Навигатор Home » Новини » Засилен интерес на бизнеса към индустриалните хъбове

Засилен интерес на бизнеса към индустриалните хъбове 

4-5--ZONI--ZAKON-1

От „Национална компания индустриални зони” искат промени в ЗУТ, които да регламентират функционирането им  

За промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които касаят индустриалните паркове и терени в страната, настояват от „Национална компания индустриални зони” и четирите национално представени работодателски организации. Това стана ясно по време на второто заседание на Консултативния бизнес съвет към НКИЗ, провело се в края на миналата година.

4-5--ZONI--ZAKON-5Функциите на индустриалните зони и паркове трябва да бъдат законово дефинирани и регламентирани, е единната позиция на НКИЗ, КРИБ, АИКБ и БТПП. На бизнес съвета изпълнителният директор на НКИЗ Антоанета Барес представи нуждата от въвеждането на понятие за „затворени разпределителни системи” в законодателството. Тя посочи, че е логично инвеститорите да контактуват само с едно дружество, чиято е собствеността на терените, което да влезе в ролята на единен посредник с различните доставчици на услуги (поддръжка на инфраструктура, ВиК, електрическа мрежа, поддръжка на улично осветление и др.).

Страните се договориха НКИЗ да изготви проект за промени в ЗУТ и примери за аналогични законови текстове от други държави. Те ще бъдат изпратени за разглеждане от управителните съвети на работодателските организации. Ако се постигне съгласие и принципна единна позиция, ще може съвместно да се предприемат стъпки към промени в закона.

4-5--ZONI--ZAKON-2Участниците в срещата обсъдиха и проблеми, свързани със Закона за обществените поръчки. Притеснително е, че необосновани обжалвания често водят до забавяне на мащабни инвестиционни проекти дори с години. Бизнес съветът се обедини около мнението, че оптимално процедурните срокове за разглеждане на обжалванията от КЗК и ВАС е добре да се сведат съответно до 1 и 3 месеца. Според участниците трябва да се търси баланс между решението на проблема с некоректните практики при обжалванията и правото на достъп до правосъдие. Обмисля се и създаването на обща база данни с индустриални терени и технологични паркове, собственост на членове на работодателските организации. Г-жа Барес изрази готовност НКИЗ да съдейства за насочването на инвеститорите към конкретни зони, отговарящи на нуждите и изискванията им, в които да развиват бизнеса си.

Инвестиции

Земя за нови фабрики се търси вече и в по-малките градове

С раздвижването на инвестициите все повече общини искат да се включат в групата на индустриалните хъбове. Това е и повод за диференциация на терените и повече стимули за администрациите по места. Изискването на инвеститорите е до всеки от парцелите да е изградена необходимата инфраструктура – газ, ток, вода и канализация. Като основен проблем за тях обаче остава мудната работа по издаването на разрешителни за изграждането на промишлени обекти.

При избора за локация на дадено производство цената на терена невинаги е основно определяща, коментират брокери. Според тях икономическите фактори, работната ръка и държавните стимули са на първо място за инвеститорите. Те дават примери, че има градове в България с под 50 хил. жители, където земята би могла да бъде придобита и за по-малко от 10 евро/кв.м, но за инвеститорите са важни наличието и квалификацията на работната ръка.

Според статистиката най-високи цени за момента държат терените край Летище София. Те се търсят главно за цехове и фабрики. Има интерес и към малки работилници и производствени помещения от по 300 до 700 кв. м, но не липсват и инвеститори за по-големи производствени помещения от 1500 до 3000 кв. м. Ценовите нива за такива имоти в София са между 2,5 и 4 евро на кв. м, а в цялата страна – от 1 до 3 евро на кв. м.

ПРЕЗ 2018 г.

Бургас завършва инфраструктурата на промишлени терени

Ирина ГЕНОВА

През 2018 г. акцент ще бъде осигуряване на довеждаща инфраструктура до индустриални терени със заявени инвестиционни намерения и привличане на нови производства. Това съобщи кметът на Бургас Димитър Николов, който представи рамката на Бюджет 2018 г.

От тази година общината предоставя допълнителни стимули за сертифицирани инвеститори. Освен бързо административно обслужване те ще заплащат и намалени такси за всички технически услуги.

