Навигатор Home » Архитектура » Как да се реши проблемът с недостига на кадри в строителството?

Как да се реши проблемът с недостига на кадри в строителството? 

8-9-2

Арх. Валери Маринов, член на РК на КАБ – Враца:

Вносът на работна ръка да стане държавна политика

8-9_Vra

Сега има недостиг на кадрите в строителството, но той ще става още по-сериозен. Защото образованието не е обърнато с лице към нуждите на този бизнес.

Във Враца имаше много известен, елитен строителен техникум, който готвеше кадри за цяла Северозападна България. Сега той е обединен с други две професионални гимназии. Мисля, че в това училище само 3 от паралелките са със строителна насоченост. Затова виждам изхода във внос на работна ръка. Той трябва да стане държавна политика. Враца имаше третия по мащаб в страната строително-монтажен комбинат, в който работеха виетнамци. Болшинството работеха прилично.

Заради липса на кадри в строителния бранш се генерира инфлация. Цените на крайния продукт скочиха с 20% през последната година. Фирмите увеличават заплатите на строителите. Те се „цакат“ една друга. Ако една дава с 50 лв. повече на работниците, те отиват в нея. Завърта се конкуренция и за да не остане без кадри, собственикът на другата фирма и той вдига заплатите. Това повишава себестойността на крайния продукт.

Арх. Марин Неделчев, главен архитект на община Силистра:

Фирмите да предлагат стипендии за ВУЗ и за средните училища

8-9-NEDEL4EV

Силистра има една много добра строителна гимназия. Директорът й е председател на Регионална колегия на Камарата. Общината обнови най-напред неговата сграда. Подкрепяме и новите учители. Колеги от общината отидоха да преподават в нея. Резултатът – всички строители в града са нейни възпитаници. Нямаме работници от други градове.

Но криза за кадри на други места има. Това проличава при обществените поръчки. Фирмите се затрудняват да си намерят технически ръководители на обектите. Трябва да се увеличи заплащането. Аз започнах да уча архитектура във Варненския свободен университет в група от 120 души. През 2012-а начинаещите бяха само 50. Мисля, че за този отлив допринесоха таксите за обучение в университета, както и ниското заплащане на труда на тези кадри след това.

Решението е фирмите сами да се грижат за своите кадри. Те да осигуряват стипендии както за учещите в строителните специалности във ВУЗ-овете, така и в техникумите.

Арх. Зорница Стамболиева, член на РК на КАБ – Русе:

Тази професия трябва да се учи, а не да се събират хора от улицата

8-9-Ruse

Има липса на кадри както с висше, така и със средно образование. Това се усеща както в Русе, така и в страната. Русе има строителна гимназия, но има недостиг на строители и като бройки, и като квалификация. Всички – и ръководните, и редовите строители – зидари, мазачи, трябва да се обучават в съответните училища, а не да се събират от улицата.

Няма интерес към строителните специалности. Този труд все още е непривлекателен, сезонен и недобре заплатен.

НАСЛЕДСТВО

Министерството на културата ускорява процедурата за статут на паметник на Бузлуджа

Зам.-министърът на културата Румен Димитров потвърди, че процедурата за даване на статут на паметник на монумента Бузлуджа ще бъде ускорена. Това стана ясно по време на мисия за Бузлуджа, проведена в края на септември от европейски експерти от водещата организация за културно наследство „Европа Ностра“ и Института към Европейската инвестиционна банка (ИЕИБ).

8-9_Buzludja.3

Сградата беше включена в списъка със „7-те най-застрашени” обекта на културното наследство в Европа за 2018 г. Номинацията бе направена от фондация „Проект Бузлуджа“, представлявана от арх. Дора Иванова, която ръководи инициативата за опазване на паметника от 2015 г. насам. Основните резултати и препоръки от мисията ще бъдат публикувани под формата на доклад в края на годината. Европейската делегация от специалисти по културното наследство и финансите проведоха продуктивни срещи с национални и местни представители на властта, включително с вицепремиера Валери Симеонов, зам.-министъра на културата Румен Димитров и областния управител на Стара Загора Гергана Микова. Те се срещнаха също и с архитекта на паметника арх. Георги Стоилов. Всяка една от страните обеща своето пълно съдействие за опазването на монумента Бузлуджа.

При инспектирането на обекта експертите бяха удивени от модерната архитектура и в същото време бяха шокирани от окаяното състояние на сградата. Делегатите се впечатлиха от творческите умения, използвани за създаването на паметника, от майсторската изработка на мозайките и мраморните покрития, както и от природната красота на мястото. Експертите оцениха Бузлуджа като част от колективната памет на България и на Европа, поради което нейното опазване е от европейско значение.

