Навигатор Home » Интервю » Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара: Лошата инфраструктура продължава да пречи на туризма

Иван Иванов, председател на Бургаската регионална туристическа камара: Лошата инфраструктура продължава да пречи на туризма 

Иван Иванов е дългогодишен председател на Бургаската регионална туристическа камара (БРТК), в която членуват 187 туроператори, турагенти и хотелиери от Южното Черноморие. Той е автор на редица предложения за промени в Закона за туризма и един от инициаторите за облекчено издаване на туристически визи за граждани на страни, извън ЕС.

Иван Иванов направи анализ на обстановката преди активния туристически сезон, посочи положителните и отрицателните тенденции, както и мерките, които според него държавата трябва да предприеме за отрасъла.

В същото време легловата база у нас през юли-август е договорена на 95-98%

Разговаря

Ирина ГЕНОВА

– Г-н Иванов, какви са прогнозите за сезон лято 2017? През миналата година имаше голям ръст в туристопотока, имаше и удължен сезон.
Дали тази година ще е още по-добра за морския туризъм?

– Поради сложната геополитическа обстановка Бургаското черноморско крайбрежие се превърна в търсена дестинация. Обстановката тук е спокойна и сигурността е определяща.
Ако през 2016 г. бе постигнат ръст на туристите от 18.6%, то през настоящата година отново се очакват ръстове, спрямо 2016 г. между 10 и 15%.
Международните туристически изложения в Берлин, Москва и Киев потвърдиха тази наша прогноза.
Ръст в предварително записаните имаме във Великобритания, Германия, Нидерландия и, естествено, в Полша, Чехия и Словакия.

– Има информация, че туристите се завръщат в Турция и Египет? Как ще се отрази това на нашия туризъм?

– Постигнатата договореност между президентите на Руската федерация и Република Турция откри възможността за възстановяване на чартърните полети от Москва, Санкт Петербург и други градове до Анталия, Кушадасъ и други туристически дестинации на Турция.
През 2016 г. Турция е била посетена от 2.8 млн. руски граждани. Очаква се тази година да бъдат между 4.5 и 5 млн.
Защото големите намаления, които предлагат турските хотелиери, са между 40 и 50% от цената на туристическия пакет. На второ място е огромната леглова база. На трета позиция – отпуснатите субсидии от държавата за подпомагане на туристическите фирми и авиокомпании.

– От казаното дотук – ще издържи ли България на конкурентната Турция? Този сезон очакваме ръст на руските туристи от 10%.

– Според много експерти Турция е много привлекателна дестинация от гледна точка на климат, продължителност на сезона 6-8 месеца.
В същото време легловата база у нас през юли-август е договорена 95-98%. За нашето крайбрежие е проблем цената на чадъра и шезлонга, докато в Турция те са включени в цената на пакета.
Естествено, България си има своя турист – особено семействата с деца.
По мнение на международни експерти България през периода януари-март е в петицата на най-търсените дестинации в Европа. Преди нас са Турция, Гърция, Испания и Кипър.

– Какво търси туристът по Южното Черноморие сега? Има ли място ол инклузивът, или не е привлекателен за туристите?

– Трябва да бъда откровен – търси се пясъкът, слънцето, чистата природа, спокойствието и сигурността, почивка на семейните с деца, детските площадки, детските менюта и хотелите от висока категория с детски басейни.
Категоричен съм, че ол инклузивът отмира. Защото от 2017 до 2020-2025 г. индивидуалният туристопоток ще нараства с много бързи темпове.
Ол инклузивът според мен е за туриста под средната категория. Ол инклузивът не дава възможност обслужващият персонал да обгрижи туристите с необходимото внимание. Това е една конвейерна рамка.
Няма страна от най-посещаваните, която да не преразгледа ол инклузива – всичко да мине постепенно на сервиз.
Но при нашите условия и невъзможността да се осигури висококвалифициран персонал сигурно ще продължи да съществува.

– Слънчев бряг продължава ли да е евтина алкохолна дестинация? Има ли курорти, които се търсят за семейни почивки?

– С всяка изминала година обслужването на младежките групи се подобрява. Много активно работят английските и българските фирми в това отношение. Сериозно се занимава с този проблем и посолството на Великобритания.
Така или иначе това е туризъм на ниско платената клиентела, която си е определила 350-400 евро за почивката.
Защо в Кипър и Малта тези младежки групи намаляха съществено? Защото фирмите искат конкретни сценарии за всяка вечер. И ако не приемат този сценарий или има отклонение съгласно договореностите, той се връща за преработка.
Следващият момент е презастрояването на Слънчев бряг, което създаде проблеми с почивките на семейства с деца и на пенсионери.
Семейните почивки преди всичко са на юг от Бургас – там, където има малки семейни хотели с детски площадки, с детски басейни, с вниманието, топлотата, спокойствието и сигурността.

– Как стои въпросът с визите? Държавата полага ли усилия за улесняване на процедурите и за по-голяма бързина?

