии трудно попълват приема си.

 

 

Масово закриват паралелки в строителните гимназии

12-13gimВъпреки кризата за кадри в строителството и индустрията, през последните години масово се закриват паралелки в професионалните гимназии. В столичните училища само за 2016/2017 те са цели 25. Картината не е по-различна в Пловдив и Варна. И там липсват кандидати за професионалните училища. Единственото изключение е ПГАСГ „Арх. Камен Петков“, която е под номер 31 в листата на училищата по бал и продължава да се радва на интерес от страна на младежите. На други места в страната положението e подобно. Три професионални паралелки в Казанлък няма да бъдат сформирани заради липса на достатъчен брой желаещи. От новата учебна година няма да има паралелка по архитектура и строителство, както и по транспортна техника, в ПГ „Иван Хаджиенов“. Закриват се и 4 паралелки в област Стара Загора. Професионална гимназия по строителство и архитектура в Брацигово пък ще се слее със Средно общообразователно училище „Народни будители”. През следващата учебна година ще функционира само едно училище – СОУ „Народни будители”, с професионална насоченост. То ще има една-единствена паралелка по строителство и архитектура.

„Причината е в липсата на информация за учебните планове. В професионалните гимназии също се учи достатъчно разширено чужд език. В езиковите говорим за 18 часа задължителна подготовка, а в професионалните – за 13, така че разликата не е голяма. Останалите във времето обществени нагласи са една от причините родителите и основно децата да се насочват към общообразователната подготовка по чужд език“, обяснява отлива Ваня Кастрева, началник на Регионалния инспекторат по образование в София. Според нея се закриват паралелки, които са необходими на пазара на труда, популярни са сред бизнеса и са търсени като реализация след това. Тя дава пример с Професионалната гимназия по подемно-строителна техника в София, в която вече няма да има паралелката „Подемно-транспортна техника, монтиране на пътни транспортни средства”. Според директора на училището Мария Баракова специалностите там са изключително актуални на пазара на труда, защото едно общество винаги има нужда от строеж на сгради, инфраструктура и гражданска защита. Факт е обаче, че се закриват. Решението е приемът в професионалните гимназии да се отдели от този в СОУ-тата и профилираните училища, смята тя.

 

 

 

Министър Ивайло Московски: Важна е връзката между държавната политика и образованието

12-13_Mosk45 студенти са преминали стаж в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията през последните три години. Почти 20 процента от тях са си намерили работа в държавната администрация. Това съобщи министър Ивайло Московски по време на подписването на Меморандум за сътрудничество между министерството и Висшето училище по телекомуникации и пощи. По думите му, много е важно да има близка връзка между държавната политика в сектора на технологиите и телекомуникациите и специализираното образование, което подготвя бъдещите експерти. Пред студентите и преподавателите Московски каза, че транспортното министерство има програма за осигуряване на стажове на студенти, и определи резултатите като много позитивни. Студентите идват с желание и амбиция и голяма част от тях остават на работа в държавната администрация, посочи министърът. По думите му, младите хора оценяват колко е важно да натрупат първоначален професионален опит в компетентен екип. В същото време министър Московски подчерта, че частните ИТ компании в България се развиват много добре и за студентите е добър шанс да започнат кариерата си там. Ректорът на Висшето училище по телекомуникации и пощи проф. Димитър Радев каза, че през своята 135-годишна история образователната институция е подготвяла кадри за министерството с ресор транспорт и съобщения. Той добави, че през последните години развитие получават специалности като софтуерно инженерство.

 

 

 

12-13-VStoyanov_2

Доц.д-р инж. Венцеслав Стоянов, зам.-ректор на ВСУ „Любен Каравелов“ – София: Системата фаворизира обучението в гимназия и университет за сметка на професионалните училища

 

 

– Доц. Стоянов, на какво се дължи отливът на ученици и студенти от строителните специалности?

