Навигатор Home » Новини » ЕС притиска държавите членки да участват с повече пари по европроектите

ЕС притиска държавите членки да участват с повече пари по европроектите 

4-5-tema_EK-3

Страните ще бъдат задължени да отделят средства за подобряване на градската среда

Европейският съюз ще изисква от държавите членки по-голямо съфинансиране за проектите по европейските Структурни фондове. Това ще стане чрез понижаване на максималните проценти европейско финансово участие във въпросните проекти. Това каза директорът на Главна дирекция „Регионална и социална политика” на Европейската комисия Витория Алиата ди Вилафранка по време на представянето на целите и приоритетите, които ЕК залага в предложението си за европейски бюджет за следващия програмен период (2021-2027 г.).

4-5-tema_EK-1

Иван Иванов, директор на дирекция „Централно координационно звено“ на Министерския съвет, Андриана Сукова, зам.-генерален директор в генерална дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“, Витория Алиата ди Вилафранка, директор на Главна дирекция „Регионална и социална политика” на ЕК

Вилафранка обясни, че за развиващите се страни таванът на финансирането, което предоставя ЕС за проектите по Структурните фондове, ще се понижи от сегашните 80-85% за развиващите се страни на 70%. В тази група влиза и България. За държавите в преход понижението ще е по-малко – от 60 на 55%, а за развитите страни ще е от 50 на 40%. Новите тавани ще влязат в сила, ако Европейският парламент даде одобрението си спрямо предложението на ЕК.
Държавите членки на ЕС също така ще бъдат задължени да инвестират поне 6% от средствата, предоставени им от Европейския фонд за регионално развитие, за подобряване на градската среда. От Брюксел вече ще следят и ще търсят пряка отговорност от страните членки за действията им в посока Европа да става по-зелена, с по-ниски емисии въглероден диоксид и по-развита кръгова икономика. Докато досега в рамките на Политиката на сближаване на ЕС (Кохезионната политика) е било следено представянето на страните и техните региони, то през новия програмен период 2021-2027 г. по-голямо внимание ще се обръща на отделните градове.
Въпреки по-ниските тавани на европейско финансиране за проектите по Структурните фондове на Блока, България е една от шестте страни членки, които очакват повече европари през следващия финансов период. Страната ни ще получи с 8% повече средства от ЕС или общо 8.9 млрд. евро. „Даваме ви повече пари, но бъдете готови, че ще е голямо предизвикателство за вас, тъй като отговорността се увеличава”, коментира Вилафранка.“Мисля, че комисията много храбро и честно постъпи. Знаете, че финансирането за кохезионната политика бе орязано с 10%. Можехме да сме по-скромни, да кажем за всички държави членки се отнася това, но не го сторихме. Направихме различни изчисления и стигнахме до извода, че най-добрият начин да се разпределят средства е да се види какво е било развитието на регионите в продължение на няколко години и какви са нуждите на базата на критерии – безработица, миграция, криза, допълни Вилафранка.

4-5-tema_EK-2Другите държави, които ще получат повече евросредства, са Румъния (8%), Гърция (8%), Италия (6%), Испания (5%) и Кипър (2%). Парите не са само за министерствата, от ЕС настояват за високо равнище на партньорство между правителствата, министерствата и гражданското общество, отбеляза още представителят на ЕК. И добави, че понякога се създава усещането, че това финансиране не помага на гражданите и не е от полза за тях. „От една страна, мисля, че сте прави, като казвате, че използването на европейски пари е много трудно нещо и за самите бенефициенти е тежко бреме, затова поставяме акцента върху опростяването, тоест да орежем бюрокрацията. И България също трябва да допринесе, да помисли как да улесни гражданите да имат достъп до фондовете, да опрости правилата. Финансирането не трябва да се управлява само от министерствата, а имаме партньорски принцип, според който финансирането трябва да се разпределя чрез партньорства между правителството и гражданското общество, предприемачите. Има някои задължителни елементи, но на всички заинтересовани трябва да им се чуе гласът във вземането на решения“, подчерта Вилафранка.

