Интермодални терминали спасяват шосетата от дупки

0

За интермодалните терминали у нас се говори от доста време, но засега само един край Драгоман е готов и почни никой не го ползва. Причината – липса на удобни транспортни връзки до него. Иначе на този тип съоръжение се възлагат големи очаквания да намалят трафика на тежки тирове по родните пътища и така да ги спасят от разбиване. По подобен начин се работи от десетилетия в развитите страни. Тировете най-често вземат товарите от най-близките интермодални терминали и ги закарват до клиента, а не ги тътрят с хиляди километри. У нас във връзка с пускането на метрото до втория терминал на летище София се заговори усилено за изграждането на интермодален терминал до аеропорта и още други в цялата страна. Шосейната връзка на бъдещото съоръжение до столичното летище се планира да минава през промишлената зона на Гара Искър. Има вариант след време пътят да стига и до Северната скоростна тангента, която в момента се строи, бул. „Ботевградско шосе“ или Източната дъга на Столичното околовръстно. Засега не се знае кой от вариантите ще бъде реализиран най-напред. Ясна е само жп връзката, тръгваща от източния край на столичната гара Подуяне. Затова и някои заговориха, че едва ли не цялата гара ще се мести по-близо до летището. По този начин аеропортът ще се превърне в модерен интермодален терминал. От и до него ще могат да се превозват товари с въздушен, железопътен и автомобилен транспорт. Съоръжението ще бъде оборудвано с техника за обслужване на контейнери. Наскоро министърът на транспорта Ивайло Московски увери, че до няколко месеца ще се възложи доизграждането на пътната връзка на Терминал 2 с бул. „Брюксел“. Той обясни, че при строежа на метрото вече има направена платформа за жп гара. Все още не е ясно дали бъдещият интермодален терминал също ще бъде даден на концесия, каквато се готви за столичното летище. До края на годината ще тръгне процедурата за търсене на нов стопанин на аеропорта. Вече е възложено изготвянето на всички необходими анализи – финансов, икономически, екологичен и правен. Очаква се те да бъдат готови преди края на 2015 г. Те трябва да покажат дали е удачно отдаването на порта за стопанисване. Другата алтернатива е държавният оператор да продължи да развива летището. Засега обаче това е невъзможно поради липса на пари. Летището е потънало в дългове. Един от борчовете, и то за 42 млн. Долара, е към Кувейтския фонд, който построи пистата на Терминал 2. Други 27 млн. лв. потънаха в КТБ. Тепърва летището ще се опитва да си върне 50 млн. лв., които има да взима от националния превозвач „България Еър“. Плановете за следващия програмен период са България да се сдобие с поне 10 интермадални терминала – в София, Варна, Пловдив, Русе, Бургас, Драгоман, Горна Оряховица, Лом, Видин, Свиленград. Според експерти най-големи шансове за бързо развитие имат бъдещите интермодални терминали по направлението между сръбската и турската граница и най-вече между София и Свиленград и Бургас. Причината е, че покрай тях до края на годината ще има вече цяла магистрала и жп трасето между Пловдив и границата ще бъде модернизирано и ще позволява по-бързо превозване на товари и пътници. През миналия месец стана ясно, че за изграждането на интермодалния терминал край пловдивската гара „Тодор Каблешков“ се чакат разрешения за строеж. Обектът е възложен на фирма „Трейс“. В него ще бъдат инвестирани почти 14 млн. лв., осигурени от ОП „Транспорт“ и националния бюджет. За съоръжението в Свиленград засега само се говори, и то покрай модернизацията на линията от Пловдив до турската граница. Предстои да се правят за него проучвания и проектиране. Във Видин също се планира интермодален терминал, но нито до него или втория мост над Дунав скоро ще има автомагистрала, скоростен път или бърза жп линия. Тепърва ще бъдат разработени два или три варианта на съоръжението, като ще се търси възможност то да функционира самостоятелно или като част от друг, по-голям проект в индустриалната зона на града. Проектът за терминал до другия ни мост на Дунав при Русе е в подобно положение. За него вече е подписан договор НКЖИ да ползва техническа помощ за изграждането от еврофондовете. Той е на стойност почти 3,9 млн. лв. Изпълнител е обединение „Дунав“. Срокът за изпълнение е 12 месеца, като се очаква същинското изграждане да се случи в периода 2016–2020 г. За проекта за 100 млн. лв. терминал във Варна е избрано дори място – кв. „Максуда“, близо до центъра. Именно то сега предизвиква оживени спорове, защото и на пристана на ТЕЦ-а, и в порт „Варна-запад“ има достатъчно свободна площ. Противниците на избора на мястото твърдят, че така градът съвсем ще се запуши. През февруари „Химимпорт“ спечели поръчката за проектирането на терминала в морската столица за 8,7 млн. лв.

