Навигатор Home » Интервю » Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА): Промяната на градската среда е най-голямото професионално предизвикателство

Иван Велков, председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация (БГФМА): Промяната на градската среда е най-голямото професионално предизвикателство 

Иван Велков е завършил и е специализирал икономика в Столичния университет по икономика в Пекин, Китай.

Бил е консултант и маркетинг мениджър в CB/DTZ в Китай и Хонконг, както и стратегически HR и управител в „Колиърс интернешънъл” и „Колиърс пропърти мениджмънт” за Югоизточна Европа и България. Бил е регионален мениджър в Райфайзенбанк и управител на „Райфайзен имоти”. Член е на КС на УС на НСНИ. Оглавява и Фондация „Интерактивна България”. Вписан е за търговски медиатор в регистъра на Министерството на правосъдието. През 2015 г. бе избран и за зам.-председател на Столичния общински съвет. Хоноруван преподавател е в УНСС. През 2017 г. е избран за председател на БГФМА.

След година у нас ще се говори сериозно за новите технологии и градовете на бъдещето

Разговаря

Катя КОСТОВА

– Г-н Велков, наскоро станахте председател на Българската фасилити мениджмънт асоциация. Какво бихте искали да промените в работата й?

– Асоциацията всяка година си поставя задачи, но те не се променят със смяна на ръководството. Новите са свързани с международната конференция, която организираме догодина. Искаме да създадем повече връзки с неправителствени организации, с които да стимулираме промяната на мисленето у хората, нормативната уредба в страната и бизнес средата в България.

В по-голямата част от Европа и в много райони на Далечния изток това се прави. Градовете имат нужда от интегрирани решения. Фирмите, работещи в ритъма на съвременното ежедневие, търсят услугите, които фасилити индустрията предлага. Трябва да се активизираме сега, за да не се окаже, че след време България може пак да е закъсняла с масовото използване на някои технологии, които се прилагат само в малко частни сгради у нас. Време е да станат масова практика и в обществения сектор.

– Според Вас в кои технологии вече закъсняваме?

– Почти във всички. В големите сгради на въпросните фирми се използват всички най-съвременни технологии за отчитане на данни чрез датчици и сензори, спомагащи за подобряване на ефективността. Това помага да се съобразят процесите в сградите с различните климатични промени, а също и за следене на трафика от и към тях. Всички тези неща могат да се използват и на ниво квартал, град и община. Става дума за софтуерни решения, управляващи в мегаполисите по света процеси, засягащи милиони хора. Това означава, че за България няма да има никакъв проблем с прилагането им. Въпросните технологии запълват със съдържание термините за „умни” и „зелени” градове.

Благодарение на новите технологии големите населени места вече могат да се управляват в пъти по-ефективно, отколкото досега. Съвременният бизнес все повече се стреми да се интегрира в средата. Отърсва се от старите шаблони за отиване сутрин рано в офиса и работа 8 часа на бюро. Хората са много по-мобилни. Работните места са много по-виртуални, което изисква по-голям синхрон в действията на всички. Това прави системите за управление в пъти по-важни, отколкото преди 15 години. Те всъщност подобряват ефикасността на контактите и взаимодействията в работния процес. Едно обаче е да ги внедриш в цех с някакво производство, друго е на ниво в комплекс от сгради с различен предмет на дейност. Със същия успех може да се управлява градският транспорт или системата за събиране и преработка на отпадъците.

– Научиха ли се българските инвеститори в строителството да търсят и да се съобразяват с експертите в областта на фасилити мениджмънта?

– По-съобразителните и тези с повече опит разбраха, че инвестициите за създаването на една сграда са пъти по-малки от разходите за експлоатацията й. Ако по време на проектирането и изграждането й не се търси оптималното решение, то може да се допуснат грешки, които биха стрували да бъдат коригирани в бъдеще. Все повече инвеститори и строители вече търсят много експертното мнение не само относно фасилити мениджмънта в частност. Нещо, което преди десетина години във времето на бума не си и помисляха да правят. Част от българските инвеститори вече са достатъчно прагматични. Лошото е, че не са чак толкова много.

