Застроени корита на реки заплашват с наводнения

0

Хиляди застроени затлачени корита на реки при по-силни дъждове могат да станат причина за наводняване на населените места близо до тях. Това смятат експерти. Проверка на ДНСК е установила, че една от основните причини за трагедията във варненския квартал Аспарухово е непочистеното дере и незаконното му застрояване. Всички къщи в най-засегнатата от пороя зона са строени нелегално и подлежат на събаряне. Дерето на квартала е трябвало да бъде парк, както предвижда действащият от 1978 г. регулационен план за Варна. Според началника на дирекцията арх. Николай Христов друга причина за трагедията във варненския квартал са затлачените със строителни и битови отпадъци дерета и зле поддържаният отводнителен канал. Задръстените дерета и нелегалните постройки са предизвикали необичайно високата вълна, която пък е била вследствие на един необичайно интензивен дъжд”, каза той при отчитането на резултатите от проверката. До 2012 г. са установени 14 преписки за незаконни строежи с образувани административни производства, 12 са премахнати, а останалите две са в процедура по избор на изпълнител. Съборените имоти са се намирали на територията на най-засегнатите от наводнението части в квартал Аспарухово, като процедурата за някои от тях е траяла над 10 години. От строителния контрол са съставили и 17 констативни протокола за нелегални постройки, които са пострадали по време на трагедията. Дори обаче шефът на ДНСК не вярва те скоро да бъдат съборени, защото заповедите за премахването им тепърва трябва да влязат в сила. Според доц. Николай Лисев – ръководител на катедра „Хидрология и хидравлика” в УАСГ, най-големият проблем е задръстването на коритата с растителност, като той е по-остър извън София. „В по-бедните общини все не се намират пари за почистване на коритата в границите на населените места”, казва доцентът. „Там в последните десетилетия има хора, които дори са се заселили в коритата на реките, защото имаше дълъг сух период от около 30 години. И идва момент, в който реката си иска нейното”, казва той и добавя, че става въпрос не само за незаконно строителство. По думите му, дори терени, намиращи се в заливните зони на реките, са вкарвани в регулация и се застрояват. Подобен е случаят с Ловеч. Там през 1965 г. водата е стигнала до втория етаж на къщите. Хората не вярват, че един ден пак ще бъдат залети.Добре е извън населените места реките да се оставят да се разливат, дори понякога да наводняват селскостопански земи. Не може да се осигури абсолютна защита от преливане по цялото поречие, защото това струва много пари”, смята Лисев. „Важното е да се предпазят селата и градовете, където има рискове от жертви и големи материални щети. В другите страни има система за обезщетяване на собствениците на залетите терени извън урбанизираните територии. Ако коригираме цялото протежение на коритото, водата се ускорява и се получава обратен ефект, увеличава се енергията на водната маса. При лъкатушенето на реката течението се забавя и се поглъща енергията на вълната. Преди години на много реки – като Осъм и Вит в Северна България – коритата бяха изправени и сега това се отчита като грешка”, добавя доцентът. Според експерта важното е реките да имат висока проводимост само в населените места, като това се постига главно с намаляване на грапавината на сечението. Природозащитниците обаче са против бетониране на коритата. Има вечен конфликт между екологията и проводимостта. Обраслите и непочиствани с десетилетия корита на реките вече са станали местообитания на диви животни и птици. В момента МОСВ разработва карти за опасността и риска от наводнения. Там ще бъдат точно посочени тези райони. Документите се очаква да са готови до края на 2015 г. Трябваше това да стане още през 2014 г., но обществените поръчки се бавят заради обжалвания. Картите са за всяка от четирите басейнови дирекции – Дунавска, Беломорска, Източнобеломорска и Черноморска.

12-13Reki---1

Във варненския кв. „Аспарухово” тръгнаха да почистват дерето едва след трагедията

 

 В София укрепват 55 км корита заради пороите

55 км корита на реки в столицата трябва спешно да бъдат укрепени заради пороите и градушките, ударили в последно време града. Кметът на София Йорданка Фандъкова информира, че вече е изготвен доклад до Междуведомствената комисия с искане за отпускането на 1,023 млн. лв. През миналата седмица тя провери как върви почистването на коритото на р. Владайска.

От пролетта досега са почистени 22 км речни корита и дерета на територията на София и според кметството няма опасност от преливане на реки. Назначени са екипи, които наблюдават денонощно нивата на общинските язовири.

Освен това столичани ще получат и брошури за реакция при порои и наводнения. На диплянките ще има полезни съвети и инструкции. Те ще се разлепят по входовете и ще се раздават от домоуправителите.

   Мостовете в ниските части на столицата крият рискове

Преди години е правено обследване на мостовете в София и почти всички имат добра проводимост, като повечето от тях са оразмерени за максимална вълна. Ако дойде нещо по-голямо, те няма да могат да се справят, смятат експерти от УАСГ. Това се отнася най-вече за мостовете по долната част на реките, минаващи през столицата – при Сточна гара, на бул. „Българска армия” на Владайска река и още един – Перловската на кръстовището на булевардите „Евлоги и Христо Георгиеви” и „Мадрид”, където каналът влиза под земята. Подобно скриване на реките в градовете под улиците носи рискове и то трябва да бъде оразмерено така, че да има резерв да поеме по-големи води, и дори ако течението влачи много дървета, те да минат, без да заприщят потока. За мостовете в София има различни обследвания и разработки. Всичко това обаче е в сферата на вероятностите. А въпросните лоши събития могат да се случат и веднага след изграждането на съоръжението, и то нееднократно. В последните години са налице повече екстремни събития.

