Навигатор Home » На фокус » КАУЗА Собственици възраждат наследствени имоти, отварят ги за обществено ползване

КАУЗА Собственици възраждат наследствени имоти, отварят ги за обществено ползване 

12-13-Muzey_6094

Музей на прочутата Балабанова фабрика и на Рилската железница откриха в района на Кюстендил

Николай АНТОНОВ

Музей на прочутата Балабанова фабрика и на Рилската железница бе открит наскоро в кочериновското село Бараково. Експозициите са подредени в две от обновените халета на някогашната книжно-мукавена фабрика. Музеят „Иван Т. Балабанов” е създаден благодарение на активната и дългогодишна събирателска и изследователска дейност на Методи Панайотов от с. Бараково с финансовата подкрепа на фамилия Балабанови.

12-13-Muzey-vodosvet6216Изложените уникални документи, фотоси, вещи и други материали проследяват историята на Балабановата фабрика, създадена преди век от фамилията на българските индустриалци Балабанови. Тя е произвеждала хартия и е била най-голямата на Балканския полуостров в началото на миналия век. Тук може да се види и скулптура на Иван Балабанов, изработена от Цветослав Христов, с височина от 210 см. В двора е открита за посетители и мемориална плоча с имената на създателите на фабриката, нейните ръководители, както и на около 500 чужденци от 14 националности, работили в предприятието. Тук е работил и самият Никола Вапцаров. По време на войната на заплата във фабриките били и много евреи. Италиански военнопленници, според разказите на местни хора, работели срещу заплащане, по-високо и от финансиста на фабриката.

12-13--bla-MuzeyНа откриването на музея присъстваха най-малката дъщеря на индустриалеца Иван Т. Балабанов – Бистра, други негови наследници и близки родственици, пристигнали от различни краища на света. Сред гостите бяха Симеон Сакскобургготски и неговата съпруга Маргарита, дипломати, много жители на района на Бараково и Кочериново, чиято фамилна съдба е свързана с фабриката.

Цялата фабрика е на площ от 330 дка, разказа Методи Панайотов, който е и автор на две книги – „Ние, децата от Балабановата фабрика” и „Рилската 12-13-Memorialna-plocha_6147железница и Балабановата фабрика”. С предприятието свързват съдбата си поколения местни хора, а музеят е израз на благодарност и признателност към стореното от Балабанови, създали заводско селище с множество удобства за работещите, с квартири, магазини, болница, родилен дом, детска градина, казино, оркестър. „От две години чистим терена и се опитваме да възстановим част от фабриката и халетата, в които е разположен музеят”, каза Панайотов. Не по-малки са перипетиите и около съживяването на Рилската железница, която също е на „депо” в 12-13-Muzey-Ivan-T-Balabanov-Simeon-S_6076музея сега. Той подчерта трудностите при възстановяването, тъй като доскоро фабриката е била полуунищожена, а постройките – съсипани и ограбвани, дори и дървеният материал от покривите бил свалян за отопление. Неговата дългогодишна борба и мечта е да бъде съхранен за поколенията споменът за тази любима за бараковци фабрика, а своята и на съратниците си мисия Методи Панайотов определя като израз на отговорност, признателност и благодарност към един голям български индустриалец и невероятен човек и патриот, както и към всички стари работници и хора, свързали живота си с това емблематично предприятие в полите на Рила.

В специално хале е показана теснолинейка, създадена през 1920 г. и превозвала пътници до 1960 г.

12-13--Bla-Rilska-jel_6253В едно от възстановените халета е разположен и музей на някогашната теснолинейна – 600-милиметрова Рилска железница, с композиция от локомотив и възстановени осем вагона. Тя е създадена през 1920 г. за нуждите и е обслужвала книжно-мукавената фабрика в полите на Рила през миналия век. С нея се е транспортирал дървеният материал от планината до завода, но впоследствие се е използвала и за превоз на пътници. Теснолинейното трасе е свързвало Кочериново с Рилския манастир и Кирилова поляна, където се е добивал дървен материал за фабриката. Теснолинейката се е движела с 10 км/ч, имала и представителен царски вагон. Закрита е била през 1960 г.

