Навигатор Home » Интервю » Инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите: Водната реформа е жизненоважна за сектора

Инж. Иван Иванов, председател на Българската асоциация по водите: Водната реформа е жизненоважна за сектора 

Иван Иванов завършва Френската гимназия в София и Химикотехнологичния и металургичен университет (ХТМУ). Магистър е по бизнес администрация от Франкофонския институт по администрация и управление (IFAG) в столицата и от Американския университет в България (AUBG). Специализира във Висшия национален институт за химични технологии (ENSIGC) в Тулуза, Франция. Зает е в областта на водния сектор и ВиК отрасъла от 1999 г., като 11 години работи в „Софийска вода” АД, където заема постовете главен секретар и прокурист.
Председател е на УС на Фондация „Европейско сътрудничество за бенчмаркинг“ (EBC Foundation) за 2018 г. Изпълнителен директор е на сдружение „Индустриален клъстер подземна инфраструктура” (ИКПИ). Член е на Управителния съвет на Европейската федерация на националните асоциации по ВиК услуги (EurEau) и на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) в Комитета за наблюдение на Оперативна програма „Околна среда 2014- 2020“. От 2012 година е председател на Управителния съвет (УС) на Българската асоциация по водите (БАВ).

Отношенията в отрасъла трябва да се подредят така, че той да привлича средства и да ги използва по най-рационален начин

Разговаря

Виолета ВЛАСТАНОВА

– Инж. Иванов, как оценявате състоянието на ВиК отрасъла към настоящия момент?

– За никого не е тайна, че състоянието на отрасъл ВиК в България не е добро. Дългите години, през които значението на този сектор беше подценявано и неглижирането на нуждите от инвестиции, ни доведоха до това състояние, при което отчитаме най-големите загуби на вода (средно 60% за страната) и невъзможността да изпълним в срок изискванията на Европейския съюз за опазване на водните ресурси чрез построяване на пречиствателни станции за отпадъчни води.

– Кои са основните проблеми в отрасъла? За всички е ясно, че ВиК отрасълът е в постоянна реформа вече години наред и финансовите нужди по отношение на поддръжката и развитието на инфраструктурата са огромни.

– Основният проблем е липсата на достатъчно средства за инвестиции, но към него може да добавим вече и липсата на достатъчно средства за привличането и задържането на квалифицирана работна ръка, която да организира и изпълнява по най-ефективен начин необходимите мерки за излизане от ситуацията. Осъществяването на водните реформи е жизненоважно за сектора, като основната цел е така да бъдат подредени взаимоотношенията в отрасъла, че той да е способен да привлича финансови средства и да ги използва по най-рационален начин. Ясно е, че услугите, които предоставят ВиК операторите, винаги ще носят своя социален характер, и трудно ще се върви към определяне на цени, които да дават комфорт на операторите в тяхната ежедневна работа, но при тези обстоятелства трябва всички заинтересовани страни да ги подпомагаме в изпълнението на нелеките задачи, които стоят пред тях, а именно: обновяване на ВиК мрежата, въвеждане на нови технологии, оптимизиране на разходите и ограничаване на кражбите и разхищението на вода. Идват и нови предизвикателства, свързани с природните катаклизми и цялостното управление на водния ресурс. И не на последно място – връщане на интереса на младите хора към инженерните науки, свързани с предоставянето на ВиК услуги.

– На какъв етап е окрупняването на ВиК операторите?

– Окрупняването на ВиК операторите върви с по-бавни темпове от очакваното. На практика почти навсякъде процесът е на финалната права, като се очаква той да завърши през юни тази година с анексиране на договорите между регионалните ВиК асоциации и ВиК оператори. Дори и след този срок обаче ще останат някои области (Благоевград, Ловеч, Разград и други) с повече от един оператор поради нежеланието на градските управи да прехвърлят дейностите по предоставяне на ВиК услуги към държавните дружества и предпочитание да се запазят общински такива. Мисля, че с повишаването на изискванията към качеството на тези услуги, което е свързано и с изменящите се европейски директиви, обстоятелствата ще притиснат малките ВиК оператори да търсят окрупняването сами.

– Ефективни ли бяха според Вас направените инвестиции във ВиК отрасъла по линия на европейските програми до момента?

– Смятам, че като цяло тези инвестиции бяха ефективни, което се доказва и от наскоро публикуван доклад на Европейската сметна палата, но можеше да ги направим по-оптимално и със същите средства да постигнем още по-добър ефект. Струва ми се, че голяма част от грешките са отчетени и през този период ще бъдем много по-успешни, въпреки натрупаното закъснение в изпълнението на ОП „Околна среда“. Планирането на регионален принцип и насочването на европейските средства към ключови обекти е добра предпоставка за това. Изготвянето на регионалните прединвестиционни проучвания за 14 области е пред своя край и се очаква изпълнението на обектите да започне до края на 2018 г.