8-9_Buzludja.2

Експерти от водещи европейски организации за културното наследство обсъдиха бъдещето на монумента Бузлуджа

Мнението на експертите е, че паметникът трябва да бъде опазен и използван за културни и образователни дейности, за да се превърне в място за събирания и събития, свързани с историята и изкуството.

Европейските делегати препоръчаха предприемане на спешни мерки за спиране на разрухата чрез финансиране от европейските структурни фондове. Условие за това е сградата да има статут на паметник, което трябва да се случи в най-скоро време.

Паралелно с провеждането на тези процедури трябва да се направят предварителните проучвания като архитектурно заснемане и конструктивно обследване.

Паметникът Бузлуджа е шедьовър на архитектурата, инженерната наука и изкуството. Уникалната конструкция е създадена през 1981 г. като дом-паметник на БКП. Използвана е само 8 години – до края на социализма у нас. Скоро след това паметникът е изоставен и оттогава е жертва на кражби, вандализъм и сурови метеорологични условия. Сградата продължава да привлича с архитектурата си, неподвластна на гравитацията, както и с цветните си мозайки, които покриват над 1000 кв. м от интериора. Общо 70 000 тона бетон, 3000 тона армирана стомана и 40 тона стъкло са използвани за паметника. 6000 души са работели за построяването му, което е финансирано с дарения от целия народ.

Днес, въпреки усилията за опазването му, монументът продължава да се руши и е силно застрашен, но спасяването му е все още е възможно.

8-9-PISMO-KAB - Copy

ДО Г-ЖА ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА, КМЕТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА,

ДО АРХ. ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ, ГЛАВЕН АРХИТЕКТ НА СТОЛИЧНА ОБЩИНА,

КОПИЕ ДО АГЕНЦИЯ ЗА ОБЩЕСТВЕНИ ПОРЪЧКИ

Относно: Обществена поръчка с предмет „Разработване на концептуален архитектурно-градоустройствен проект за площад „Света Неделя”, гр. София” чрез провеждане на ограничен конкурс за проект на основание чл. 18, ал. 1, т. 11, във вр. с чл. 18, ал. 8 от ЗОП, с номер на публикуване в РОП – 00087-2018-0120 на 17.09.2018 г.

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ФАНДЪКОВА,
УВАЖАЕМИ АРХИТЕКТ ЗДРАВКОВ,

По повод на разразилата се остра полемика в професионалните среди по повод на цитираната по-горе обществена поръчка, моля да я прекратите и обявите отново в две отделни процедури – открит международен архитектурен конкурс за концепция и последваща процедура за възлагане на изпълнение на технически и работен инвестиционен проект.

Обявената в момента процедура не отговаря на принципите за организиране на концептуални архитектурни конкурси на Архитектурния съвет на Европа, които са основополагащи за получаване на най-добра идея от най-голям брой професионалисти, като:

  • еднакво и равноправно третиране на всички участници

  • гарантирана анонимност на участниците до обявяване на резултатите от журирането

  • избор на концепция на базата на нейните качества, а не на странични фактори, като големина на фирмата, оборот, персонал и т.н.

Считаме, че е в интерес на цялото общество на България площад „Света Неделя“ в столицата да бъде решен по най-добрия професионален начин чрез съвременна, прозрачна и ясно регламентирана процедура. Предварителното определяне само на седем участника, както е предвидено в момента, лишава журито от избор от много по-богата палитра от идеи, каквато ще даде един открит международен архитектурен конкурс. Нещо повече – сегашното изискване за изпълнението на 1.5 ха площадни обекти през последните години ще спре много от евентуалните участници не само от България, а и от чужбина, тъй като това не е често срещан опит.

Уважаема г-жо Фандъкова, искрено приветстваме Вашата покана към всички архитекти да се включат в конкурса за площад „Света Неделя“, отправена на събитието „Разговори за града“ във Военния клуб на Международния Ден на архитектурата на 01.10.2018 г. Ние като гилдия с радост ще откликнем на тази покана, но имаме нужда от реален шанс за това, като направите концептуалния конкурс открит за всички архитекти – български и чуждестранни. Знам, че това изисква допълнително усилие от Вашия екип, но Ви уверявам, че резултатът ще се отплати многократно и отзвукът ще бъде много положителен. Добри примери за това са наскоро проведените конкурси на Община Варна за нова библиотека на града и на Община Велико Търново за нова централна градска част.

Камарата на архитектите в България е на разположение, ако имате нужда от помощ при съставянето на критериите за избор на концепция и последващата отделна процедура за разработка на инвестиционен проект.

Моля за Вашия отговор, преди да е изтекъл законовият срок за обжалване, за да знаем какво да кажем на нашите членове и колеги от Архитектурния съвет на Европа, както и да предприемем следващи действия, ако са необходими.

8-9-PISMO-podpis

Добавете коментар