Инж. Николай Николов, управител на надзорна фирма „Стрикт”: Строим хубави сгради, но няма инфраструктура, която да ги поеме

0
  • Инж. Николов, в поредна вълна на Ковид-19 сме. Как се отразява пандемията на строителството и специално на Вашата дейност?
  • Не бих казал, че се отразява на строителството, тъй като работата е на открито. По-скоро ни пречат ограниченията – достъпът до институциите, разговорите с хората. А при това объркано законодателство, свързано със ЗУТ и други нормативи, без директен досег до общинските администрации и без пряка комуникация, трудно се работи. Понеже в законите има доста противоречия, непрекъснато ни се налага да убеждаваме общинските служители защо сме използвали именно тази процедура, какви са ни аргументите. Не всяка администрация може да разбере чертежите, обяснителните записки и докладите, които пишем. Това ни създава доста проблеми, но вече една година работим така и се нагодихме.
  • Казвате, че в законодателно отношение има много обърквания. Какво имате предвид?
  • Нещата вече са много зле. Имаме ЗУТ, който е кърпен десетки пъти, има нормативи, които ги приемат, после ги отменят, след това пак ги връщат. Всичко това е непонятно за нас. Защо, когато нещо, вече е доказало, че не върши работа, отново се въвежда. Има и много други безсмислени неща. Например, една от последните промени в ЗУТ гласи, че контролните органи имат право да четат нашите доклади. А до сега като проверяваха строителните обекти, какво правеха – да не би да не са ги чели? Въвеждат нормативи, които така или иначе съществуват, а в същото време има много по-сериозни проблеми, които пречат на работата ни.
  • Кои са те? Какво основно спъва работата Ви?
  • Основният проблем е, че всяка община в България има собствен ЗУТ и собствена Наредба №7. Което означава, че в София искат едни документи, в Карлово – други, в Смолян – трети. В столицата например никъде не искат застраховка на проектантите, в Пловдив обаче е задължителна. Защо? Никой не знае. Просто защото така е записано в закона. Ето това спъва работата ни.
  • Презастрояването на големите градове и конкретно на Пловдив е все по-болна тема. По силите на надзора ли е като контролиращ орган, да регулира тази тенденция?
  • Големият проблем се казва градоустройство. След 1989 година записаха в Конституцията, че частната собственост е свещена и неприкосновена, а общинската – не. Това предполага различен начин на третиране на собствеността, което е непонятно за съвременните условия. Не може частната собственост да бъде над всичко. Трябва да има и някакъв обществен интерес. Второ – законът и градоустройството се използват умело от „зелените фашисти“, както аз ги наричам. Те са много гласовити, непрекъснато организират някакви инициативи, стоят постоянно в социалните мрежи и създават проблеми. И когато пред администрацията застане една злостна кампания, дори и добрите намерения се опорочават. Да, има презастрояване, но това е естественият ход на нещата. По-големият проблем за мен е инфраструктурата, защото строим хубави жилищни сгради, но няма инфраструктура, която да ги поеме и захрани. ВиК системата е в отчайващо състояние. И всичко идва от липсата на компетентност от страна на властите. От липсата на специалисти.
  • Как се осъществява строителният надзор в България и в чужбина?
  • Имам наблюдения, тъй като непрекъснато съм във връзка с мои колеги, които работят в чужбина. Ще съм много щастлив, ако някога в България се въведе германския модел на работа, тяхната система на управление на строежи и обекти. Тя се води изключително икономически обосновано. Там икономическият интерес диктува процеса така, че резултатите да са ефективни. Там се издава разрешително в един много по-ранен етап на строежа. Но при тях има градоустройство и се знае на кои терени може да се изгражда жилище, на кои – промишленост, селско стопанство и т.н. и никой не си позволява да променя нищо. Инвеститорът там не се моли на архитекта за разрешение да си построи сграда в собствения  имот. Просто е длъжен да спази всички нормативи, като си наеме лицензиран строител и надзор. Проектантите там са при строителя. Консултантите, които контролират, също. Всичките са представители на браншовите камари и се грижат за обучението, за дейностите, които се изпълняват, за застраховките и т.н. Спазва се твърдата договореност, както и всички стандарти. Там застрахователите са основни фактори. Застраховат предприятието ти на ниска премия, само ако имаш качествено оборудване, което отговаря на всички изисквания. Така че, за да станеш производител там, трябва да покриеш стандартите и да минеш куп проверки, за да можеш да развиваш бизнес. Мисля, че у нас общините трябва да се занимават само с общинските обекти и с градоустройството. Ето, прекрасно стана с бившия Парашутен полк в Пловдив, който е в близост до Братската могила. Там най-напред изградиха инфраструктурата и тогава започнаха да строят сградите. И в момента става един прекрасен комплекс.
  • Разкажете за някои от по-големите Ви проекти, по които работите?
  • В момента приключваме два мащабни обекта – Изграждането на електропровод 400 kV между Бургас и Марица Изток. Възложител е Електроенергийният системен оператор. За реализацията му е пpивлeчeнo финaнcиpaнe oт eвpoпeйcĸия „Mexaнизъм зa cвъpзвaнe нa Eвpoпa“. В момента чакаме назначение на приемателна комисия. Другият проект, по който работим, е строителството на междусистемен електропровод от Марица Изток до границата с Гърция, отново за 400 kV. Целта на тези електропроводи е електроенергията да не влиза в нашата система, а директно да се транзитира към Гърция, Турция, Русия, Румъния, Италия и т.н.
  • Оптимист ли сте, че паспортизацията в България ще се случи и ще спазим ли обявените срокове?
  • Аз съм бил винаги оптимист и се надявам здравият разум да надделее, въпреки че очаквам срокът да бъде удължен. Надявам се, че все пак ще има някакви дебати за същността на паспортизацията, защото в момента се дискутира единствено колко ще ни струва, а това не е най-важното. Още през 2014 г. двама експерти изчислиха и описаха в научен доклад колко би струвало един 6-етажен блок да се приведе в ред, така че да отговаря на правилата. И сумата беше от 182 лв. до 191 лв. на кв. м полезна площ. Това означава, че ако по нотариален акт апартаментът ти е 80 квадрата, трябва да умножиш тази сума по 80 и така получаваш колко ще ти струва целия ремонт. Като в него влизат покриви, мазета, топлоизолация, ОВК, конструкции и т.н. Още тогава науката даде формулата в интерес и полза на хората, а сега нищо не правят. Но пак казвам – оптимист съм и се надявам, че всичко ще се канализира и нещата ще се случат по най-добрия начин.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си