Европрограмите, санирането и ВиК секторът – приоритети на МРРБ за 2016 г.

0

Министър Лиляна Павлова очерта като основни акценти пътната инфраструктура и реформата в кадастъра

Пет са основните приоритети пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, които сме си поставили за 2016 г. Това заяви министър Лиляна Павлова по време на националната дискусия “Да! На българската икономика. Европейска България – стабилност и растеж“, организирана от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) и вестник „Стандарт“.

1. Сред най-важните задачи пред министерството е успешното приключване и разплащане на проектите по Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007-2013 г. и стартирането на новата ОП „Региони в растеж“, която като безвъзмездна помощ вече е отворена на 70% към общините като основен бенефициент. Министър Павлова отбеляза, че 12% от бюджета на програмата, или 370 млн. лева, са на разположение на бизнеса под формата на финансов инженеринг в рамките на пет специализирани фонда на принципа на инициативата JESSICA, която беше изпълнявана досега. През изминалия програмен период с бюджет от 66 млн. лв. са активирани, мултиплицирани и привлечени инвестиции в размер на 260 милиона лева. Очакванията са със средствата по новата програма в размер на 3 млрд. лв. да се привлекат допълнително около 1 млрд. лв. от бизнеса за регионално развитие под формата на публично-частно партньорство в областта на туристическата и градската инфраструктура, индустрията и др., като средствата достигнат 4 млрд. лв. до 2020 г.

2. Като втори приоритет министър Павлова изтъкна водната реформа. Тя върви към своя финал, като до края на януари-февруари догодина ще е изцяло завършена, информира министърът. До момента са реализирани редица стъпки и действия, включително реформа в регулаторния орган и окрупняването на сектора във водни асоциации. През новата година предстои разработване на прединвестиционни проучвания за 16 от областите в страната, в което може да се включи и бизнесът. Павлова съобщи, че ще бъде създаден специален фонд за водна инфраструктура с капитал около 250 милиона лева от новата ОП „Околна среда“. Целта е да се стимулира публично-частното партньорство в два вида проекти – за съфинансиране от банковия сектор, както и за такива, свързани с енергийна ефективност, когенерации и бизнесразработки в областта на водоснабдяването.

3. Третият приоритет за министерството е пътната инфраструктура. Регионалният министър отбеляза, че и догодина ще се разчита за максимално усвояване на еврофондовете за ремонт и строителство на пътища. Акцент ще бъдат и усилията на държавата да въведе тол-система като по-справедлива форма на заплащане, с повече приходи за реинвестиция в пътната инфраструктура.

4. Реформата в кадастъра също е важен акцент в работата на МРРБ догодина. Основната цел е в партньорство с бизнеса и Министерството на земеделието и храните да се осигури по-пълно покритие на страната с кадастрална карта. „Включването на картата на възстановената собственост в общ, единен регистър ще позволи да предоставяме по-качествена услуга в електронен вид за бизнеса“, обясни министър Павлова.

5. Програмата енергийната ефективност на жилищните сгради е петият приоритет, по който ще се работи активно през следващата година. Министърът информира, че към момента има одобрени 2800 сгради, в които се реализират мерки. Павлова призова бизнеса да се включи по-активно в решаването на проблемите около програмата, особено по мярката „Енергийно обновяване на българските домове“, която финансира с европейски средства монтирането на топлоизолация. В МРРБ има множество сигнали за фирми, които не искат да изпълняват дейностите или работят некачествено, заради което съществува риск да не бъдат завършени част от сградите с европейско финансиране. „Нашето категорично изискване е за качество на строително-монтажните дейности, особено когато е с безвъзмездна инвестиция. Имаме проблеми в това отношение и трябва да ги решим“, каза още Павлова, като призова представителите на бизнеса да оказват съдействие на министерството.

МАЛЪК БИЗНЕС – ГОЛЕМИ ПРОБЛЕМИ

Министър Павлова припомни, че една от идеите на програмите за саниране е била да подкрепят малкия и средния бизнес. На много места в страната обаче той няма нужния капацитет, липсват му достатъчно работници и механизация, затова е изявил желание да разсрочи изпълнението на проектите. „Искаме да подкрепяме малките и средните предприятия, но виждаме, че те нямат възможности, затова трябва да намерим най-доброто решение на проблема“, призова Павлова членовете на КРИБ. Министърът припомни, че по Националната програма за енергийна ефективност, където има и конструктивно укрепване на сградите, инвестицията от държавата е за около половин милион лева на жилищен блок, което я прави по-добра програма от европейската. „Разчитаме изключително много на качествено свършената работа, защото инвестираме 1 млрд. лв., като имаме възможност за още толкова. Трябва обаче да инвестираме в качество, в сигурност, да докажем ефективност и висок стандарт“, посочи министърът.

 

Необходима е политика и за новите сгради

Необходима е политика за изграждане на нови жилищни сгради, които да отговарят на европейските изисквания. Това заяви по време на дискусията архитект Пламен Мирянов. Според него в момента малките и средните предприятия санират старите сгради, но не могат да поправят конструкцията им. Регионалният министър Лиляна Павлова посочи, че държавата няма как да изгражда частни жилища, но може и трябва да подкрепя с политики строителството на нови. В разработената от МРРБ целенасочена инвестиционна програма за слабо развитите региони има мярка за строителство на жилища като подкрепа на бизнеса и младите семейства. Средствата за това могат да дойдат при партньорство на бизнеса и общините, каза още министърът на регионалното развитие и благоустройството.