– Факторите са много и е трудно дори да се изброят. Надълго може да се говори за неблагоприятната демографска ситуация и значителните усилия за обучение по строителните специалности. Към тях може да се добави цялостният облик на строителния сектор. За да се даде точен отговор на въпроса, трябва да се направи задълбочено наблюдение на заетостта на завършилите строителни специалности. Това ще ни позволи по-добре да разберем нуждите на пазара от специалисти с необходимата квалификация, както и причините, поради които завършилите строителни специалности избират реализация извън строителния сектор. На второ място, необходимо е по-активно участие на строителния бизнес във формиране на изисквания към обучението на специалисти, както и в реално партньорство с образователните организации в самия процес на обучение. Трябва и да осъзнаем, че отдавна не сме в индустриалното общество – ние живеем и работим в информационното общество. Новите технологии са навсякъде около нас, но тяхното използване в строителството и по-специално при обучението по строителни специалности, не е застъпено на необходимото ниво.

– Как трябва да се навакса изоставането в професионалното и дуалното образование?

– В последните години се приеха стратегии за развитие и закони в областта на професионалното образование и обучение. Целта е осигуряването на по-качествено и по-ефективно обучение, като зададената първа стъпка е дуалното обучение. Самото естество на акцентиране върху практиката с гарантиране на получените умения от самите работодатели предполага успех на този начин на обучение. То е доказало своята ефективност в редица страни и често се дава като предпоставка за ниска младежка безработица. Според мен образователната система у нас е така установена, че фаворизира обучението в гимназия, която осигурява подготовка за университет. Професионалното обучение все още се приема като нещо недотам престижно, особено в строителните специалности. Заявената посока за обучението чрез работа е само началото на движението в правилна посока.

– Къде се къса връзката между образование и бизнес?

– Връзката между образованието и бизнеса е скъсана отдавна, но в последните години това е много осезаемо. За училищата и университетите бизнесът е основният виновник за нереализацията на абсолвентите и дипломантите. Бизнесът обвинява образователните организации, че не подготвят кадри с необходимата квалификация, практически опит и знания. У кого е причината все още да се издават удостоверения, които невинаги отговарят на действителната квалификация на техните притежатели? Преди време във ВСУ „Л. Каравелов“ направихме анкета за качеството на обучението. Голяма част от анкетираните студенти посочиха, че има разминаване в очакванията при самото обучение. Учебниците водят до объркване и не са източник на вдъхновение. Почти всяка контролна работа или проект е математическа задача. Преподавателите рядко насърчават студентите за творчество или предлагат практически опит.

Тази година повторихме анкетата и се оказа, че над 75% от анкетираните студенти посочват, че за тях е особено важно придобиването на умения. Те желаят веднага да прилагат наученото в час. Добър пример във ВСУ „Л. Каравелов“ е обучението по архитектура, където студентите всеки семестър изготвят проекти за обществени, промишлени, жилищни, аграрни и др. сгради. Самото обучение е организирано в ателиета, стимулиращо работата в екип.

Този подход, който се стремим да прилагаме и в инженерните специалности, е различен от възприетия у нас в строителните висши училища, организирани като класически тип университети, предлагащи кадри за икономиката. В информационното общество университетът е производител на образователни услуги, а в обществото на знанията той е център за научно и иновационно развитие. Между образованието и бизнеса ще се създаде връзка едва когато те започнат да вървят заедно в една посока.

– С какви нови специалности ВСУ „Л. Каравелов” отговаря на реалните нужди на строителния пазар?

– Опитваме се да следим динамиката на строителния бранш, който за размерите на нашата страна едновременно се нуждае от широкопрофилни специалисти и от кадри с тясна специализация и умения. Повече от 15 г. сме въвели и предлагаме лесно разбираеми и сравними образователни степени (бакалавър, магистър и доктор). При бакалавърските специалности освен традиционната „Строителство на сгради и съоръжения“ предлагаме „Строително инженерство“, която според нас е общата строителна специалност, и „Строителен мениджмънт“, която акцентира върху управлението на малка или средна строителна фирма. Новите специалности за степен „магистър“, които предлагаме, са: „Технология и управление на строителството“, „Строителна геоекология“ и „Фасаден инженеринг“. Те ни бяха „подсказани“ от строителния бизнес, след което ги разработихме съвместно. В момента очакваме програмна акредитация, така че още от новата учебна година ще предложим обучение по тях.

От години ние сме единствените у нас, които предлагаме бакалавърската специалност „Строителство и архитектура на сгради и съоръжения“ с професионална квалификация „Инженер-архитект“. Тази специалност е традиционна в Европа, първите инженери и строители на България са завършили точно такава специалност в чужбина, но у нас тя не се припознава от камарите и сродните висши училища.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си