Навигатор Home » Архитектура » Как да се използва потенциалът на старите промишлени зони и сгради?

Как да се използва потенциалът на старите промишлени зони и сгради? 

8-9-0

 

Арх. Петко Костадинов, председател на РК на КАБ – Пловдив:

Предизвикателство е да се интерпретира в нов обект, изживял своето време    

8-9-2-3-petkoТова е една приятна тема на съвременното индустриално общество – обръщане към старата архитектура. На пръв поглед тези сгради изглеждат ненужни, но с добри решения, техният техностил може да се преобрази в нов – в сгради с нови функции и нови съвременни пространства. Защото те носят романтиката на миналата индустрия. При тях се избягва от стереотипите на новото строителство. Да се интерпретира нещо изживяло своето време в ново, е предизвикателство.

По света такива стари заводски сгради се превръщат в пространства за културни цели. Дори се запазват в естествения им вид – тухлените стени, железата с патината. Те се обработват и им се дава нов живот.

В Пловдив има една електроцентрала, която може да се преобрази за нови цели. Опитите да бъде разрушена се оказаха неуспешни, тъй като има дебели стени. Преди 30 години млади архитекти направиха проект за превръщането й в ресторантски комплекс, който не се реализира.

Не трябва да се разрушава старото, а да се приспособява за нови функции. Не съм привърженик например на разрушаването на стари сгради в „Капана”. Зад халите бяха построени заведения, които винаги са пълни – значи това място е привлекателно за млади хора. На мен това ми говори, че се навлиза успешно в тази тема.8-9-00

Арх. Петър Червеняшки, член на РК на КАБ – Враца:

Индустриалните здания са благодатни за преустройство

8-9-2-3-4ervenia6kiЗаводските сгради и зони са благодатни за преустройство и за превръщането им в пространства за нови цели. Но във Враца много от тези сгради се разрушиха. Тези, които останаха, са в окаяно състояние, тъй като не се стопанисват. Ако ги купят, инвеститорите ги събарят и на тяхно място строят нови халета. Нямаме традиции във възстановяването, в придаването на нов облик на заводските сгради. А те са историята на нашата промишленост. Горчив пример за това е нашият завод „Химко”, който дори не е стар, но върви към разруха. Скъпите съоръжения са приготвени за скрап, а съдбата на сградите е неясна.

В Торино например сгради на заводите „Фиат” са преустроени и се използват най-пълноценно. Те са превърнати в изложбени зали, в художествени ателиета. Това е правилният път, но ние още не сме стигнали до него.

Автори от цяла Европа творят в Пловдив по проект ADATA AiR

37 артисти от Германия, Полша, Румъния, България, Холандия, Чехия, Словакия, Испания, Португалия и други европейски страни ще работят в Пловдив през следващите месеци по програмата ADATA AiR, организирана от фондация „Пловдив 2019”. Всеки от тях ще остане в града от две седмици до два месеца. За това време те ще имат задачата да разработят проекти за инсталации, скулптури, пърформанси и всякакъв род намеси в публичното пространство, с които през 2019 г. да превърнат поречието и други забравени градски зони в голяма галерия на открито. ADATA AiR е един от основните акценти в програмата на Пловдив „Европейска столица на културата 2019”.8-9_ADATA

Целта на проекта е да предостави условия за диалог и обмен между местната артистична среда в града под тепетата и гостуващите артисти, архитекти, дизайнери и др. По време на престоя си резидентите на ADATA AiR ще имат възможност да разработват нови проекти и да взаимодействат с местните общности и многопластовата културна среда на града.

Планирано е новото пространствo на фондацията в Тютюневия град – SKLAD, да бъде и основно място за срещи с международните гости със споделени ателиета в сградата и публични презентации на работата им.

За АДАТА

Адата е името на речен остров в Пловдив (етимологията на името му идва от турски език – „остров“). В началото на ХХ век остров Адата е популярен сред пловдивчани като място за среща на пикник, както и като пространство, позволяващо отглеждането на плодове и зеленчуци. Днес островът е занемарен и изоставен и тежест за своите собственици, а районът е посещаван основно с цел рязане на дървен материал и други незаконни дейности. Мястото е било отдавна почти забравено от гражданите, докато инициативата „Европейска столица на културата” не го включва като един от фокусите в своята програма, превръщайки го в символно пространство.

Островът вече обозначава не само географското място, което заема, а по-скоро състоянието на изолация и отчуждение, което характеризира за един дълъг период от време обществото ни. Това е причината организаторите да изберат Адата за емблема на резидентната програма, като целта е чрез разработването на артистични интервенции, инсталации, обекти, скулптури, сайт спесифик, артистични произведения в публично пространство да променяме възприятието за острова.
8-9-2-3-4ervenia6ki.1

Арх. Емил Проданов, председател на РК на КАБ – Разград:

В Разград бивш военен завод стана чудесен бизнес парк

8-9-3В Разград бивш военен завод за ремонт на техника се превърна в чудесен бизнес парк. В него се развива производство – на дограми, на мебели, на лекарства. Това стана с малко помощ от държавата. Но други сгради се превърнаха в пущинаци – заводът за плоско стъкло, свинекомплексът… И други промишлени сгради са в окаяно състояние – толкова са амортизирани, че едва ли ще им се намерят нови собственици. Трябват много инвестиции за възстановяването им, а и трудно ще се адаптират за ново предназначение.

Ако промишлените сгради станат притежание на съвестни собственици, те продължават своя живот. В Разград имаме такъв пример – в комбината за птици сега се развива успешна дейност.  8-9-2

Арх. Минчо Петков, главен архитект на община Ловеч:

Тези територии и постройки пустеят

8-9-4Ловеч има няколко стари промишлени сгради, които предлагаме на инвеститори. Те обаче не ги харесват, искат по-бързи и евтини решения. Германски инвеститор остана изненадан от голяма индустриална територия, но не я поиска. Съществувалият доскоро автомобилен завод също не зае мястото на стария, а се изгради наново. И всъщност старите промишлени обекти и райони пустеят. Според мен е най-разумно те да се използват със същата цел, тъй като са най-удобни. Но у нас най-често, вместо да се адаптират и ползват, се оформят нови зони.

На Ловеч предстои да изгради нов парк на мястото на старата казарма. Теренът е на най-удобното място, някога е бил покрайнина, но днес е в центъра. Обявяваме конкурс за концепция, а след това и за проектиране. Общината ще създаде парк за отдих, но и за други цели – спорт, култура. Досега сме ползвали терена за фестивал, на него разполагаме цирк и т.н. Не сме първите в това отношение. Опит вече имат общините в Стара Загора, Севлиево, Кърджали…

ЖЕСТ

„Оргахим” инвестира над 13 тона боя за обновяване на обекти

Orgahim_CSR 16 04 2018

Няма как да се справяш добре, ако не правиш добро! Това важи и в живота, и в бизнеса и обобщава философията на „Оргахим”. За по-малко от година компанията дарява 13 867 кг бои на стойност близо 23 550 лева. Това количество е достатъчно да се боядиса почти 4 пъти застроената площ на сградата на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Обновени са социални центрове и сдружения, фондации и спортни клубове, училища и детски градини. Нов облик получават и болница, куклен театър, обществени сгради, както и избрани от потребителите пространства от градската среда.

 

 

Добавете коментар