Навигатор Home » Интервю » Инж. Николин Гавраилов, председател на Българската предприемаческа камара в строителството: Законовата рамка у нас препятства отношенията между предприемача и администрацията

Инж. Николин Гавраилов, председател на Българската предприемаческа камара в строителството: Законовата рамка у нас препятства отношенията между предприемача и администрацията 

Инж. Николин Гавраилов завършва Техническия университет. Продължава обучението си в САЩ, специалност „Бизнес мениджмънт в строителната индустрия“. Професионалният му път включва проектантска практика и работа като ръководител проект в „Софстрой”, както и ръководител „Инвестиционна политика“ в Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Понастоящем е председател на УС на Българската предприемаческа камара в строителство (БПКС), както и член на Българския икономически форум и Европейския съюз на предприемачите (UEPC), Брюксел. Владее английски, руски и турски език.

Инвеститорът е важен и мнението му трябва да тежи навсякъде

Разговаря

Виолета ВЛАСТАНОВА

– Инж. Гавраилов, как се развива строителството у нас през последните години и как оценявате състоянието на сектора?

– Знаете, че в строителния сектор имаше временен застой, говоря за периода 2007-2008 г. Лека-полека обаче пазарът тръгна бавно да се съживява, а от две-три години насам вече се усеща и доста силен подем. Има осезаем ръст в жилищното строителство в няколко града в България. Основно това са места, където икономиката е развита, където има чужди инвеститори, промишленост и където има желание от страна на хората да останат да живеят в страната и да си купят жилище. Говоря за София, Пловдив, Стара Загора, Бургас, Варна, Русе, Плевен. Там най-много се строи . И това е радостно за нашия бранш, особено за българските предприемачи, които останаха след кризата и дочакаха този момент на подем. Сред тях има и много млади хора, на които им прави чест, че се включиха в този процес.

– Кои са основните трудности, с които се сблъсква браншът в момента?

– Основните проблеми в момента са свързани със законодателството у нас, което, за съжаление, куца. Знаете, че Закона за устройство на територията го прекрояваха многократно. Той претърпя над 70 промени, което е несериозно. Ние отдавна имаме отношение по този въпрос и въобще цялата гилдия смята, че трябва да се направят два закона, които обаче да бъдат сериозни. В тях да влязат всички нормативни документи, касаещи инвестиционния процес, и повече да не се променят. Нормативните документи например така или иначе са запазени, както навремето сме работили по правилника за капитално строителство. Никой не е променял актове от 1 до 16. Другият проблем е свързан с общинските администрации и бавните и тежки процедури. Като се започне още от издаване на визи за проектиране, скици, съгласуване и се стигне до необходимите протоколи – целият процес е много тромав.

– Какво според Вас трябва да се направи, за да се облекчи този процес?

– Най-напред трябва да се промени манталитетът на самите чиновници. Нужно е да проумеят, че те трябва да са в услуга на частния бизнес, а не обратното. Второ – да погледнем как е решен този въпрос в другите страни. В Македония например отиваш на едно гише и получаваш всичко. Моделът е ясен. В Западна Европа главният проектант върши всичко. Той съгласува, той взима разрешение, той носи отговорност, той застрахова проекта. Никой друг не се занимава с тези дейности. Няма излишни независими надзори и т.н., които да създават допълнителни последици и да тежат на себестойността на обекта. Но тези неща пак опират до законовата рамка, която утежнява процеса и взаимоотношенията между предприемача и общинската администрация. Съществуват и други проблеми – някъде например липсва кадастър, другаде инфраструктура, често пъти има и разминаване. Самата инвестиционна политика на дадената община не кореспондира с инвестиционния интерес на предприемачите. Да, правят се срещи с общината, съгласуват се нещата с браншовите организации, но Камарата на строителите например не е инвеститор. Тя се съгласява с администрацията. А в случая инвеститорът е важен. Той тежи навсякъде, дали е български, или чуждестранен, настоящ или бъдещ, няма значение. Както до преди 5 години се говореше за бизнесмени, така оттук нататък трябва да се говори за предприемачите. Трябва те да се търсят за мнение, становища и т.н., защото тук става въпрос за средства, за отговорност, за риск и за много други фактори, свързани с инвестиционния процес.

– Благоприятна ли е в момента ситуацията за кандидатстване по програми на Европейския съюз и успява ли бизнесът да се възползва успешно от еврофондовете?

– Думата „бизнес” за мен е нещо измислено в този век, предпочитам да говорим за предприемачите. И ако питате дали те имат интерес към европейските програми, бих казал, че да – в тази част обаче, в която има производство, свързано с инвестиционния процес. Например Иван Петров прави хидроизолационни материали. За мен той е предприемач в строителната промишленост, защото е инвестирал средства в съвременна линия, в база, в материали и така нататък. Естествено, че на него ще му трябват средства, за да разширява производството си. Така че е хубаво те да се възползват от европейските фондове, стига да могат да се доберат до тях.

– Кои са важните задачи, по които работи Камарата на българските предприемачи в строителството в момента, и как помагате на фирмите – членове на организацията?

– Основната задача, върху която работим, е свързана със законодателството. Още преди десетина години по наша инициатива направихме проект за нов закон. Заедно с КАБ, САБ и КСБ написахме предложения, дадохме ги на Строителното министерство и то трябваше само да ги внесе, тъй като ние нямаме право да внасяме в парламента проектозакони. Но тогава станаха някакви драми и всичко приключи. И така този омагьосан кръг продължава и до днес. Втората ни задача е да работим добре с всяка една община и да показваме на младите предприемачи къде са пропуските на всеки конкретен обект. Искаме да привлечем още членове в нашата организация, за да може и те да участват и да помагат инвестиционния процес да се развива по-бързо.

Добавете коментар