След форума „16+1“

Ще заобиколи ли отново проектът „Един пояс, един път” държавите от Източна Европа?

30 милиарда евро са инвестирани за миналата година в Западна Европа, но едва 2% от тях са влезли в държавите от Източна Европа, а България е била заобиколена, сочат изчисленията на Българо-китайската асоциация. Амбициозният китайски проект „Един пояс, един път” цели да свърже по суша Китай и Европа, като възроди и така наречения Път на коприната. Ако проектът бъде реализиран докрай, той ще обхване 65 държави на 3 континента и ще промени световната търговия. За целта обаче са необходими сериозни инвестиции. Макар географски България да попада на пътя на мащабния проект – до момента китайските инвестиции по-скоро ни заобикалят. Общият им обем за последните десет години, по данни на Министерството на икономиката, възлиза едва на 133 млн. евро. Само за 10 години Китай е изградил повече жп линии от Съединените щати в цялата им история. От няколко години обръщат поглед и към Източна Европа, например с производството на влак, предназначен за Македония.

Макетът бе показан наскоро по време на експозиция, на която 14 китайски компании, вече стъпили в региона, представиха инвестициите си. Сред тях е и пристанището Пирея в Гърция – това е първата спирка за китайските стоки за Европа, идващи по вода.

4-5_Vodi---2

„Китайските инвестиции били като Дядо Коледа – всеки говори за тях, но никой не ги е виждал. Дано най-накрая поне да настигнем съседните ни страни – Сърбия, Румъния, Унгария”, каза Кръстьо Белев, ръководител на офиса в Пекин на Българо-китайската асоциация за бизнес развитие. „Сериозен интерес има, но оттук нататък всеки един проект, независимо колко е важен, зависи от човешкия фактор, кой го реализира”, заяви Цън Цон, специален съветник към дипломатическия институт към МВнР.

Така в Унгария вече е въведена умна система за градска сигурност, разработена в Китай. Чрез нея вместо обикновена радиовръзка, полицаят получава картина в реално време от мястото, откъдето има подаден сигнал. „Така можем да проверим сигнала визуално и елиминираме фалшивите повиквания на спешните телефони, които създават много разходи”, уточни Хонг Енг от компанията производител. И добави, че системата работи в общо 230 държави.

У нас най-големият проект за китайски инвестиции е АЕЦ „Белене”, интерес има в инфраструктура и земеделие. Предстои да видим колко от тях ще се реализират и колко ще останат само намерения.

Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско-промишлена камара:

Ако се създаде добра комуникация, имаме шанс да привлечем средства за инфраструктура

4-5-VODI._Azmanov

Най-вероятно по-голямата част от китайските инвестиции в България няма да се случат, каза Виктор Азманов, председател на Българо-китайската търговско-промишлена камара. Според него основната причина е липсата на познания и разбиране на ниво бизнес култура от двете страни, както и разминаването в очакванията. За една китайска компания са необходими между 6 и 18 месеца, преди да вземе решение за инвестиране и започването на даден проект. Това е твърде дълъг период за България, посочва анализаторът. Китай очаква бърза експлоатация на проекта след изграждането му, а България пък не може да изпълни това. Според Азманов форумът на Китай и страните от Централна и Източна Европа, чийто домакин е София, няма да доведе до конкретни решения и проекти, а по-скоро ще набележи евентуални бъдещи цели. „Времето на един такъв форум е кратко и не може да се свършат много задачи. Работата на форума е да очертае стъпките и практичните решения, които могат да бъдат взети. Последствията от този форум са набелязаните цели и резултати“, коментира председателят на Българо-китайската търговско-промишлена камара. Като друга причина за невъзможността за взимане на конкретни решения на място Азманов посочи и факта, че форумът тази година се състоя значително по-рано от предвиденото. Той дойде доста изненадващо, при положение че обикновено се провежда в края на годината. Много са комплицирани причините за желанието на Китай този форум да се състои по-рано. По начина, по който се провежда в момента, по-скоро ще се търсят резултати след форума, а не на самия форум, убеден е експертът. Според него домакинството на Срещата на върха във формат „16+1” сближава отношенията между България и Китай, а това помага на страната ни да бъде по-лесно разпознаваема от китайските инвеститори и да търси своето място на картата на китайските инвестиции. Азманов е на мнение, че е необходима комуникация като основен фактор за увеличение на китайските инвестиции в България, и добави, че е необходимо да има назначение на повече служители в държавната администрация, които да се ангажират с това и да работят в тази насока. „За да има китайски инвестиции в България, първо трябва да има комуникация. Ако се създаде добра комуникация със страната, то България има всички шансове да привлече китайски инвестиции за инфраструктурни проекти“, заяви председателят на Българо-китайската търговско-промишлена камара. Той е категоричен, че опасенията на Брюксел за китайски интерес за разединение на ЕС чрез по-голямо влияние в Европа са изцяло неоправдани. „Мнението, че Китай има за цел да разедини Европа, е един изцяло погрешен прочит на азиатската култура. Всички инициативи на Китай целят именно обратното – добро сътрудничество и възможности за развитие“, каза Азманов. Интересът на София и Пекин съвпадат за използване на река Дунав като транспортна артерия.

