Навигатор Home » Интервю » Камен Димитров, кмет на с. Долни Цибър: Търсим терени за застрояване, тъй като селото ни се разраства

Камен Димитров, кмет на с. Долни Цибър: Търсим терени за застрояване, тъй като селото ни се разраства 

Камен Димитров е на 55 години. Управлява село Долни Цибър за седми мандат. Избран е за кмет в началото на демокрацията и още е на поста си. Преди това е бил учител, водил е спортни отбори. Завършил е Стопанската академия „Димитър А. Ценов” в Свищов. Женен, с трима синове.

Над 400 души работят в чужбина, но се връщат и вдигат къщи тук

Разговаря

Поли ВАСИЛЕВА

– Г-н Димитров, село Долни Цибър не прилича на никое от останалите в района на Монтана. То не намалява, няма празни къщи, дори се разраства. На какво се дължи това?

– Селото ни се намира на р. Дунав. Реката привлича хората, но едва ли само заради Дунав те остават в него. Привързани са към имотите си, дори тези, които ходят в чужбина, се връщат и тук си вдигат къщи. Задружни сме и се разбираме, затова оставаме в него. В момента броят на жителите надхвърля 1600.

– И нямате нито една необитаема къща?

– Не, във всяка живеят поне по 3-4 души. Селото е с ромско население, имаме добра раждаемост. Аз съм баща на трима синове. И другите имат по 3-4 деца. В училището ни, което е основно, но от догодина ще стане и средно, се учат 200 ученици. 64 деца всеки ден посещават детската ни градина.

– Какво са разбрали хората от малцинствата в годините на демокрация? В началото те бяха много бедни, вдигаха дори бунтове за работа и средства.

– Разбраха, че ако искат да са добре, трябва да се учат. Те и децата им. Щом завършат нашето училище, продължават средното си образование в Лом и Вълчедръм. Вече имаме и много висшисти. Всяка година по 5-6 деца продължават в университети. В момента в различни вузове се учат 32 студенти. 7 завършват. Имаме вече юристи, лекари, инженери. Един от синовете ми е юрист в община Вълчедръм, другият е полицай. Наши момчета работят в софтуерни фирми в София, занимават се с програмиране. Всички те са примери за останалите. Затова всички се учат, нямаме проблеми с посещаемост на училището, не издирваме никого да ходи редовно. При нас дори и възрастните хора се учат. Имаме неграмотни възрастни. На курсове мнозина се научиха да четат и пишат, а някои и да работят на компютър.

– А каква работа има в селото?

– Нямаме голям избор. Един фермер осигурява към 40-50 работни места, други – по 5-6. На държавна работа са предимно учителите от училището и детската градина. Всяка година към 400 души заминават да работят в чужбина. Нямаме постоянно живеещи там. Като строители за Германия и Белгия заминават две групи – работят там до началото на зимния сезон и се връщат. Напролет пак тръгват. Много жени работят сезонно в Испания, Португалия, Италия. През февруари за Испания замина една група от 30 жени, през май ще се върне. Там берат ягоди, портокали, домати. Обичат селото си и се връщат.

– Строят ли си къщи със спечелените пари?

– Ремонтират старите или строят нови. При нас много остро се усети нуждата от терени. Искаме от общината да определи такива парцели, които те да купят и да строят. Но в Долни Цибър нямаме много свободни места. Предстои архитектът на общината да дойде и да огледаме кои места стават за строежи. Заради липсата на такива терени 10-ина млади семейства си купиха къщи в съседното село Златия, 5-6 – в Игнатово. Но си стоят почти в Долни Цибър.

– Как се спасяват безработните?

– Към 350 души се водят като безработни. Те оцеляват със социални помощи, но не искат тези пари, искат работа. Преди години общината ни предостави земеделски площи и създадохме зеленчукова градина. Започнахме със собствени средства. Депутати ни осигуриха пари за семена и започнахме да отглеждаме картофи, лук, домати. Продукцията даваме на бедни хора, на училището и детската градина. Миналата есен имахме толкова много, че дадохме на социално слаби семейства от съседните села. През 2017 г. успяхме да включим работещите в градината 70 души в програма на 4-часов работен ден. Социалният министър Бисер Петков обеща да ни включи в подобна програма и тази година, но на 6- или 8-часов работен ден. Тогава ще разширим градината – от 20 на 50 дка. Хората не искат пари, а работа, с която да си изкарват парите. Досега обаче това не е станало. Но пак събираме средства за семена и щом се стопли времето, ще започнем.

– Долни Цибър от години има проблем с питейната вода. Как го решавате?

– Засега не го решаваме. През 2006 г. започна изграждането на централно водоснабдяване. Изградихме водоизточника, водопроводите до селото. Повече от половината ни жители вкараха водата в къщите си. Но едва тогава се разбра, че тя не е годна за пиене. Съдържа арсен и манган. Сега чакаме одобрение на проект за изграждане на пречиствателна станция. Той е на общината във Вълчедръм. Хората имат тази вода по домовете си, но я използват само за битови нужди. Пият от кладенците в дворовете си. Водата в тях е годна, когато Дунав е нисък. Когато се покачи, кладенците се пълнят с вода, която не е чиста. Едни си купуват от магазините за пиене, други я преваряват и т.н. Кметството доставя вода за пиене в училището и детската градина.

– Кой от проектите на общината се отнася до вашето село?

– В момента тече процедура за избор на изпълнител за асфалтиране на улици. Една от тях е нашата главна улица, дълга 1,2 км. За нея са предвидени 1,2 млн. лв. Проектът се финансира от Програмата за развитие на селските райони. Общината е предвидила в бюджета си за тази година и 100 000 лв. за ремонти на други улици на селото. Имаме хубави сгради на училището и на детската градина. Имаме проблеми, но имаме и хубави неща, с които да се похвалим.

Добавете коментар