4-5-bur0

Кметът на Бургас Димитър Николов представи инвестициите на общината в индустриалните зони

Развитието на индустриалните зони е процес, на който общината постави началото през 2009 г. със създаването на Индустриален и логистичен парк – Бургас, заяви кметът.

До този момент са изградени улици, локално пътно платно, улично осветление, противопожарни хидранти, улични канализационни мрежи за битови и дъждовни води, водопроводи, електропреносни съоръжения, трафопостове.

Общата площ на зоната е 240 дка, като към момента 80% от капацитета й е запълнен. В зоната вече има над 30 инвеститори, повечето от които в момента строят базите си. Част от тях ще открият производствата си през 2018 г. В процес на строителство са производствени бази за хидравлични компоненти, пропан-бутан, метални изделия, месни продукти, хлебни изделия, изработване на сувенири и др. Заявен е и инвестиционен интерес за производство на части за железопътната индустрия и автомобилостроенето. Общият размер на привлечените инвестиции в зоната надхвърля 80 млн. лв. и се очаква да бъдат открити над 800 нови работни места. Изчерпването на капацитета на зоните наложи да се търсят нови производствени терени, обясни кметът Димитър Николов. Затова през 2018 г. стартира фаза 2 на Индустриалния парк.

На територия от 600 дка в Южна промишлена зона в Бургас ще бъдат обособени парцели от 20 до 160 дка. Това ще даде възможност да се търсят големи инвеститори.

През изминалата година бяха изпълнени ключови инфраструктурни проекти за Бургас, какъвто е изграждането на ул. „Крайезерна”. Така е осигурена пряка връзка между Индустриален и логистичен парк – Бургас, фаза 1 и фаза 2, с магистрала „Тракия”, допълни градоначалникът. Индустриална зона Българово е другата зона, където ще бъдат вложени средства за изграждане на инфраструктура, подчерта Николов.

4-5-bur1.

Индустриален и логистичен парк – Бургас

Общата площ на зоната е 110 дка, като към момента 50% от капацитета й е запълнен. Закупени са терени от 5 компании – италиански производител на детайли за обувната промишленост, търговско-сервизни бази за земеделска техника, производство на ВиК продукти за канализационни мрежи, складова база за земеделска продукция. Заявените инвестиции са в размер на 18 млн. лв. Ще бъдат открити над 130 работни места.

През 2018 г. ще бъде доизградена довеждащата инфраструктура, подземните комуникации, канално-помпена станция с тласкател.

През годината ще бъде осигурена довеждаща инфраструктура и до индустриални терени, посока кв. „Ветрен”, където има заявени инвестиционни намерения.

Предлагат Летище Стара Загора за база на високотехнологични производства

Терените на неработещото Летище Стара Загора да бъдат използвани за индустриална зона, като в нея дялове имат държавата, общината и частният бизнес, e идея на администрацията. Тя бе обсъдена на среща, инициирана от Съюза на работодателите в града на липите. Вече били проведени разговори за изграждането на жп терминал. Идеята е там да се съсредоточат високотехнологични производства със сравнително малък, но висококвалифициран персонал.

4-5--LETI6TE

Летище Стара Загора пустее, пистите се използват веднъж годишно за селскостопанско изложение

„В момента липсва интерес на инвеститори към Летище Стара Загора. Няма интерес и към реализацията на проект за създаването там на логистичен транспортен хъб, коментира предложението през есента на миналата година министърът на икономиката Емил Караниколов.

Според анализ в Стара Загора има 4 удобни места за икономическа зона, в три от тях би могъл да се приложи принципът на публично-частното партньорство. Прилагането му обаче изисква промяна, тъй като не действа и до момента по него няма реализиран нито един проект. Разработва се законопроект, който да обедини този закон със Закона за концесиите.

От Съюза на работодателите пък коментираха, че потенциални инвеститори от Германия искат максимум 10-месечен срок, за да стартират работата на бъдещите си заводи у нас. Като изключително тежък за тях се очертава и проблемът с работната ръка.

