Историята на емблематичната Вазова къща оживя в изложба

0

Символ на Берковица, сградата съхранява ценни картини с образа на патриарха на българската литература

Изложба за историята на къщата, в която е живял Иван Вазов по време на престоя си в Берковица, бе открита преди дни. 66 снимки и 22 документа показват смяната на собствениците и ремонтите на сградата, станала емблематична за града.24-vaz3 24-vaz2

Къщата е строена в началото на 19. век за нуждите на богат турчин от град Ипекли, Албания, но от български майстори. Издигната е във възрожденски стил. И до днес са запазени резбованите тавани, долапите в стените, стенописите, миндерлъците, автентична е и камината. Заради първия й собственик дълги години къщата е била наричана Ипеклийската. След турчина къщата сменя няколко собственици, малко след Освобождението остава ничия. През 1879 година в нея отсяда и заживява младият Иван Вазов, назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.

През 1940 година къщата е обявена за народна старина. През 1957 година е превърната в музей на Иван Вазов. В него се съхраняват ценни картини с образа на бъдещия патриарх на българската литература, вещи от интериора от времето на Вазов, първи издания на негови произведения. През 1964 година е обявена за архитектурно-строителен паметник на културата с национално значение.

Основен ремонт къщата е претърпяла през 1980 година. Тогава са укрепени основите, стените й, носещата конструкция. Уредбата й вътре остава непокътната и днес представя атмосферата, в която Вазов е създал свои знакови творби – поемата „Грамада, повестта „Митрофан и Дормидолски, разказа „Белимелецът.

Снимки разказват и за превръщането на къщата в духовен център на града. В нея и до днес се организират срещи с изявени поети и писатели, провеждат се рецитали и художествени конкурси, представят се нови книги. Почти всички големи български творци, посетили Берковица, са се снимали пред сградата. Най-много фотоси с приятели си е правил писателят земляк Йордан Радичков.

Историята на къщата има и трудни моменти. Един от тях е заведеното дело след 1989 година за връщането на последните й собственици. След дълги години търсене на истината сградата е обявена за собственост на общината, каквато е и до днес. Тя отдавна се е превърнала в емблема на града, в символ на неговия жив български дух, в гордост за жителите му.

Всяко запознаване с Берковица започва от Вазовата къща, но непремено стига и до чешмата „Малинарка, построена през 1964 година на мястото, от което младият съдия е съзерцавал красотата на берковските девойки, които се връщали вечер от малинобер в балкана.

Изложбата за историята на Вазовата къща ще остане открита до края на месеца.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си