Симеон Сакскобургготски:

Направеното от рода Балабанови е важно за региона и историята на българската индустрия

12-13--bla-Muzey-Sim-Marg_6064Инициативата и направеното от Бистра Балабанова и семейство Балабанови Симеон Сакскобургготски оцени като уникални и той се надява да бъдат оценени по достойнство. Да се възстанови всичко това, коментира той пред журналисти, прави чест не само на рода. Това е важно и за целия регион на Бараково и Кочериново, който е исторически свързан с тази индустрия. Симеон Сакскобургготски добави, че е възхитен наистина от събраните и възстановени артефакти, документи и материали, представени в музея. Това е нещо много похвално и заслужава да се види от всеки посетител на района каква е била тогавашната промишленост, каза той. А на въпрос дали видяното е събудило някакви лични спомени у него, той отговори, че, разбира се, това е влакчето, с което царското семейство е пътувало често до Рилския манастир. А и вагоните, по думите му, са възстановени перфектно.

 В ОБЩИНА БЕРКОВИЦА

Къща от 1864 година стана културен център на с. Боровци

Поли ВАСИЛЕВА

12-13-BOROVZI-(2)Инж. Емил Манойлов и съпругата му – архитект, които живеят в София, ремонтираха и предоставиха наследствената си къща в село Боровци, община Берковица, на местното читалище „Развитие”, съобщи секретарят на читалището Елка Дончева. Двамата собственици са запазили не само външната й архитектура, но и вътрешната уредба с всички предмети на бита, с които са си служили дядото и бабата, както и родителите на Емил Манойлов. Читалището я превърна в етнографска сбирка и в център на културния живот. В нея самодейци се събират за репетиции на стари обичаи, които представят по прегледи и фестивали, за празнуване на дати от народния календар или просто на седянка.

ИСТОРИЯТА

Къщата на фамилия Манойлови е строена през 1864 г. Тогава е била една от най-личните в селото. За разлика от останалите къщи, тип „плетарки”, е издигната със зидан камък и здрава конструкция с гредоред. Отдолу има голям зимник, в който още се пазят бъчвите за вино, една от 4 тона. На втория кат са стаите за живеене. Дядото Манойло и съпругата му Ивана са подредили с много мерак и вкус стаите, в които е живяло семейството им. Внукът е събрал и запазил всичко – от леглата, шкафовете, печката, гърнетата по лавиците и до огнището, до бъчвате за вино в зимника. Запазени са и костюмите на Манойлови, а в задния двор – и каруцата на стопанина. Баба Ивана е била много добра тъкачка и сама е изтъкала постелки и покривки, които са оцелели до днес.

Дядото е бил успял с труда си човек и кмет на Боровци. Портретът му стои в една от стаите. Отгледал е двама синове – единият също е бил кмет на селото, а другият – хидроинженер.

12-13-BOROVZI-(1)Къщата е своеобразна етнографска сбирка, макар да няма такъв статут. Тя е истинската история на бита и културата на селото през 19-и век. Към нея като модел на стара селска къща проявяват интерес и туристи. Неотдавна в нея отседнала група от 50 българи и румънци, които работят по проект за възстановяване на старите български и румънски къщи. Готови сме да посрещнем още гости, обяви читалищната секретарка. В къщата те могат да получат храна, приготвена на жив огън в старата печка, както и да седнат на трапеза, около която се е събирало семейството преди 150 години.

Реставрират старинни сгради във ВеликоТърново

Лилия ЦВЕТАНОВА

12-13-VTРемонтите на близо 20 сгради в историческата част на Велико Търново, започнали през миналото лято, вече са приключили. Обновените имоти са по улиците „Независимост”, „Стефан Стамболов”, „Велчо Джамджията”, „Михаил Кефалов” и др. Такава мащабна реставрационна дейност в Стария град не се е случвала през последните 30 години, уточняват от администрацията в града.
На собствениците на още 36 къщи със статут на паметници на културата за втори път са издадени предписания за предприемане на ремонтни дейности по фасадите, конструкцията и покривите. Тези жилищни имоти се намират по главните улици в старата част на Велико Търново.
Експерти и специалисти по културно-историческо наследство, по строителство и устройство на територията са обследвали състоянието на още 56 сгради, намиращи се по второстепенните улици.
От община Велико Търново апелират собствениците да спазват силуетните планове и определените според тях цветове на фасадите на сградите. Така например, наскоро бе установено, че собственикът на недвижим имот на площад „Цар Асен I” боядисал в жълт цвят дограмата на прозорците. След намесата на Община Велико Търново, само за ден елементите са пребоядисани в изискуемия по силуетния план цвят. Собственици и наследници на къщи, паметници на културата могат да се запознаят с изискванията за облика на обектите в дирекция „Строителство и устройство на територията”.

Добавете коментар