Навигатор Home » Интервю » Инж. Маруся Петрова, директор на Професионална техническа гимназия „Васил Левски” – Видин: Връща се интересът към строителната професия

Инж. Маруся Петрова, директор на Професионална техническа гимназия „Васил Левски” – Видин: Връща се интересът към строителната професия 

Инж. Маруся Петрова е директор на Професионалната техническа гимназия „Васил Левски” във Видин от миналата учебна година. Сега започва втората й управленска година. През цялото време преди това обаче е работила като преподавател в същото училище - тогава механотехникум. Основният предмет, който е водила, е двигатели с вътрешно горене.

Възпитаниците ни се реализират много добре в чужбина

Раговаря

Цвета ИВАНОВА

– Г-жо Петрова, Видин е имал строителна гимназия, но тя бе закрита и сега обучавате строители в бившия механотехникум? Как се отрази това преустройство в системата на видинското образование?

– Не се отрази негативно. Строителната гимназия не беше закрита, а обединена с тогавашния механотехникум. Това стана през 2001 година поради намаляващия брой на кандидатите за обучение в двете училища. Новата професионална гимназия обучава ученици по три специалности: компютри, транспортна техника и строителство. Създаваме технически кадри от втора и трета степен на професионалната квалификация. В девети клас например имаме смесена паралелка – половината учат за монтьори на транспортна техника, а другата половина – сухо строителство. Имаме задочни паралелки в ХI клас по сухо строителство. Кандидатстваха 30 души. Имали сме паралелки до 35 човека.

– Може ли да се каже, че има интерес към тази специалност?

– Да, има. Звучи парадоксално, но в бедния Видински край, за да оцелеят, хората стават или шофьори, или строители. Дори Бюрото по труда организира курсове за тези две специалности. В нашия град те са най-търсени, въпреки че строителството от години е замряло и все още се чака съживяването му.

– При вас учи ли се за строителен техник?

– Имахме и такава паралелка, миналата година децата я завършиха, но нова нямаме. На учениците им се струва много трудна, особено разработката на проектите, които се искат. Затова я закрихме. Пренасочихме се към сухото строителство, което се усвоява по-лесно и кандидатите го желаят. Но имаме двама души, които изучават тази специалност в самостоятелна форма на обучение. Те ще станат строителни техници.

– Имате ли проблеми с преподавателите, все пак строителство се учи от специалисти?

– Досега нямахме такива проблеми. При нас работеха две жени строителни инженери. Но едната от тях се пенсионира и обявихме мястото за свободно. То е с пълен норматив, но досега нямаме нито една молба за постъпване. Ако не се намери млад учител, то ще преговаряме с пенсионираната ни колежка. Имаме и друг колега, който излезе в пенсия преди години. Ще агитираме и него.

– С какъв успех влизат кандидатите при вас? Преди години се смяташе, че в строителните училища влизат по-слабите ученици.

– При нас кандидатстват и влизат с успех около „добър 4”. Не са най-добрите, но и съвсем не са най-слаби. С такива оценки влизат дори в Софийския университет. Наши ученици участват в състезания по строителство, един дори зае второ място на национално състезание за най-добър млад строител. Това говори за добър подбор.

– Сигурно повечето от учениците ви са мъже.

– Преобладават мъжете, защото строителството си остава мъжка професия. Но при нас се учат и жени. Според мен не толкова за професията, колкото за образованието, което получават.

– Следите ли как се реализират завършилите училището?

– Да, почти всички веднага си намират работа. Повечето обаче заминават за чужбина. В строителни фирми в Италия, Испания работят много наши възпитаници. Мнозина от учениците ни признават, че учат строителна специалност, за да заминат за чужбина. Имаме момиче, което завърши нашата гимназия и сега работи в Германия. Казва, че няма проблем с нашата диплома. Признават я. Постъпват на работа и у нас. Добър ли си, имаш ли желание за работа, веднага те вземат в местните фирми. Около кризата в бранша мнозина от опитните им кадри заминаха за чужбина, пенсионираха се. Сега компаниите имат нужда от нови, млади и обучени кадри.

– На 100 км от Видин, в Монтана, има строителна гимназия с повече специалности, там учат и за брокери на недвижими имоти, компютри, английски. Видински ученици отиват ли да се учат в нея?

– Не, Видин е беден град, повечето ни деца са от социално слаби семейства и никой не ходи да учи в друг град заради разходите. Който иска да усвои строителна специалност, може да го направи и в своя град.

– В сградата на вашето училище от миналата година се настани филиалът на Русенския технически университет, който бе открит във Видин? Как съжителствате двете учебни заведения?

– Нямаме никакви проблеми. Ние сме само на дневна форма на обучение, а студентите имат занимания в петък, събота и неделя. Дори не се засичаме и не си пречим.

Добавете коментар