 

 

Съседите отдавна ни изпр4-5-sof3Nевариха

Докато си мислехме, че сме центърът на Балканите и всички пътища минават през нас ,другите ни съседи не стояха със скръстени ръце. За двайсетина години Гърция завърши интермодалния транспортен коридор от Игуменица през Солун до Александруполис. В западния си край той има връзка с италианските портове – Бриндизи и Анкона, а на изток – с Истанбул. Елините финансираха и модернизацията на жп трасето Солун-Скопие-Ниш-Белград. Турция изгради в Мраморно море десетки частни специализирани пристанища и прехвърли сухопътния трафик към Европа към морски ро-ро линии от Истанбул до Триест, Венеция и Марсилия. Дори преживялата война Сърбия, лишена от излаз на море, построи интермодален коридор от Белград до черногорското пристанище Бар на Адриатическо море и в партньорство с гръцки и турски фирми модернизира речния си транспорт. Още по времето на соца в черноморския порт на Румъния – Констанца, бе изграден модерен контейнерен терминал. Там има и съвременни съоръжения за бързо товарене и разтоварване на насипни товари, с каквито нашите пристанища не разполагат. Затова и износът на българско зърно от Добруджа често става през Констанца.

 

 

Разширяват инфраструкту4-5-sof4Nрата на столичното летище

Увеличаването на пътниците и полетите на аерогара София налага развитието на летищната инфраструктура, сочат плановете на транспортното министерство. Вече се работи по разширението на антиобледенителната площадка в източна посока, което ще увеличи капацитета на съоръжението три пъти. Още през тази година се предвижда да започне и строителството на нова скоростна пътека за рулиране. Изграждането й ще намали времето за придвижване на самолетите и ще доведе до по-добра оперативност на пистата и перона.

 

 

От видинския аеропорт остана само пло4-5-vid1Nщадката

През 1990 година Видин се прости с една от най-големите си придобивки – въздушен транспорт до София. Паради нерентабилност полетите на намиращото се край града гражданско летище са спрени. Официалното закриване на порта е станало през 1999 година. Оттогава то е под разпореждането на областния управител. През 2013 година се прави опит летището да бъде възстановено, като бъде отдадено на концесия. Имало и интерес от страна на германски инвеститор. Но до това не се стига. Концесионер се търси и сега, ако се съди по страницата в интернет на областната управа, където вложения в летището се цитират като „възможност за инвестиции“. Летището във Видин се намира на 5 км от града. То е близо до новия мост Видин–Калафат, международния път Е-79 и съседните райони на Румъния и Сърбия, в които няма летища. В Румъния най-близкото е в Крайова, а в Сърбия – в Ниш. Летището във Видин е изградено през 1973 година. Обслужвало е по два пъти на ден линията Видин–София и обратно, а през летните месеци – и Видин–Варна–Бургас. Последният му полет е бил през 1990 година. След това е започнало разграждането му. Земята на неговата площ – 153 841 кв. М, е била върната на предишните й собственици. Още през следващата година от двете страни на пистата, дълга 20 180 метра и широка 40 м, израстват царевици и слънчогледи. Сеят се и земите от обслужващите площи. В момента е останала само пистата. Тя се използва от време на време за нерегламентирани автомобилни гонки. Стърчат и 5-те сгради – за управлението на полетите, чакалнята, обслужващите. Те се стопанисват от областната управа, която вече е поставила табели, че са опасни за обитаване. Охрана все пак пази остатъците от порта. За да бъде възстановено, трябва да се започне от земите. Те отново трябва да бъдат отчуждени и заплатени на собствениците им. След това – да се възстановят сградите и навигационната техника, останалата инфраструктура. Едва тогава може да получи съответния документ за експлоатационна годност и да бъде дадено на концесия. И въпреки това летището има бъдеще, защото се намира на стратегическо място. Има проекти за превръщането му в летателна площадка за самолети с до 19 места и за интермодален терминал. Възкръсването му обаче зависи от изграждането на пътя до Дунав мост 2 – Видин – Ботевград и от модернизацията на жп линията Видин–София, които още не са започнали. Дотогава то ще си остане частна държавна собственост, за която се търси инвеститор.

 

 

100 млн. евро за писта и предприятие за рециклиране на самолети предлагат янки

Американска компания е новият кандидат за летището в Горна Оряховица. Очаква се до края на май концесията да бъде гласувана от Министерския съвет, съобщи депутатът Гроздан Караджов, който е председател на Парламентарната комисия по транспорт, информационни технологии и съобщения. Предстои обсъждане на конкретните параметри на сделката. Вероятно ще бъдат преразгледани част от изискванията, които бяха завишени и станаха причина за провала на концесията през 2012 г. Очаква се летището да бъде дадено за 35 години, с възможност за удължаване до 50 години. То ще продължи да извършва гражданските полети. Кандидат-концесионерът предлага да изгради първата в Европа база за разглобяване и рециклиране на самолети. В Горна Оряховица ще пристигат машини за последен полет, които излизат от употреба. Те ще бъдат разглобявани, а частите, които могат да се използват, ще се рециклират. Ще бъдат разкрити 500 работни места не само за високотехнологични специалисти, но и за хора с по-ниска степен на квалификация. Ако концесията на аеоропорта стане факт, районът на Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец има перспективи да се развие като каргохъб заради съчетанието на летище, жп гара, магистрала „Хемус“ и високоскоростния път Русе-Свиленград, прогнозират експерти.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си