АЛТЕРНАТИВИТЕ

Политологът д-р Калоян Методиев:

Най-важно е да се развият Черноморско-Каспийската връзка и река Дунав

4-5-VODI._K_Metodiev

Сега отново се говори усилено за строеж на магистрали, основно покрай морето, тунела под Шипка, жп рехабилитация, но все още няма нищо черно на бяло. Зависи от правителството, защото китайците предпочитат да работят на политическо ниво и оттам да получават гаранции за проектите си. Трябва да се търси сътрудничество в инфраструктура, рехабилитация на жп линии, карготерминали, туризъм, биоземеделие, ако може, и студенти да се привлекат. Това заяви политологът д-р Калоян Методиев. По думите му, най-важно е да се развие Черноморско-Каспийският път и използването на река Дунав като транспортна артерия към Централна Европа. Тук съвпада интересът на София и Пекин. Това означава инвестиции за изграждането на магистралите „Хемус” и „Черно море”, пристанищна инфраструктура на морето, интермодални терминали в Русе. Дунавската стратегия става централна в този пъзел, а не западнобалканската, уточни Методиев. По думите му, очевидно трябват и още мостове по Дунава. Румъния е в състояние на нараснали икономически възможности. Тя сама по себе си е пазар с повече от 20 милиона население и собствена енергийна сигурност. Тепърва ще се разгръща в региона и няма да ни е лесно да се конкурираме с нея, каза още политологът.

КОНКРЕТИКА

Глобален център за партньорство на страните от ЦИЕ и Китай договориха премиерите Бойко Борисов и Ли Къцян

Създаването на Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай (Global Partnership Centre of CEECs and China) договориха министър-председателят Бойко Борисов и председателят на Държавния съвет на Китай Ли Къцян в рамките на инициативата в София.

4-5_Boiko_LiKuzian-1

„Страните от „16+1“ трябва заедно да направят послание за отвореност. Говорихме вече няколко пъти с премиера Борисов, че трябва да проучим правилата и законите на ЕС и на държавите членки“, заяви Ли Къцян. Така според него инвеститорите и предприятията ще знаят какви правила трябва да следват и какви рискове да избягват. „В контекста на глобализацията държавите от 16+1 ще проучат как нашето сътрудничество може да отговаря на правилата на ЕС“, допълни Ли Къцян. Той посочи също, че съвместните проекти за сътрудничество ще получат много силен напредък, а китайските предприемачи ще имат много по-голям стимул да инвестират в ЕС. „Искам да помоля премиера Борисов да поеме водещата роля и да види как може да се създаде такъв център, а Китай ще бъде спонсорът на такъв център“, подчерта китайският премиер.

Българският премиер Бойко Борисов каза, че бъдещият център ще подпомогне навлизането на китайски компании, участието им в търгове и процедури в рамките на ЕС, за да не стига до наказателни процедури и провалени сделки. Той посочи още, че партньорството между България и Китай се основава на традиционно приятелство, взаимно уважение и желание за разширяване на сътрудничеството с реализирането на конкретни проекти. Според Бойко Борисов по-голямото присъствие на Китай като инвеститор и стратегически партньор в българската икономика би изиграло положителна роля и би дало тласък на икономическия растеж. По думите му, спазвайки условията и принципите на ЕС, икономическите отношения с Китай биха довели до просперитета на страните от целия регион. Всеки един проект за свързаност между страните от Балканите засяга и държавите от Централна и Източна Европа. „Имаме рядък шанс. Китай гледа много положително на тези процеси и всяка страна има възможност да увеличи своя БВП, изграждайки своята транспортна, енергийна и дигитална инфраструктура“, смята премиерът Борисов. Той допълни още, че когато няколко страни се обединят около един проект, реализацията му би могла да стане много по-лесна. В Министерския съвет вече са подписани десет споразумения, които са израз на желанието на България и Китай за по-задълбочено партньорство.

Предложението на премиера Борисов е министърът за Българското председателство на Съвета на ЕС 2018 Лиляна Павлова да поеме организацията по създаването и управлението на бъдещия Глобален център за партньорство на държавите от Централна и Източна Европа и Китай.

Сю Янан, зам.-кмет на град Нинбо:

Повече наши туристи ще идват във Варна

Варна е изключително привлекателна със съчетанието на култура и красива природа и затова съм сигурна, че все повече туристи от нашия град ще идват тук. Това заяви Сю Янан, зам.-кмет на китайския град Нинбо и ръководител на делегация, която се срещна с кмета на Варна Иван Портних. Делегацията от Нинбо, с който Варна е побратимена от 15 години, посети морската столица веднага след срещата на върха „16+1” в София. Теми на разговорите бяха възможностите за развитие на сътрудничеството в сферите на културата, образованието, здравеопазването и туризма.

4-5-VARNA
Кметът на Варна Иван Портних и зам.-кметът на град Нинбо г-жа Сю Янан размениха идеи за обмен на туристи, студенти и културни проекти

Да бъде открит във Варна филиал на Китайския културен център, който започна работа през ноември 2017 г. в София, предложи на г-жа Сю Янан кметът Иван Портних. „Община Нинбо се занимава с управлението на културния център, говорихме за подобна идея и това наистина е реална възможност, ако осигурите необходимото пространство във Варна. Мислим за директно сътрудничество в тази област“, заяви г-жа Сю Янан.

По време на срещата стана ясно, че има все по-голям интерес за контакти и обмен на студенти между висшите учебни заведения от двата града. Във Варненския свободен университет вече се обучават младежи от Нинбо в магистърска програма. От Висшето училище по мениджмънт обявиха, че отпускат 10 стипендии по 1000 евро за първата година от обучението на студенти от китайския град. Администрацията на Нинбо пък отпуска ежегодно специални стипендии за студенти от Централна и Източна Европа, всяка от които е на стойност 30 000 юана.

Кметът Иван Портних отправи предложение и за организиране на съвместни културни събития. „Най-старото обработено злато в света – от Варненския халколитен некропол, се съхранява в Регионалния исторически музей в нашия град. Бихме се радвали да го представим на гражданите на Нинбо, както и реципрочно да бъдем домакини на различни изложби, представящи древни китайски приложни изкуства“, каза кметът. Той покани за участие в Международния фолклорен фестивал във Варна артисти от Нинбо.

 

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си