Навигатор Home » Интервю » Инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камарата на строителите в България (КСБ): Липсата на кадри пречи на развитието на отрасъла

Инж. Светослав Глосов, почетен председател на Камарата на строителите в България (КСБ): Липсата на кадри пречи на развитието на отрасъла 

Инж. Светослав Глосов е роден през 1955 г. в Пловдив. Възпитаник е на Икономическия техникум в Пловдив със специалност „Икономика, отчетност и планиране на промишлеността и строителството“. През 1981 г. завършва Висшия институт за архитектура и строителство (ВИАС) - София, специалност „Промишлено и гражданско строителство“. От 2010 г. инж. Глосов е председател на КСБ. Бил е зам.-председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), а сега е член на консултативния съвет на организацията. От октомври 2013 г. е почетен консул на Кралство Мароко в Пловдив. Същата година е преизбран за председател на КСБ и заема длъжността до есента на 2016-а.

Държавата трябва да насочи пари към селища с под 10 000 жители, където ВиК проектите не се финансират от еврофондовете

Разговаря

Катя КОСТОВА

Инженер Глосов, как се отразява хроничният дефицит на кадри на отрасъла на изпълнението на европроектите и на програмата за саниране у нас?

– Проблемът не е само за европроектите или други програми, а за отрасъла като цяло. Няма значение дали проектите са частни, или държавни. Недостигът е за всички. Нормалната дейност на бранша е затормозена.

Какви са кадрите, които най-много липсват?

– Всички видове, като се започне от общите работници. Повечето отиват по строежите основно в Германия и други страни от ЕС. Там вече съвсем легално могат да започнат работа. Такава е ситуацията.

Как според Вас можем да решим проблема? Факт е, че недостигът на кадри в строителството се задълбочава.

– Това, което можем да направим, е да им осигурим условия да се върнат у нас. Но въпросът опира до нивото и възможностите на икономиката на България. Тя трябва да стане привлекателна за хората и по този начин да ги накара да се върнат. Затова е време да се спре с търговете и поръчките с най-ниски цени, да се елиминира дъмпингът. Това е стъпка към решаване на проблема, който е сериозен за бранша.

Някои от големите инфраструктурни проекти бяха изпълнени на инженеринг. Това ли е един от начините да се намалят рисковете от дъмпинг?

– Няма значение от вида на поръчката, а порочността основният елемент от оценката на конкурса да е най-ниската цената. В Германия се елиминират максималната и минималната цена. Отделно там цената на труда е фиксирана за всяка отделна дейност в строителството. Така никой не може да пада под това ниво и да прави нелоялна конкуренция на останалите фирми в сектора. Не може да се прави дъмпинг с труда. По този начин строителите се конкурират помежду си да привлекат добри работници с условията на труд и възможността хората да заработват повече.

В кои сектори е най-удачно да се насочат повече държавни инвестиции в строителството?

– Във всички. В момента са особено актуални проектите във водната инфраструктура – пречиствателни станции. Държавата трябва да насочи пари към селищата, които са с под 10 000 жители, където ВиК проектите не се финансират от еврофондовете. Това е възможност да бъдат изградени тези съоръжения.

Има ли проблем със забавяне на плащанията от страна на общини или държавни възложители?

– В момента няма, но няма и много поръчки. Още не са тръгнали големите проекти по ЕС. Чакаме до края на годината да стартират проектите по Програмата за развитие на селските райони. Особено важно е да започне усиленото изграждане на последните отсечки от автомагистрала „Струма”. Там вече се работи на Лот 3.3 откъм Сандански.

 – Оптимист ли сте, че ще успеем да довършим тази автомагистрала до края на програмния период, за да не загубим пари?

– Всичко зависи от това колко бързо ще мине съгласуването на проекта за най-проблемния подучастък през Кресненското дефиле и в какви срокове ще бъде възложена обществената поръчка и ще бъде избран изпълнител на проекта.

За Лот 3 на „Струма” не беше ли по-удачно да се прави цял проект, който да се изпълнява от един изпълнител?

– Не, защото щеше да се забави строителството на по-лесните й участъци в двата края на лота. Сега очакваме да бъде избран строител на тунел „Железница” на Лот 3.1.

Конкурират ли се вече успешно българските фирми с чуждите на нашия пазар?

– Да. Вече имаме достатъчно силни български фирми в отрасъла.

Как оценявате състоянието на жилищния пазар в България?

– Там вече се наблюдава сериозно раздвижване на строителството на нови жилища. Става дума за София и другите по-големи градове в страната. Надяваме се то да продължи.

Големи средства бяха инвестирани от държавата за безплатно саниране на жилищни сгради. Удачно ли е субсидията да е пълна, като се използва публичен ресурс?

– С много колеги споделяме, че би трябвало да има и определено самоучастие и на самите собственици на жилища в обновяваните блокове. По този начин те се чувстват ангажирани, а не чакат наготово всичко от държавата. Според мен би трябвало да има такова участие от тяхна страна. Въпросът е да се определи неговият дял.

Иначе ефектът от програмата и за живеещите в обновените блокове, и за отрасъла е положителен. Следващото правителство ще трябва да продължи с финансирането на програмата, защото двата милиарда вече са договорени. Част от сградите, финансирани с държавни пари, са изпълнени, по други се работи и по трети вървят процедурите и също ще започне обновяването.

Напоследък се заговори, че цената на първите санирани блокове по държавната програма била много висока. Какъв е вашият коментар по този повод?

– Това са политически мотивирани изказвания. В камарата работна група прави пълен анализ на държавно финансираната програма за саниране на жилища. В най-скоро време ще излезем с резултатите от него.

Хора, които не са от бранша и не разбират от строителство, не могат да определят дали е скъпо, или не. Казват 115 лв. на квадрат било много. Какво обаче – РЗП или фасада? Само за топлоизолацията на фасадата тази цифра наистина е голяма, но 115 лв. на квадрат РЗП включва и смяна на старата дограма с нова, хидроизолации на сградата и доста други неща. Не бива да се забравя, че ремонтът на покривите на старите сгради излиза скъпо. Много време и средства се губят и за демонтаж на старите дограми. На немалко от сградите се налага да се кърти цялата стара изронена мазилка, за да може изолацията да се постави качествено върху фасадата.

Добавете коментар

Моля, допълнете задачата за проверка. Благодарим ви! * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.