Гюнтер Йотингер, еврокомисар по бюджет и човешки ресурси:
България заема пълноценно мястото си в политиките на обединена Европа

След Брекзит и оттеглянето на Великобритания ЕС ще загуби значителни приходи – между 12 и 14 млрд. евро годишно, и това ще означава необходимост от известни съкращения, но намерението на Европейската комисия е ясно – кохезионната политика заема 30 на сто от общите средства. Това заяви еврокомисарят по бюджет и човешки ресурси Гюнтер Йотингер на форум, посветен на кохезионната политика на ЕС – „Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“ Това е нашата обща политика за индустрията, за икономиката и е най-ясният израз на солидарността в ЕС, допълни той. През изминалите години натрупахме опит, от който извличаме поуки, затова опростяваме правилата за кохезионна политика, уточни еврокомисарят. Йотингер посочи, че целта е новите държави членки да могат да постигнат средните равнища на БВП на глава от населението. България е сравнително нов член на ЕС и увеличаването на БВП на глава от населението ще се постигне чрез развитие на инфраструктура, подобряване на образованието и професионалната квалификация, обновлението на градските райони, каза още той.

4-5_GunterПо думите му страни като България са на верен път, но по този път трябва да се продължи през следващото десетилетие, за да се гарантира, че България ще заеме пълноценно мястото си в политиките на ЕС. Еврокомисарят не скри, че очаква критики, че се орязва кохезионната политика, но изрази надежда, че държавните и правителствените ръководители на ЕС 27 ще бъдат убедени, че подходът към кохезионната политика е правилен особено за нетните вносители.
Ние сме прозрачни – методиката за разпределяне на средствата от кохезионната политика е свързана с БВП на глава от населението, както и проценти, свързани с географски принципи, безработица и други, допълни еврокомисарят. „Много пъти сме споменавали, че основното, което целим да постигнем чрез кохезионната политика, е да се тръгне от ниския брутен вътрешен продукт на глава от населението и да се стигне по-близо до средната стойност за Европа. Европейските политики дават резултати и през следващите десетилетия ще има по-малко средства от кохезионните фондове, които ще бъдат инвестирани в балтийските страни и държавите от Вишеградската четворка“, каза още Йотингер.

Владислав Горанов, министърът на финансите:
Налагането на общи ценности да става чрез убеждение, а не поставяйки под риск справедливото разпределение на ресурсите в рамките на Алианса

4-5_V_Goranov

Опитът на ЕС да развие кохезионната политика в нещо повече от инструмент за инвестиции, но и за налагане на политики, е добър, но трябва да е внимателно обмислен, коментира министърът на финансите Владислав Горанов. Според него кохезионната политика е полезна за пазара, защото без нея в условията на иначе единен пазар ще има неравномерно икономическо развитие в отделните страни. Докато икономическата полза от тази политика е неоспорима, то политическата цел, която ѝ се възлага, обаче трябва да бъде внимателно използвана.
Налагането на общи ценности трябва да става по пътя на убеждението, а не поставяйки под риск справедливото разпределение на ресурсите в рамките на ЕС. В противен случай популизмът ще бъде допълнително захранен с аргументи”, заяви Владислав Горанов на форума „Перспективи за конвергенция и устойчиви региони след 2020 г.“.

Иван Иванов, директор на дирекция „Централно координационно звено“ на Министерския съвет:

Имаме консенсус да продължим подпомагането

Не може да се игнорират проблеми като Брекзит, миграция, необходимостта от повишена сигурност, не може да се правим, че те не съществуват, но Европа трябва да продължи да инвестира, ние отделно сме малки страни и ако не останем обединени, гласът ни ще се чува много по-малко, смята Иванов. Въпреки че има страни, които са по-консервативни по отношение на бюджета и вноските, има консенсус, че тази политика работи, допълни Иванов.

Андриана Сукова, зам.- генерален директор в дирекция „Заетост, социални въпроси и приобщаване“:
Еврокомисията регулярно изпраща у нас свои одитори на проверки

Държавата има много голяма отговорност в изпълнението на програмите, но е контролирана за спазване на финансовите правила. Всяка година одитният орган в България прави регулярни проверки. Еврокомисията също изпраща свои одитори. Не може да провери всички проекти, но прави заключения доколко системата за управление и контрол е надеждна и ако има нарушения, прекратява плащанията и прави корекции, обясни Сукова, добавяйки, че „европейските средства не се харчат просто както някой си е решил“. Контрол съществува и понякога в някои държави са били спирани програми по за няколко години.


 

Добавете коментар