 

С евросредства модернизират Западната производствена зона във Велико Търново

Лилия ЛОЗАНОВА

Със средства на ОП „Региони в растеж“ ще бъде обновена Западната промишлена зона във Велико Търново. Целта е тя да има модерен облик чрез подобряване на свързаната с бизнеса и предприемачеството техническа инфраструктура. Внедряването на озеленителни и ландшафтни решения пък ще позволи на територията да се разположат леки, асемблирани и преработващи индустрии и бази, логистични и търговски центрове. Около 47% от терените са слабо развити или свободни, затова „инвестицията ще увеличи интереса на предприемачите за изграждане на нови производства“, прогнозира заместник-кметът на старопрестолната община проф. Георги Камарашев.

4-5-6umen.Общата стойност на проекта възлиза на 2 млн. лв., от които съфинансирането от ЕС чрез Европейския фонд за регионално развитие е 1,7 млн лв., а съфинансирането от националния бюджет е 300 000 лв., съобщиха от общината. 1,3 млн. лв. от средствата ще бъдат инвестирани за инженеринг проектиране, СМР и авторски надзор, като е предвидено и финансиране за изпълнение на мерки за информация и комуникация, строителен надзор, осъществяване на независим финансов одит и разходи за организация и управление на проекта.

Строителните дейности трябва да стартират през пролетта на 2018 г. и да приключат до 17 юли 2019-а. Подобряването на съществуващата инфраструктура включва комуникационна свързаност, рехабилитация на улици, поставяне на указателни табели, пътни знаци и принадлежности, паркоустройствени интервенции с обособяване на места за отдих и разполагане на парково обзавеждане в прилежащите зони около производствените мощности. Ще се рехабилитират тротоарни настилки, ще се извърши реконструкция на елмрежи за улично осветление. Реализирането на проектните дейности ще допринесе за изграждане на една модернизирана и качествена градска среда в зона, характеризираща се с концентрация на 35,4% от всички икономически дейности в града. Тук са разположени 40 малки и средни предприятия, но модернизацията ще обхване и 500 други стопански обекта, в които работят над 3000 души. Тези и други аргументи са стратегически повод районът да бъде избран за финансиране.

Чужди компании с апетити да строят край Сандански

Стартираха дейностите по реализиране на проекта „Индустриална зона Сандански“. С подписан наскоро меморандум държавата и местната власт се споразумяха тя да бъде обособена край село Дамяница. Причината е добрата автомобилна и жп свързаност, която локацията може да предложи. За това информира кметът Кирил Котев, който подписа документа за изграждането й с Антоанета Барес, изпълнителен директор на Национална компания „Индустриални зони“. Той подчерта, че това е проект, който се подготвя от дълго време в общината.

11_Sandanski

Кметът на Сандански Кирил Котев (вдясно) и изпълнителният директор на Национална компания „Индустриални зони“ Антоанета Барес подписаха меморандум за изграждането на Индустриална зона Сандански

Чуждестранна бизнес делегация е посетила Сандански, за да се запознае с проекта за обособяване на индустриална зона в региона, съобщи пък заместник-министърът на икономиката Александър Манолев. По думите му, зоната може да бъде атрактивна за инвеститори от трети страни. Той заяви, че вече е имал разговори с компании от Индия и Китай, търсещи подобна локация, която може да предложи близост до Солунското пристанище и достъп до единния европейски пазар. Според зам.-министъра проектът има сериозен потенциал, но бъдещето му ще бъде определено именно от инвеститорския интерес.

Той обърна внимание, че сериозни обеми товари преминават през това направление. „Достатъчно е да посоча, че през първото полугодие на 2017 г. стокообменът между България и Гърция се е увеличил с 8,4% в сравнение със същия период на 2016 г. и е в размер на 1,5 млрд. евро. Същевременно износът към Македония за 2016 г. възлиза на около 390 млн. евро, а вносът – 245 млн. евро. Част от тези обороти също остават или преминават през този регион”, обясни зам.-министърът. Той е на мнение, че е много важно да има механизъм не само за привличане на инвестиции в региона, но и за тяхното задържане, и е убеден, че Индустриална зона Сандански ще има важно значение в тези усилия. Тя ще се намира на 500 км от девет европейски столици и най-големия град в Европа – Истанбул, както и на два часа път от икономическите центрове на България, Гърция и Македония, каза още зам.-министърът.

 

 

Добавете коментар