 

Еврокомисарят Кристалина Георгиева: Най-важно за България е да се впише в плана „Юнкер“

4-5kri„България през 2015-а е на второ място по усвояване на средства от Европейския съюз. Ако ми бяха казали това преди година, бих отговорила, че е “Сън в лятна нощ“. България обаче се оказа по-добре подготвена и по-малко засегната от това, което в момента тресе много страни в ЕС, а именно – бежанската криза“. Това заяви еврокомисарят по бюджета и човешките ресурси Кристалина Георгиева. Според нея всички ние трябва да гледаме най-вече какво ни предстои. „Тази година очакваме растеж на икономиката, догодина би трябвало всички страни да са в позитив“, каза еврокомисарят. По думите й има три фактора, които играят ролята на попътен вятър – стойностите на горивата, ниската цена на еврото и фактът, че ЕЦБ продължава с ниските проценти на лихвите. „Най-големите предизвикателства за ЕС са две. На първо място ние трябва да се справим с бежанската криза и да овладеем сигурността за Европа. Опасно е, че инстинктът на много от нас е да се спасяваме поединично. Европейският съюз трябва да намери начин тези, които искат да се интегрират, да могат да останат в него“, заяви Георгиева. По думите й в контекста на изготвянето на Бюджет 2016 има няколко ясни приоритета: да се продължи възстановяването на европейската икономика, да се използва финансовата рамка, Европа да се справи с нея и да се издължим на тези, на които дължим. В бюджета за България няма орязване на еврофондовете, които касаят нашата страна. „Няма риск за отлагане на плащанията за 2016 година и няма отсрочка за бъдещите години в периода. Има пари за икономичеки растеж“, заяви еврокомисарят. Според Георгиева 2016 година е много важна и ние трябва да натиснем газта в ранните периоди на усвояване на средствата. „Необходимо е да сме системни, да не сваляме интензивността“, посочи тя, като изтъкна важността на качеството на проектите, които ще се финансират. „Трябва да се интересуваме повече от това какво постигаме с парите, а не какво сме попълнили като документи“, категорична бе Георгиева. По думите й най-важно за България е да се впише в плана „Юнкер“. Досега имаме над 100 милиона за малките и средните предприятия, интересът е много сериозен. Надявам се да се възпозваме от големите възможности на програмата, каза още еврокомисарят. Тя увери, че Брюксел няма да ореже еврофондовете за България заради завишените разходи за сигурност и кризата с бежанците, а напротив – страната ни ще получи 2 млрд. евро от бюджета на ЕС догодина.

 

Кирил Домусчиев, председател на УС на КРИБ: Индустрията има нужда от подкрепата на правителството

4-5dom„2016 според УС на КРИБ ще бъде една тежка година в световен мащаб”. Това заяви председателят на конфедерацията Кирил Домусчиев. Според него българските компании вече са свикнали да работят в моменти на криза и имат потенциала да се справят. „Можем да отправим препоръка към правителството – крайно време е то да започне да прави реформи. Всички министерства, в това число и на енергетиката, имат нужда от много нови реформи, които за момента си остават само на думи“, категоричен бе Домусчиев. Той допълни, че бизнесът има нужда и от подкрепата на правителството – не толкова то да му помага, а по-скоро да не му пречи, да няма данъци и бариери пред фирмите в България. „Нищо повече не искаме“, подчерта председателят на УС на КРИБ. По думите му е важно дискусии като „Да! На българската икономика“ да се слуват все по-често, тъй като в рамките им индустрията получава отговори на всички поставени от нея въпроси. „Надявам се, че ще стават все повече и изпълнените обещания“, каза още Домусчиев.

 

Бойко Борисов, премиер: Няма да има компромиси с качеството

4-5boiБюджетният дефицит може да бъде намален до 1-1,5% през 2016 г., прогнозира премиерът Бойко Борисов, който също взе участие в 7-та поредна дискусия “Да! На българската икономика“. Според него намаляването на дефицита е изключително важно за стабилността и кредитните рейтинги, които България получава. „Обръща се малко внимание на енергийната ефективност. Това са милиардни програми“, заяви още Борисов и даде пример с обновените панелки с пари от Европа. „Санирането е безплатно, всичко правим. А някои се държат така, сякаш сме длъжни и прозорците им да измием“, каза премиерът. На въпрос как държавата би компенсирала строителния бизнес, ако Брюксел намали еврофинансирането за инфраструктурни проекти, Борисов отговори: „Положихме усилия да не се намалява. Строителният бизнес може сам да си нанесе щети, ако не си изпълнява качествено проектите. Така че да знаят, че асфалта ще го мерим и няма да има компромиси“, каза още премиерът. Той предупреди бизнеса, че „най-големият враг, свързан с европейските проекти, може да си бъде самият той, ако се опита да хитрува“. Борисов обърна внимание и на ситуацията в енергетиката. „Моята информация от НЕК е, че вече излиза на месечна печалба. Най-малкото сме ги спрели да затъват“, каза той. Премиерът посочи, че до седмица-две се надява да има отговор от страна на Брюксел за намаляването на цената на тока.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си