Навигатор Home » Интервю » Имаме красива природа и удобни пътища, но за жалост липсват хората

Имаме красива природа и удобни пътища, но за жалост липсват хората 

Еленко Антов управлява село Върбово, община Чупрене, трети мандат. Преди това е работил в МВР - София. След пенсионирането си като офицер се връща в селото и заживява отново в родната си къща. Но намира друго поприще - на кметски наместник. Познава и живее с проблемите на Върбово. Жалко е, но не мога да ги реша, признава управникът.

Еленко Антов, кмет на с. Върбово, община Чупрене:

Стар храм, екопътеки и къщи за гости правят селото атрактивно за туристи

Разговаря

Цвета ИВАНОВА

– Г-н Антов, с какво е известно във Видинско село Върбово? Имате ли нещо, с което да привличате посетители, туристи?

– Върбово се намира в една красива местност в Западна Стара планина. Отстои на 12 км от Белоградчик, на 65 км от Видин. Имаме красива и здравословна природа – нямаме никакви замърсявания. Чист въздух, бистра вода, буйна зеленина сега, но и тишина. Ако е търсена от градския човек – това е добре, но нашата тишина е от липсата на хора. Останали сме 64 души, които живеят в 30-ина къщи. Останалите са заключени. Все пак мнозина си идват през отпуските през лятото и тогава селото оживява. През другите сезони хора се виждат само сутрин, когато всички се събират в магазина за хляба. След това всеки се връща и се затваря в къщата си. Тогава настъпва тишината.

– Това е сега, а как е било в миналото?

– През 1934 г. в селото са живели 1292 души, през 1946 – 1210. Това са цифри от преброявания. Като се върнах, бяхме 100-тина души, сега сме 64. Моите съселяни са били будни и свободолюбиви хора, като всички балканджии. Участвали са в Чипровското въстание през 1688 г., в Белоградчишката буна през 1850-а. Имало е мои съселяни и в Ботевата чета. Имаме паметник на загиналите в Белоградчишкото въстание. Но имаме и много стар храм – „Свети Йоан Кръстител”. Според архива на Видинската митрополия съществувал е през 1600 г. Изписан е през 1652-ра. Беше запустял, но млади хора от селото, които живеят в София, но милеят за него, го обновиха. Преди дни го осветихме отново. Лично Видинският митрополит Даниил води службата. Събрахме се много хора – живеещи тук и родом от тук, но пръснати из цяла България. Стана голям празник.

– Разкажете повече за този толкова стар храм – пети век кара!

– На външен вид храмът е безличен, незабележим, макар да се намира близо до центъра. Но такива са били времената, когато е строен. Трябвало да бъде вкопан в земята, по волята на султана. Но е строен здраво – с камъни с дебелина на стените близо един метър. По модел църквата е еднокорабна с полукръгла апсида. Има два прозореца на юг. Покривът е от каменни плочи. Затова и църквата е оцеляла досега. Изписана е през 1652 г. Стенописите са много интересни и те също са запазени. Затова през 1927 г. е обявена за народна старина, а през 1973-та – за архитектурен паметник на културата. Вътрешните стенописи имат особено въздействие върху вярващите, пък и върху гостите. Специалистите казват, че те са едни от редките творби на XVII век, защото са изпълнени с високо художествено майсторство. В средата на свода е изобразен Христос Вседържател, а около него в медальони са образите на 12 апостоли. Има сцени от живота на Христос, на свети Димитър, на свети Георги. В апсидата е изобразена Богородица Ширшая Небес. Има и други сцени – „Възнесението на Исус Христос”, „Покрепение”, „Успение”, „Опретение”. Има интересна сцена за патрона Йоан Кръстител, който е изобразен като дете с нимб на главата, което върви из пустинята, водено от ангел. Друг ангел подтиква вече възрастния Йоан. Специалистите казват, че това е единствената сцена на светеца в българската иконография.От неговото житие е и сцената „Иродовият пир”. За Богородица Ширшая Небес, вдигнала ръце за поздрав, пък казват, че я има само в нашия храм и в Париж. Иконостасът ни е дърворезбован, което говори, че е правен в по-късен период. Но иконите от него са откраднати. Оцеляла е само на Богородица, рисувана от Витан Николов от Трявна през 1889 г. Заради всичко това си заслужава селото да бъде посещавано от туристи. То може да стане обект на религиозен туризъм, отделно – на селски, и т.н.

– Храмът действащ ли е?

– 70 години в него не е имало служба. Беше потънал в трева, храсти, дървета. Беше запустял. Но младежи от селото, живеещи в София, обединени в сдружението „Ботев – Върбово”, се заеха и го почистиха отвътре и двора отвън. За Великден беше отворен за пръв път, а отново го осветихме на третата неделя след празника. Сега чакаме одобрение на проект за направата на ограда. Казват, че стенописите са се запазили, тъй като в него не са палени свещи. Планираме храмът да се електрифицира и да се поставят електрически свещници, за да пазим ценните стенописи.

– Като дойдат туристи в селото, къде отсядат?

– Имаме една къща за гости – „Турлашка среща”, в която могат да нощуват 18 души. Наскоро бизнес дама от Видин предложи да купи общинска земя и да построи няколко къщи за гости, нещо като комплекс. От селото тръгват две екопътеки – до местностите Луга и Под Венеца. Туристите по тях се наслаждават на приятни панорами и големи природни красоти.

– Какво друго е направено в селото през последните години? В какво е инвестирано?

– Подменихме водопровода по основната улица, която е асфалтирана. Направихме нови тротоари. Това лято ще продължим да подменяме плочите. Обновихме една голяма сграда – на бившето държавно стопанство, която превърнахме в Център за настаняване от семеен тип. В него сега живеят 14 възрастни хора. За кметството, което беше в тази сграда, пък реновирахме една стара общинска къща. Важно е, че пътищата в цялата община Чупрене са обновени. Така че до Върбово се стига по хубав асфалтиран път. Други проекти към този момент нямаме. Те се разработват и подават от общината в Чупрене. Ние можем само да посочим какво е нужно тук на хората от селото. Засега сякаш имаме всичко. Само хората ни намаляват. Но такава е картината в целия Северозапад. Ние не сме изключение.

Добавете коментар