ВИЗИТКА:

Ангел Янакиев е роден на 24.09.1948 г. в гр. София. Завършва ГФК във ВИСИ (Висш инженерно-строителен институт). Председател е на Камарата на инженерите по геодезия. Организацията е основана през 2006 г. в резултат на повишения обем от извършваните дейности по геодезия и кадастър и нуждата от уеднаквяване на дейностите, които могат да се извършват, и сертификатите, издавани от Европейския съюз. Тя обединява и представлява своите членове, като основната й цел е да защитава професионалните им права и интереси. Съдейства за повишаване на професионалната им квалификация и тяхната информираност за националните и международните стандарти в областта на геодезията, картографията и кадастъра.

– Инж. Янакиев, един от приоритетите на Министерството на инвестиционното проектиране бе изработването на единна кадастрална карта на страната. Сега, след закриването на МИП и поемане на функциите му от МРР, смятате ли че ще се продължи работата в тази посока?

– Изработването на кадастъра би трябвало да бъде държавна политика. Защото на практика кадастърът е нейна собственост и следва той да се поддържа от държавата, независимо от кое министерство. Надяваме се да имаме подкрепата на новия министър на регионалното развитие Лиляна Павлова. Тя за втори път е на този пост и смятам, че е наясно вече с проблемите ни.

– А кои са основните ви проблеми?

– В момента, знаете, че има 35 обекта, по които фирмите работят. Това ще увеличи покритието на територията на България с кадастрални данни, както и с данни за собствениците на недвижими имоти. Средствата, които са необходими за продължаване на тази дейност обаче, на фона на държавния бюджет са минимални. Например при 18-процентно покритие с кадастър на страната Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) получава обратно между 18 и 20 млн. лв. Близо десет милиона лева са разходите за заплати на служителите и други дейности в агенцията, останалите 9-10 млн. лв. се даваха на бюджета. Ако те остават в агенцията, тя ще работи по покриване на страната с кадастър и така всъщност се самофинансира, както това става в цял свят. В Закона за кадастъра и имотния регистър се казва, че 85% от приходите за такси на граждани се връщат на кадастъра. Но това не се правеше. През последните години нямаше никакви средства за кадастъра. Мисля, че трябва да се заложи бюджет поне от 25 млн. лв. на година за различните дейности. Защото това не е само кадастър. Има държавни дейности, които са задължителни и трябва да се извършват всяка година. Такива са нивелачните линии например. Покрай р. Дунав, където има много свлачища и премествания на големи свлачищни райони, трябва да се правят непрекъснати изследвания и периодично да се подава актуална информация на правителството. Така че трябва да се помисли много в тази посока.

– Много пъти сте заявявали, че е необходимо да се направят законови промени, какви трябва да са те?

– Задължително трябва да се направят някои промени. Една от тях е свързана с правоспособността на инженерите по геодезия, които изпълняват геодезически дейности. Парадоксът за мен в момента е, че Камарата на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, които са неправителствени организации, дават правоспособност на архитектите и проектантите за извършване на съответните дейности. А правоспособност по геодезия и кадастър се дава от АГКК. В случая тя е държавна структура и се явява работодател. Но можеш ли да работиш и как работиш – никой не контролира. Ние очакваме Камарата на инженерите по геодезия да издава документите за правоспособност на геодезистите. Ние също сме неправителствена организация, имаме регионални представителства и смятам, че така контролът ще е много по-добър. Друга важна точка от Закона за геодезията и картографията, която трябва да отпадне нацяло, е тази за минималните цени. Още през лятото от ЕС ни изпратиха писмо, в което ни предупредиха, че ще подлежим на санкции по този въпрос. Много е важно да се разгледа и Закона за обществените поръчки. Изборът на изпълнител по най-ниска цена следва да бъде премахнат. В други държави се работи по средно претеглена цена. Това означава да се премахнат най-ниската и най-високата оферта, а от останалите да се намери средно претеглената.

– От колко време не е обновявана едромащабната топографска карта на България?

– От 1984 година не е обновявана едромащабната топографска карта, известна още като стопанската карта на България. Върху нея се правят всички изследвания и предварителни проучвания за проекти на всички линейни обекти. Например в електронния кадастър магистрала „Люлин“ не фигурира. Имаше наскоро идея да се реализират два пилотни проекта, но така и не ги обявиха. От 30 години насам всичко се правеше от държавната фирма „Геопланпроект“ ЕАД, защото тя разполагаше с необходимата апаратура. Но тя вече е много остаряла. Сега има много по-нова и добра техника и съвременни дистанционни методи. Те и не изискват много средства, но няма капацитет. За цялата гилдия, за чисто топографо-геодезически дейности, капацитетът е 20 милиона лева годишно за усвояване, и то пряко сили, при положение че търговете се обявяват в началото на годината, за да може да се работи на полето. В момента в София се изработва кадастрална карта на 8 района. Срокът за приключване е април-май 2015 година. Но ако завали сняг, работата ще стопира. С добро финансиране за по-малко от десет години може да се изпълни изцяло кадастърът. За 1 година е възможно да се покрият доста площи от територията на страната с кадастрални карти при определени условия и обявени търгове. Има и някои технически несъвършенства. Всички населени места имат кадастрални карти, които определят имотните граници и сградите, но липсват т.нар. специализирани карти на линейните обекти от техническата инфраструктура – водопровод и канализация, газо-, електро- и топлопропроводи, телефони и друга кабелна мрежа. Дружествата, които изграждат техническа инфраструктура на база на техническия проект за даден обект, правят парцеларни планове, включващи елементите на техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии. Те са подобни на специализираните карти. Информацията от тези парцеларните планове се внася в АГКК, откъдето издават удостоверение за пускане в експлоатация на съответния обект. Но агенцията не нанася никъде данните за новите съоръжения, защото липсват изработени специализирани карти. Затова компании и някои общини сами финансират изработката на специализирани карти, копие от които са длъжни да предадат в Агенцията по кадастъра. След това тази информация се нанася в ГИС цифрови системи. Сега вече нотариусите имат право и на електронен достъп. Но въпросът е какво правим, ако отидем на място, където няма кадастрална карта? Минаваме пак на старата схема.

– Фирмите, които се занимават с геодезически дейности, имат ли нужното оборудване?

– За да работи една геодезическа фирма, е необходимо оборудване. Най-евтината тотална станция струва 110 хил. лв. Една сериозна фирма трябва да има поне няколко такива станции, измерващи с различна точност, като най-прецизните (с точност до 1 сек.) струват от порядъка на 50 000 лв. Да не говорим за 3D лазарен скенер, който е между 80 и 200 хиляди лева.

– Ако направим сравнение с другите европейски страни, България къде стои в класацията?

– В Западна Европа вече се говори за 4D кадастър. Много общини в Германия например вече възлагат да се прави и кадастър на покривите. Там се изчислява, къде могат да се поставят панели за производство на битов ток. Във френския град Лион пък, и не само там, от доста години правят кадастър на пешеходните пътеки, които заснемат през годината. Пресмятайки общата им площ, се изчислява какво количество боя е необходима, за да се боядисат. Могат да се посочат и още много примери. За съжаление България в това отношение изостава. Но пък все от някъде трябва да се започне. Надявам се, че новото правителство ще вземе нужните мерки, за да тръгнат нещата.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си