инж. Марин Гергов, председател на УС на КИИП: Свободният пазар е най-добрата мярка за насърчаване на икономиката

0

Инж. Гергов, вие сте специалист с дългогодишен и разнообразен опит в строителството. Какво от този опит ще пренесете като администратор? От няколко месеца сте председател на УС на КИИП.

– Искам да припомня, че в дейността си по оправомощаване за проектантска правоспособност КИИП има статут на държавна агенция. Като такава ние трябва да следваме много тежки административни процедури. Основно планирам да пренеса съвременни идеи и „инструменти“ за по-ефективно управление и оптимизиране на административните процеси. Изразяват се в използване на съвременни информационни технологии за подобряване на нашата работа в централно управление на КИИП и в регионалните колегии в страната. В тази насока Ковид-карантината ми „помага“ в по-бързото изпълнение на задачите, които съм си поставил. Макар и консервативно настроени, от известно време ние вече провеждаме управителните си съвети, използвайки уеб-конферентна услуга.

Какви цели поставяте пред КИИП за 2021? Как ще развивате браншовата организация?

До края на годината съм си поставил следните цели, за важни за колегията дейности:

– Договаряне на преференциални застраховки „Проектантска отговорност“ за колегите от цялата страна.
До момента такива има само за регионална колегия София-град.

– Подобряване на функционалностите на сайта www.kiip.bg , осъществяване на връзка с регистъра ни.
За да сме по-полезни за външни лица, планираме да осигурим софтуерна възможност за правене на по-подробни справки с информация от регистъра ни. Заинтересуван възложител на проектантска услуга ще може да открие специалист в конкретна област от България, с конкретна специалност и (на следващ етап) конкретен опит и изпълнени обекти.

– Започване на промени по нашия регистър.
Работата тук е много, но тази година ще поставим основите. Една малко по далечна цел е да спрем с масовото разпечатване на хартиени удостоверения за проектантска правоспособност, които всъщност дори не се изискват по ЗУТ.

– Пряко взаимодействие с българските институции и защитаване интересите на обществото чрез повишаване на качеството на проектиране.
Законите се променят и ние следим отблизо този процес и се стремим да участваме в него. Съвсем наскоро изпратихме писмо предупреждение до отговорните български институции за липсата на готовност за бърза инженерна оценка на техническото състояние на сгради, пострадали от земетресения. Вярваме, че можем да сме полезни на държавата и на общините за решаване на законодателни казуси в инженерната област.

– Взаимодействие с други европейска камари по общи за Европа инженерни въпроси.
Един от въпросите, които разглеждаме последно време са за проблемите по развитието на BIM технологиите. BIM – Building Information Modeling – Информационно моделиране на сгради.

В по-дългосрочен план:
Планирам браншовата ни организация да се отвори към нашите клиенти, които са възложителите ни, институциите и младите инженери кандидат-проектанти. Вътрешните за КИИП строго технически и административни въпроси ще се разискват в ограничения кръг на членовете на КИИП, без да занимаваме обществото с тях.
Ще се стремим използвайки новите технологии да вдигаме качеството на нашите проектантски услуги. Преходът към навлизането на тези технологии трябва да бъде плавен и със запазване на възможността за конкуренция между софтуерните разработчици.

Как оценявате ситуацията в строителния сектор у нас и как се отразява пандемията на бранша?

В момента строителният сектор е един от малкото все още работещи на високи обороти сектори в икономиката на България. За съжаление част от нашите възложители вече преосмислят своите инвестиционни намерения и намаляват бюджетите си за строителство и ремонти. Ние очакваме намаление, като вероятно то ще е основно в сектора на новото строителство на офисни сгради. В сферата на ремонтите не би трябвало да се очаква намаление на работата.

Какви мерки на държавно ниво са нужни, за да няма криза във фирмите и отлив на кадри?

Държавата би трябвало да спре да ограничава икономическата активност на масовите проектанти и строители, насърчавайки с европейски и бюджетни пари близки до управляващите икономически субекти. Свободният пазар е най-добрата мярка за насърчаване на икономиката.
За защита на обществения интерес, евентуален инженеринг (проектиране и строителство) на държавни и общински обекти би трябвало да се прави с много подробно техническо задание, съответстващо на обхвата на сегашния технически проект.

Поредни промени в ЗУТ са внесени в Народното събрание. Как ги оценявате?

В КИИП отделяме особено внимание на промените в нормативните актове, които много често директно ни засягат, за съжаление в негативна посока. Основните ни цели са да опростяваме процедурите без да нарушаваме качеството на проектите. Заместник-председателят на УС на КИИП се занимава с координацията на нашата работа по тези теми.

Какви промени са нужни в законодателството, за да се подобри строителният климат и да се облекчи инвестиционният процес?

Основното е да се цифровизира максимално процесът, за да се избегне загубването и забавянето на придвижването на проектите по инстанциите. Има и други идеи, които са за опростяване на процедурите за по-ниските категории строежи, които ние обсъждаме с колегите архитекти.

По какъв начин могат да се задържат младите инженери, проектанти и строители в България?

Пак бих се обърнал към универсалното средство за икономическо стимулиране – пазарът. След влизане на България в Европейския Съюз ние получихме възможност да работим в Европа. Това в момента позволява на наши проектанти да извършват услуги за европейски клиенти. Младите инженери са отворени към новостите и част от тях вече използват възможностите на свободния европейски пазар на труда.

Как трябва да се развие връзката между образованието и реалния бизнес и с какво КИИП може да помогне за това?

КИИП в момента подпомага отлични студенти чрез стипендии и чрез награди за отлични дипломни работа. Работодателите могат да се включат и доколкото знам, се включват в подобни инициативи. Наградите и номинациите на КИИП за отлични студенти и за дипломни работи са публично достъпни и със сигурност някои работодатели се възползват от наличната информация, за да се свържат с потенциалните си бъдещи добри служители.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си