12-13Reki---2
Един от рисковите мостове в столицата според експертите е в северния край на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви”

 Потоп на Южното Черноморие ликвидира сезона

Потопът след поройния дъжд по Южното Черноморие ликвидира туристическия сезон, който още не беше в разгара си. Това споделиха туроператори и хотелиери от Созопол, Приморско и Царево. В община Приморско бедствието беше най-голямо. Приморско буквално бе откъснато от света. Около 300 туристи останаха без ток и вода в местен хотел цяла нощ. Двете реки – Дяволска и Ропотамо, заляха плажа и отнесоха заведения, автомобили и изкорениха дървета. Ропотамо прекъсна пътя Приморско-Аркутино, а Дяволска заля пътя за Китен. Удавени бяха къмпинг Градина, Аркутино, Смокиня. Наводнени бяха приземните етажи на заведения, магазини, хотели, детски градини. Залети бяха пътищата от Бургас на юг и хората трябваше да пътуват по обиколния маршрут през Ясна Поляна и Ново Паничарево. Отсечката от Ясна Поляна до Приморско обаче бе трудно проходима заради падналите дървета от бурята. Навсякъде работиха екипи на „Пожарна безопасност и защита на населението”, привлечени бяха допълнителни екипи от Бургас. Спасени бяха осем души на пътя до река Ропотамо. Там заради високото ниво на водата бе залят участъка, бяха използвани водолазни екипи. Шестимата бедстващи бяха заклещени в района на завоя след Примоско по посока Бургас, където катастрофира преди години фигуристът Максим Стависки. Екип на „Пожарна безопасност“ ги спаси с лодки.

12-13-Potop-1

В Приморско лодките бяха отнесени от придошлата Дяволска река

12-13Potop-2

Ропотамо заля пътя

   Предлагат фонд за щети след природни катаклизми

Необходимо е създаването на специален фонд за подпомагане след природни катаклизми. Внимателно ще бъде преценено кои райони, пострадали от бедствия, ще попадат в него. Това заяви регионалният министър Десислава Терзиева по време на откриването на пътен възел „Българово“ от АМ „Тракия“. Министърът уточни, че трябва да се заделят повече средства предвид природните бедствия и държавата да се включва активно във възстановяването на щетите. Стойността на фонда ще бъде 2 млн. лв. Терзиева коментира още, че по време на последните поройни дъждове в района на Приморско и Созопол министерството е предприело мерки и веднага на място са изпратени представители на ВиК – Бургас и Агенция „Пътна инфраструктура“. Според данните от доклада на комисията, щетите по пътната инфраструктура ще струват около 3 млн. лв. Сумата за ВиК съоръженията все още се уточнява. Що се отнася до Южния плаж в Приморско, Терзиева уточни, че подобни проблеми има и по Северното Черноморие. Там на места пясъчната ивица е напълно отнесена от водата при обилните валежи. Плажът е отдаден на концесия, като 50% от концесионната такса ежегодно се връща към общините. Тези средства могат да се пренасочат към възстановяването на плажа в Приморско, каза Терзиева и добави, че с откриването на пътен възел „Българово” при км 352 на АМ „Тракия” ще се решат още редица други проблеми. Проектът според нея е ключов за Южното Черноморие и ще улесни достъпа на хиляди туристи до плажовете на север и юг от Бургас. Преди две седмици пък бе завършен и ремонтът на направлението Миролюбово-Каблешково-Тънково-Слънчев бряг, или така нареченият далечен северен обход на Бургас. Той е на обща стойност от 4 млн. лв.

12-13_terzieva.1

УДАР ПОД КРЪСТА

 Конкуренти използват бедствията за черен пиар

Природните бедствия, застигнали в последно време страната, наляха вода в мелницата на конкурентите ни в областта на туризма, алармират от бранша. “Наблюдава се целенасочена кампания срещу България. Зачестиха информации по чуждестранни медии за замърсени плажове по Българското Черноморие, съобщения за уж опасни вируси във водата, в храната, прдупреждения за природни катаклизми в наши курорти. Това е черен пиар, който съседни страни упражняват“ – смята председателят на БХРА Благой Рагин. Ако България отделя 10 млн. евро за външна реклама, то конкуренцията дава 15 млн. за черния пиар. Затова темата за природните бедствия не бива да се преекспонира, смятат ангажираните в туризма. Когато преди години проливни дъждове в Палма де Майорка отнесли 120 автомобила в морето, държавата спешно отпуснала пари освен за покриване на щетите и за реклама на курорта, за да не пострада бизнесът.З асега няма чувствителен отлив на туристи от морските ни курорти. Визовите отдели отчитат по голям брой разрешителни за влизане у нас от предната година. Забелязва се обаче, че расте броят на туристите, които освен в хотелските комплекси почиват в частни къщи и апартаменти или в собствен имот.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си