Арх. Емил Жечев, зам.-председател на КАБ:

Новите проектни части създават предпоставки за корупция

Понеже страната ни е на едно от първите места по бюрокрация и корупция в света, затова аз и колеги от Камарата на архитектите в България предложихме във връзка с предстоящата промяна на наредба № 4 всички интердисциплинарни части, като управление на отпадъците, безопасност и здраве и т.н. да бъдат изтеглени след издаването на разрешение за строеж. Целта е те да бъдат под контрола и съгласуването на надзора в проектирането и строителството, за да освободим общинските администрации от тази тежест и да не товарим излишно бюджета на всеки един предприемач. В Германия например строително разрешение се издава само на част „Архитектура“. А тук всяка година се появяват нови проектни части, които товарят инвеститора и създават предпоставки за корупционни възможности за общинските чиновници. През 1997 г., неслучайно посочвам тази година, защото тогава бе приет Законът за териториално и административно делене, тогава и Пловдив бе разделен на шест района. Та тогава общинската администрация наброяваше 360 човека, а сега са 3800 души. Има ли нормална държава, в която общинските и държавните администрации да нарастват толкова драстично, да не произвеждат никакъв брутен вътрешен продукт и да искаме да има развитие? В момента никой не носи отговорност. Одобряват ви 12 проекта, но нито един от тези служители, който е поставил печат, не носи отговорност. Затова трябва да се делигират повече правомощия на надзора и да се освободят общинските администрации от това бреме да одобряват по сумати проекти за една двуетажна еднофамилна сграда например. По отношение на наредба № 4 съществуват реални опасения преките участници в проектантския процес да създадат още по-голяма бюрокрация и проблеми с инвеститорите и проектантите. Затова ние връчихме в министерството две основни искания. Първото, както вече казах, прехвърляне на интердисциплинарните части след издаване на разрешително за строеж. И второ, при одобряване на проектите да се изисква удостоверение за регистриран договор от съответната камара. По този начин, като професионална организация, камарата става гарант за качество. Надявам се този път да бъдем чути.

Арх. Петър Койнов – РК на КАБ – Сливен:

Ако е държавен орган, ще е по-ефективен

Строителният надзор е ефективен тогава, когато действа в интерес на строителния процес. Но става сложно, когато инвеститорът плаща за надзор и променят неща по проектната документация без съгласието на проектантите. Когато говорим за обекти от обществена значимост, възлагани от държавни или общински органи, когато строителният надзор е наеман със съответния конкурс, то тогава задълженията се изпълняват много стриктно и коректно. Следи се както за спазването на проектната документация, така и за строителството. В останалите случаи обаче, когато надзорът е частно нает от даден възложител, нещата са съвсем различни. При положение, че му се плаща, той няма как да действа против волята на инвеститора. А спазването на проектната документация е най-важно в случая. Ако надзорът е един държавен орган, съм уверен, че въпреки корупционните практики в България, той ще си спазва доста по-добре задълженията. Както беше преди време – по общините си имаше специални служби за това. А в момента само се подписват актове по офисите, без въобще да се вижда какво е изпълнено на място, без да има никакъв контрол.

Арх. Галя Цонева, РК на КАБ – Търговище:

Проектантът е поставен пред свършен факт

Смятам, че строителният надзор у нас е излишен, защото откъсва проектанта от проекта му и всъщност той не може да види какво става с работата до края.

Какво се случва в момента у нас? Проектънтът работи на сляпо, не следи какво се случва по време на целия процес и накрая го карат само да се подпише. И той е поставен пред свършен факт. По цял свят проектантите проследяват всичко от началото до финала. А тук се правят едни папки, върху тези папки една камара народ си слага печатите и съответно взима парите. Това е – на този етап ролята на строителния надзор е безмислена.

Арх. Огнян Гърбев – председател на КАБ – Шумен:

Приложението на нормативите не е на ниво

Надзорът има положителни и отрицателни страни. Идеята за него е добре разработена в българското законодателството, което сме хармонизирали в европейското, като сме ползвали опита на развитите страни. За съжаление приложението на нормативната база в България не е адекватно и не е на нужното ниво. Затова на практика надзорът не работи както трябва.

В същото време няма надзорници, санкционирани за допуснати грешки и нарушения. В повечето случаи коефициентът им на полезно действие е почти нулев или липсва при изпълнение на вменените им по закон задачи. Надзорниците се избират от възложителя на строителния обект или на одобрения европейски проект. В повечето случаи надзорникът води перфектна документация и отчетност по проекта, но реалният надзор на съответния строителен обект не е на ниво.

Затова е необходимо в строителството избраните за тези дейност лица и дружества да се натоварят с отговорности и да бъдат следени дали реално работят и как. Надзорът в областта на проектантската дейност

е нормативно разписан, но не е толкова необходим. На практика проектантът отговаря за работата си, следи го съответната община, РДНСК. В много случаи е важно и на какъв обект ще бъде избрана фирма за надзор – дали малък или голям, например от мащабите на АЕЦ.

Важно в строителния бранш в България е всеки да си изпълнява задълженията, разписани му в нормативната база.

Арх. Мария Друмева – РК на КАБ – Силистра:

Всички негативи понася авторският надзор

Много често един-единствен човек упражнява надзор, а всички останали представители от екипа дори и не са стъпвали на обектите. В момента този, който си регистрира фирмата, той е и единственият, който движи нещата. До каква степен упражнява контрола по всички части, не мога да кажа със сигурност, но за мен голяма част от тях са формални. И в крайна сметка всички негативи понася авторският надзор. А за позитивите няма да говоря, защото такива почти никога няма. Получава се така, че за нередностите трябва да отговаря винаги авторският надзор. У него се търси и вината, той трябва да поправя и грешките. А строителният надзор „уж“ надзирава и накрая само пише протоколите и актовете. А по време на строителството само авторският надзор проверява обекта и комуникира със строителите. Имам впечатления не само за местните надзорници, а и за тези, които не са от нашия район. При тях положението е още по-тежко, защото нито са в течение с проектите, нито са дошли да видят обекта. Само пишат протоколи. Така че това е една ненужна ниша, която не дава никаква защита при изпълнението на проектите.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си