Борис Ставрев е роден в Пловдив. Средното си образование завършва в Езикова гимназия „Пловдив“. Архитектура започва да учи във ВСУ „Любен Каравелов“, София. За кратко прекъсва, но впоследствие презаписва и в момента му предстои дипломна работа и приключване на магистърска степен. Работил е в сферата на недвижимите имоти и инвестиционното проектиране. Има стаж в студио „Архистил“, София. Участвал е в няколко проекта за саниране и енергийна ефективност, изпълнявани по Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради.

Арх. Борис Ставрев:

Трябва да се стремим към кръгова икономика и въвеждане на възобновяеми енергийни източници

– Защо избрахте да се реализирате в България?

– Винаги съм бил очарован от същността на архитектурата – един майсторски синтез на артистичност с множество точни и практични науки. Решението да се захвана с архитектурно образование си беше мое и бях наясно, че това си е доста специфична ниша, в която трудно се пробива, без да си израснал в такава среда, да си стъпил върху браншови фундамент, така да се каже. Аз съм завършил езикова гимназия и повечето ми връстници заминаха в чужбина за висшето си образование, но на онзи етап вярвах, че по нашите ширини можеш да получиш адекватно обучение във висшите училища (нещо, в което вече не съм съвсем убеден). Иначе желанието да остана тук беше съвсем прагматично – силно съм привързан към нашата прекрасна природа и към близките си хора. Това са неща, с които не исках да се разделям на онзи етап. Имам роднини емигранти (на които съм гостувал доста пъти) и покрай техните истории бях изградил представа за живота в чужбина, която не ми харесваше особено. Освен това виждах, че в България сме доста назад като качество на строителните практики, и това само по себе си ми се струваше като добра предпоставка за развитие. Считам за основна задача на архитекта да насочва обществените нагласи и да предлага решения в полза на цялостно развитие на обществото и средата.

– Какви са трудностите, с които се сблъсквате във Вашата работа?

– В строителния и проектантския бизнес трудности изникват на всяка стъпка. Като млад архитект аз все още прохождам в бранша, но въпреки това имам известен опит с проектирането и изпълнението на интересни проекти. На практика всяка задача води до различни проблеми и необходимост от бързо и ефективно решение. Ако направя някакъв синтез на различните казуси, с които съм се сблъсквал, то трудностите по пътя за решаването им се групират в няколко насоки:
– самия труд по създаването на качествен продукт, решаващ конкретните проблеми на заданието и ситуацията;

– проблеми с постигане на консенсус между проектант и инвеститор/възложител относно самия проект, качеството на материалите и технологиите, които искаме да се използват. Често е трудно да убедиш инвеститора да се води не само от необходимостта да печели (или пести), но и да предлага високо качество и стандарт на изпълнение;

– трудностите, които възникват по време на самото изпълнение. Те могат да бъдат свързани с най-различни казуси и причини;

– много пречки и главоболия, породени от комуникацията с държавната администрация и органите, регулиращи строителството. Там са необходими сериозни реформи и модернизация.

– В каква обществена кауза във Вашия град бихте се включили?

– В ежедневието си много често се разочаровам от нещата, които виждам около себе си. Според мен в България хората имат проблеми с манталитета и светогледа си, породени от множество социално-исторически фактори. Поради разнообразни причини толерансът на обществото към фалша, мърлявостта и мръсотията в средата ни на обитаване са прекалено големи. Това води до проблеми, които е много трудно да се решават от малки групи хора, независимо колко са мотивирани. Заради това сама по себе си е важна каузата да се трансформира общественото мнение и да се дава пример с алтернативни решения. Има силна нужда от трансформиране и подобряване на градската среда и бих участвал във всяка фаза на такива инициативи. Изключително важна за мен е и темата за екологията в множеството й аспекти. В тази насока има всевъзможни инициативи, в които съм се включвал и бих се включил отново – от най-простото почистване на любимата градинка, през залесяване на голи площи и прочие активности. Истински трудните задачи обаче са трансформация към кръгова икономика, енергоефективност и въвеждане на всякакви възможни възобновяеми енергийни източници. Това е посока на развитие, към която колективно трябва да се стремим, и силно се надявам държавните политики да се променят възможно най-скоро по адекватен начин.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си