– Какви са причините?

– Защото е много по-лесно да построиш сграда на празно място. В най-развитите страни се стремят да превръщат съществуваща стара сграда, без да я разрушават, да я направят работеща нова, като променят функционалността и качествата й. Затова трябва коренно различен подход, защото подобни реконструкции не могат да се измислят набързо. В тези случаи се изисква множество подготвени специалисти да решат как и какво да направят с ограничените от пространството възможности на съществуващата постройка. Резултатът обаче е в пъти по-ефективен. И точно това превръща градовете в Европа в много по-интересни и пълни със съдържание и живот, въпреки наличието на стари сгради, които представляват само историческа забележителност. Повечето българи предпочитат да строят нови сгради, защото е по-удобно, а не да правят съществуващите по-съвременни, без да ги събарят. Премахването на сгради е по-лесно, но е разхищаване на ресурси и е краткосрочно решение.

Да погледнем централните части на градовете в Западна и Северна Европа – пълни със стари сгради, но те отговорят на много високи стандарти за енергийна ефективност и комфорт, защото са били преустроени вътрешно с най-съвременните технологии. По това имаме да догонваме другите и една от целите на асоциацията ни е да намалим това изоставане. Защото по познаване на технологии не им отстъпваме, но на ниво отношение към процесите има още какво да наваксваме.

Регенерацията на градската среда днес е най-голямото професионално предизвикателство пред съвременните предприемачи, инвеститори проектанти, мениджъри и строители.

– Какъв е потенциалът на пазара на фасилити услуги у нас? С какво е характерен той и каква е разликата му с другите пазари в Европа?

– Потенциалът му е висок, особено в обществените сгради – училища, болници, детски градини. Засега единствените, които ползват възможностите на фасилити мениджмънта у нас, са висококласните офисни и търговски сгради, но те са малък процент от сградния фонд. Много малко се прилага и в съществуващите жилищни сгради. В България, ако се подходи с размах, за няколко години могат да се случат чудеса с оптимизирането на разходите, особено в обществения сектор.

– Какво може да стимулира разрастването на фасилити услугите?

– Именно стимулите. Трябва да има данъчни облекчения за инвестирането на частни средства в подобряването на сградите, а не само да се чака европейски проект или държавна програма, за да се направи нещо. Има механизми за това, но у нас те все още не се използват.

– Какъв е делът на използването на добрите практики в тази област у нас – в жилищния и бизнес сектора?

– Има единични примери, които са чудесни, но дори те не намират широка публична изява. Проблемът е, че за тях няма никаква държавна и институционална подкрепа, защото са малко на фона на огромното количество проблемни сгради. А това е най-бързият начин да се променят нещата.

Ако държането на парите в банка носи нищожна доходност, то инвестирането им в публичен фонд за саниране биха коренно променили градовете ни. По такъв начин се процедира в други държави от Европа – Холандия, Ирландия, Великобритания… Трябва да използваме всички механизми, за да стимулираме подобряването на средата.

– Къде е България на фасилити картата в Европа и на Балканите?

– Намираме се в зоната на подценените пазари с огромен потенциал. Неминуемо глобализацията в Европа няма да ни подмине. ЕС ще продължава да повишава изискванията и стандартите си.

– Стана ли вече евростандартът за фасилити услугите част от БДС?

– Текстовете са преведени, като асоциацията взе активно участие и очаквам до седмици целият този процес да е завършил.

– Догодина София ще е домакин на европейски форум за фасилити мениджмънт. Какво очаквате от това събитие и кога ще се проведе?

– Очакваме да дойдат 500-600 от най-добрите специалисти във фасилити мениджмънта в Европа. Форумът ще се проведе в няколко дни от края на май и началото на юни 2018 г. Планираме заедно с наши партньори да направим серия от пътуващи събития в България, които да стимулират обмена на мнения. Точно след около година у нас ще се говори сериозно за новите технологии и градовете на бъдещето.

 

 

 

Добавете коментар