Навигатор Home » Интервю » Инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камарата на строителите в България (КСБ): Липсата на кадри пречи на развитието на отрасъла

Инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камарата на строителите в България (КСБ): Липсата на кадри пречи на развитието на отрасъла 

Инж. Светослав Глосов е роден през 1955 г. в Пловдив. Възпитаник е на Икономическия техникум в Пловдив със специалност „Икономика, отчетност и планиране на промишлеността и строителството“. През 1981 г. завършва Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС) - София, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. От 2010 г. инж. Глосов е председател на КСБ. Бил е зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), а сега е член на консултативния съвет на организацията. От октомври 2013 г. е почетен консул на Кралство Мароко в Пловдив. Същата година е преизбран за председател на КСБ и заема длъжността до есента на 2016-а.

Държавата трябва да насочи пари към селища с под 10 000 жители, където ВиК проектите не се финансират от еврофондовете

Разговаря

Катя КОСТОВА

Инженер Глосов, как се отразява хроничният дефицит на кадри на отрасъла на изпълнението на европроектите и на програмата за саниране у нас?

– Проблемът не е само за европроектите или други програми, а за отрасъла като цяло. Няма значение дали проектите са частни, или държавни. Недостигът е за всички. Нормалната дейност на бранша е затормозена.

Какви са кадрите, които най-много липсват?

– Всички видове, като се започне от общите работници. Повечето отиват по строежите основно в Германия и други страни от ЕС. Там вече съвсем легално могат да започнат работа. Такава е ситуацията.

Как според Вас можем да решим проблема? Факт е, че недостигът на кадри в строителството се задълбочава.

– Това, което можем да направим, е да им осигурим условия да се върнат у нас. Но въпросът опира до нивото и възможностите на икономиката на България. Тя трябва да стане привлекателна за хората и по този начин да ги накара да се върнат. Затова е време да се спре с търговете и поръчките с най-ниски цени, да се елиминира дъмпингът. Това е стъпка към решаване на проблема, който е сериозен за бранша.

Някои от големите инфраструктурни проекти бяха изпълнени на инженеринг. Това ли е един от начините да се намалят рисковете от дъмпинг?

– Няма значение от вида на поръчката, а порочността основният елемент от оценката на конкурса да е най-ниската цената. В Германия се елиминират максималната и минималната цена. Отделно там цената на труда е фиксирана за всяка отделна дейност в строителството. Така никой не може да пада под това ниво и да прави нелоялна конкуренция на останалите фирми в сектора. Не може да се прави дъмпинг с труда. По този начин строителите се конкурират помежду си да привлекат добри работници с условията на труд и възможността хората да заработват повече.

В кои сектори е най-удачно да се насочат повече държавни инвестиции в строителството?

– Във всички. В момента са особено актуални проектите във водната инфраструктура – пречиствателни станции. Държавата трябва да насочи пари към селищата, които са с под 10 000 жители, където ВиК проектите не се финансират от еврофондовете. Това е възможност да бъдат изградени тези съоръжения.

Има ли проблем със забавяне на плащанията от страна на общини или държавни възложители?

– В момента няма, но няма и много поръчки. Още не са тръгнали големите проекти по ЕС. Чакаме до края на годината да стартират проектите по Програмата за развитие на селските райони. Особено важно е да започне усиленото изграждане на последните отсечки от автомагистрала „Струма”. Там вече се работи на Лот 3.3 откъм Сандански.

 – Оптимист ли сте, че ще успеем да довършим тази автомагистрала до края на програмния период, за да не загубим пари?

– Всичко зависи от това колко бързо ще мине съгласуването на проекта за най-проблемния подучастък през Кресненското дефиле и в какви срокове ще бъде възложена обществената поръчка и ще бъде избран изпълнител на проекта.

За Лот 3 на „Струма” не беше ли по-удачно да се прави цял проект, който да се изпълнява от един изпълнител?

– Не, защото щеше да се забави строителството на по-лесните й участъци в двата края на лота. Сега очакваме да бъде избран строител на тунел „Железница” на Лот 3.1.

Конкурират ли се вече успешно българските фирми с чуждите на нашия пазар?

– Да. Вече имаме достатъчно силни български фирми в отрасъла.

Как оценявате състоянието на жилищния пазар в България?

– Там вече се наблюдава сериозно раздвижване на строителството на нови жилища. Става дума за София и другите по-големи градове в страната. Надяваме се то да продължи.

Големи средства бяха инвестирани от държавата за безплатно саниране на жилищни сгради. Удачно ли е субсидията да е пълна, като се използва публичен ресурс?

– С много колеги споделяме, че би трябвало да има и определено самоучастие и на самите собственици на жилища в обновяваните блокове. По този начин те се чувстват ангажирани, а не чакат наготово всичко от държавата. Според мен би трябвало да има такова участие от тяхна страна. Въпросът е да се определи неговият дял.

Иначе ефектът от програмата и за живеещите в обновените блокове, и за отрасъла е положителен. Следващото правителство ще трябва да продължи с финансирането на програмата, защото двата милиарда вече са договорени. Част от сградите, финансирани с държавни пари, са изпълнени, по други се работи и по трети вървят процедурите и също ще започне обновяването.

Напоследък се заговори, че цената на първите санирани блокове по държавната програма била много висока. Какъв е вашият коментар по този повод?

– Това са политически мотивирани изказвания. В камарата работна група прави пълен анализ на държавно финансираната програма за саниране на жилища. В най-скоро време ще излезем с резултатите от него.

Хора, които не са от бранша и не разбират от строителство, не могат да определят дали е скъпо, или не. Казват 115 лв. на квадрат било много. Какво обаче – РЗП или фасада? Само за топлоизолацията на фасадата тази цифра наистина е голяма, но 115 лв. на квадрат РЗП включва и смяна на старата дограма с нова, хидроизолации на сградата и доста други неща. Не бива да се забравя, че ремонтът на покривите на старите сгради излиза скъпо. Много време и средства се губят и за демонтаж на старите дограми. На немалко от сградите се налага да се кърти цялата стара изронена мазилка, за да може изолацията да се постави качествено върху фасадата.

Добавете коментар