– През последните години Министерството на външните работи направи много – особено в Москва, Киев, Минск, Кишинев – с кадри, тяхното обучение и размножителна техника.
Обаче Испания издава визата до третия ден и набира студенти от Санкт Петербург да разнасят паспортите с визите на съответните адреси.
Ние се движим между 5 и 7 дни. Пречи ни професионалната квалификация, може би не достигат и кадрите, въпреки че консулствата се подсилиха. Казвали са ми, че понякога работят до 2-3 часа през нощта, за да смогнат.
Живеем в сложна среда, която създава много нюанси и въпросителни. Всичко трябва да се проверява и изяснява.

– Какво още трябва да направи държавата за туристическия сектор? Да има повече реклама, да се подобри инфраструктурата?

– Подредил съм 8 направления.
На първо място, работещ Закон за туризма.
Вторият момент е инфраструктурата. Не може да излетят и да кацнат на Летище Бургас за 2 часа и 50 минути, а автобусът после да ги кара за Слънчев бряг за час и 45 минути! Едва сега се реши въпросът с отчуждаването на земята за този 4-лентов път.
Пътищата по направленията Бургас-Варна, Бургас-КПП Малко Търново също трябва да се оправят.
Започнал съм работа в туризма през 1969 г. Тогава в Турция беше тъмно, нищо не се виждаше, когато автобусите прекосяваха границата. Сега нашият ГКПП е пълна тъма. Това е безхаберие на самата държава.
Ако погледнем на 20-30 километра от морето в дълбочина, нищо не сме направили. Например Слънчев бряг-Бата има една отсечка от 600 метра, за която водя война 7 години да се асфалтира. А там между 250 и 500 туристи на вечер пристигат на мероприятието „Българско село“.
Следващият проблем е с кадрите. Трябва да погледнем учебните заведения – да се осъвременят програмите, да има задължителен стаж. Познавам Монтрьо, Сорбоната и други учебни заведения на Европа, а да не говорим какво се прави в Турция. Там НПО има свое средно учебно заведение за подготовка на кадри.
У нас голяма част от учителите са без езикова квалификация. Всичко това създава още един проблем. Теоретически подготвяме кадрите, а те заминават в страните от ЕС и така обезсилваме вложените средства в тяхната квалификация.
Какво направи Испания? Създаде един фонд и след като работят 8 месеца, добрите кадри 4 месеца се квалифицират и преквалифицират. Това създава възможността за задържането им.
Предложил съм го още миналата година, отзвук няма.
Министерството на туризма назначи 5-6 туристически аташета в различни страни, но с изключение на Москва нищо не се е направило реално.
Другият момент е разработката на нови пазари – с реални действия, а не с приказки. Сега по време на великденските празници 200 хил. българи ще идат в Гърция, Македония и Сърбия.
Защо успя Хърватска? Защото правителството им заедно с японското правителство създадоха национален туристически център за реклама на Хърватска.
Ние ще правим нещо с Китай, но ние издаваме виза за 6 месеца – как ще успеем?
Следващият момент е рекламата. Но трябва да се следи за нейната възвръщаемост. Изразходваш 100 хил. евро, но какво ще ти донесат те? Нашата реклама не е конкретна по възрастови групи. Правим просто нещо, но никой не си поставя въпроса за кого.
Няма договореност с пенсионните фондове не само със страните от ЕС, но и с трети страни. Имаме с Австрия, но това не е принос на Министерството на туризма, а на определени познанства. Комисията за защита на потребителите е за всичко. Не може 16 души да отговарят за областите Бургас, Ямбол и Сливен!
По отношение на сигурността – трябва да има туристическа полиция с всичките й прерогативи.

– Въпреки ръста на туристите туристическият бранш се оплаква, че не се реализират много приходи. Бедни ли са туристите, които идват на почивка на нашето море? Какво не ни достига, за да постигнем повече приходи в туризма?

– Факт неоспорим е. Намаленията от декември до април варират от 10 до 30%. Гражданите на страните от ЕС предварително планират отпуските си и се възползват от тях.
Годишната заетост на нашата база е ниска. Голямата част от нашата база е изградена за летния период.
Ниска е заетостта през май, първата половина на юни, втората половина на септември, а да не говорим за април и октомври.
Можем да имаме постигнати резултати, ако има заетост през май и октомври 50-60%.
Липсва стратегия за туристите от ЕС и трети държави на възраст над 55 години. Има много международни изложения за тези хора. Държавите търсят как да се използват тези социални фондове от техните туристически фирми. Това е една от незапълнените ниши.
Другата е спортният туризъм. През 1975 до 1984 посрещахме в Бургас от 23-24 април до 15-20 май, от 1-10 октомври до 10 декември спортни групи, които тренираха тук и на стадиона в Слънчев бряг. Това удължаваше сезона.

 

 

 

Добавете коментар

Моля, допълнете задачата за проверка. Благодарим ви! * Time limit is exhausted. Please reload the CAPTCHA.