Илиян Михайлов, кмет на село Горни Лом: Завод „Миджур” се стяга за ново производство

Хората искат да се върнат на работа там, стига да е безопасно

0

Илиян Михайлов управлява село Горни Лом, община Чупрене, за втори мандат. Местен човек е, познава проблемите на всеки. Преди това в продължение на 30 години е работил в Горското стопанство на Чупрене като лесовъд.

 

 

 

 

 

Разговаря Цвета ИВАНОВА

– Г-н Михайлов, как се живее в Горни Лом 4 години след трагедията – взрива в завода за боеприпаси „Миджур”, който разтърси България?

– Живее се трудно, защото няма работа за 90 процента от хората. Заводът, който гръмна и ни донесе печалната слава на 15 загинали и 2-ма ранени, бе затворен на 1 октомври 2014-а. Не се откри ново предприятие, в момента 120 души са без работа. Повечето от хората преживяват на социални помощи. Те са много малки и затова е трудно. Имахме и места по програми за социална заетост, но в момента няма функциониращи такива. Но продължаваме да сме най-голямото село в общината. Малцина го напускат. Имаме основно училище и детска градина с 22 деца.

Видинският окръжен съд оправда обвинените четирима души за взрива – собственика Валери Митков, Палма Иванова, отговорник за безопасността, Борислав Василев – от МВР, за контрола на опасните средства, и Ивелина Бахчеванова, бивш секретар в Икономическото министерство, отговарящо за вноса на боеприпаси за утилизация.

– Как хората посрещнаха тази присъда?

– С негодувание. Защото буквално да не остане нищо от 15-има души и да няма един виновен, е странно. И досега говорят за натиска за бърза работа, за слабия контрол над утилизацията, където стана взривът, за ниското заплащане. От Горни Лом дадохме една жертва – един много добър младеж. Останалите бяха от други селища и общини.

– Обезщетени ли са семействата на загиналите?

– Получиха пари както от фирмата собственик, така и от съответните общини, застраховката. Но нищо не може да успокои близките. Сред загиналите е и синът на Валери Митков.

– Оттогава какво се прави в завода?

– Разчиства се, а тази година започна и изнасянето на останалите за утилизация боеприпаси. Това бяха противопехотни мини от Гърция, излезли от употреба и докарани тук за унищожение. Точно те се взривиха. В складовете имаше още големи количества от тях – към 150 000, и започнаха да ги изнасят. Всеки понеделник от завода тръгва за Гърция камион с тези мини. В края на ноември изпратихме последния камион.

– И след това?

– По неофициална информация заводът ще бъде модернизиран и ще започне работа. Ще се произвеждат обаче не взривни вещества, а бойни патрони. Но никой не ме е информирал какво производство започва.

– Заводът има дълго съществуване край вашето село. Това ли беше единственият фатален взрив?

– Докато заводът беше държавна собственост, взривове не е имало. Оказван е много строг контрол, специални длъжностни лица, които са контролирали работата. Когато заводът беше приватизиран, започнаха проблемите. Съкратени са хората, които са осъществявали безопасните условия на труд. И взривове имаше през 2007 и 2010 година. Този през 2014-а беше най-трагичният.

– Къде на друго място може да работят хората, освен в завода?

– Около 30 души работят във вецовете. По река Лом има пет водни централи. В тях обаче се изисква квалифициран труд, не могат да постъпват всякакви безработни. Засега централите не ни създават проблеми – водоползването се контролира от Басейнова дирекция – Плевен. Няколко души работят в Горското стопанство, в училището ни, което е защитено. В търговията са обикновено семейните фирми. По 1-2 души са открили магазини и кафенета.

– Имате ромски квартал. Хората създават ли ви проблеми?

– Не бих казал, но живеят много трудно. Горите около селото не се секат, защото са лесни за контрол. Но имаме незаконни прикачвания към мрежата. С тези хора се занимава ЧЕЗ.

– Какви проекти реализирахте досега в селото?

– Кметството няма собствени проекти, това са проекти на общината в Чупрене. Изградихме етнографска къща, тъй като селото ни е богато на занаяти и стари традиции. Ремонтирахме читалището по проект със Сърбия, направихме и ремонт на главната улица донякъде. Модернизираната част е с нови тротоари и асфалт. Останалите не са ремонтирани. Чакаме изпълнението на проект за подмяна на водопроводи по второстепенни улици. Договорът за финансирането вече е подписан от общинския кмет. Финансирането идва от Програмата за развитие на селските райони.

– Какви перспективи за развитие има Горни Лом?

– Селото ни се намира на доста красиво място – в подножието на връх Миджур – най-високия в Западна Стара планина – 2168 м. Всяко изкачване започва от Горни Лом. Имаме запазена природа, девствена флора и фауна. Това са прекрасни условия за развитие на селския туризъм. Но той още не е станал масов поминък. Нужни са средства за създаване на къщи за гости, атракции за туристите. Все пак не всички идват заради чистия въздух, красивата гледка и екологичната кухня. Има си и други изисквания, на които ние не отговаряме. Нямаме и редовен транспорт. Отиват хората в Белоградчик сутрин, свършват си работата за минути и после чакат до вечерта автобуса за връщане. С такъв транспорт туризъм не можем да развиваме.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си