– Очаква се да стартират редица обществени поръчки по ОП „Околна среда“ и по Програмата за развитие на селските райони. Предизвикателство ли ще е, че бенефициентите са ВиК операторите?

– Именно наложеното през годините несправедливо мнение, че ВиК операторите не работят добре, създава притеснение у някои хора, че те няма да се справят с предизвикателствата пред бенефициентите по тези програми. Аз не споделям това мнение. Личното ми наблюдение е, че в изпълнените през годините проекти по ОП „Околна среда“ ВиК операторите, без да имат централна роля, бяха в основата на добре изпълнените проекти с техните инженерни кадри. По-трудно за тях ще е административната част на задаващите се проекти, но чрез подхода на управляващия орган на програмата да се създадат специални вътрешни проектни звена ще се преодолее това предизвикателство. Запазването на тези звена след проекта ще осигури устойчивост както на самите проекти, така и по-силен административен капацитет за ВиК операторите.

– В момента се подготвя Закон за водоснабдяването и канализацията. Смятате ли, че новият норматив ще уреди стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и на предоставянето на ВиК услуги?

– До голяма степен тези неща са уредени и в текущото законодателство. То обаче по отношение на отрасъл ВиК е разпиляно в различни нормативни актове, като основният е Законът за водите, където на отрасъл ВиК е отреден чл. 193. Няма как да очакваме да получаваме качествени ВиК услуги, след като ВиК отрасълът е поставян винаги на опашката – след производството и дистрибуцията на еленергия, топлинна енергия и газ – и не му се отрежда тази роля, която заслужава. В тази връзка, освен че ще коригира някои дефекти (неизпълними клаузи) в текущата нормативна база, ние гледаме на този дългоочакван от гилдията закон като важна стъпка за връщане уважението и значението на отрасъла.

– Как гледате на идеята за изграждане на подземен кадастър за цялата ВиК мрежа в страната?

– Съвременните технологии дават възможност да се оптимизира работата във всяко едно отношение на всяко едно предприятие. В основата на всичко стоят активите, които притежава, управлява или поддържа това предприятие. За мен въвеждането на кадастър (географски информационни системи) във всеки ВиК оператор трябва да бъде приоритет. На някои места той съществува, но не е пълен, на други места е започнат, но не се допълва. Като цяло направата на подземен кадастър не е еднократно действие, а процес, който включва в себе си инженерни и ИТ познания, проучвателни дейности, но и цялостна реорганизация на ВиК операторите така, че информацията в него да е винаги актуална. Въвеждането на кадастър може да изглежда скъпа инвестиция, но съм убеден, че тя ще се изплати многократно в кратък срок от време, ако се направи умело.

– Инж. Иванов, един от основните проблеми за всички сектори в страната е липсата на кадри. Каква е ситуацията във ВиК отрасъла и какво според Вас трябва да се направи, за да се реши този проблем?

– Както споменах и по-рано, липсата на кадри наистина се явява все по-голям проблем. Това, което може и трябва да се направи, е свързано с по-активна дейност на държавата, университетите и ВиК операторите в провокиране интереса на младите хора, към представянето на тези жизненоважни услуги.

Но освен чувството за изпълнен дълг към обществото, което имат служителите във ВиК, те трябва да бъдат мотивирани и с адекватно заплащане. Ние все още не получаваме отговор от Комисията за енергийно и водно регулиране защо заплащането на специалистите в енергийния сектор е многократно по-високо от това във водния. Решенията на КЕВР също трябва да подпомогнат процеса на формиране, привличане, надграждане и задържане на кадрите в отрасъл ВиК.

– Кои са основните задачи, по които ще работи БАВ през тази година?

– През цялото си съществуване БАВ се стреми да е близо до своите членове, които никак не са малко – 100 корпоративни и над 300 индивидуални, като търси решения на проблемите им и съдейства на институциите при вземането на важни за сектора решения. Близостта до членовете ни става посредством непрестанно провеждащите се конференции и семинари, които ние ще продължим да правим със същата честота – както и през изминалите години, но паралелно с това през тази година осъществяваме два проекта, финансирани с европейски средства: за насърчаване на заетостта във водния сектор в България, който се изпълнява по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2014-2020”, и WATenWRgy Cycle, който се реализира по Програмата за транснационално сътрудничество на Европейския съюз (ЕС) – Interreg V-B „Балкани – Средиземно море 2014-2020”.

Полагаме максимални усилия да разработим повече курсове, които нашият Център за професионално обучение да предлага на заетите в сектора. Ще продължим да изпълняваме и проекта за сравнителен анализ на работата на ВиК операторите.

Много важен и интересен проект за нас е акредитирането като сертифицираща организация на дъщерна фирма на БАВ, чрез която да подпомогнем членовете ни, а оттам и сектора за използването на качествени ВиК материали. Не на последно място, ще предприемем инициативи, свързани с последния проблем, който обсъдихме – привличане на млади хора в сектора.

Добавете коментар