Навигатор Home » Интервю » Европейски проекти и инвеститори са нашата надежда за бъдещето

Европейски проекти и инвеститори са нашата надежда за бъдещето 

Валери Ролански е на 56 години. Управлява община Роман от 2015 г. Преди това е бил полицай, развил е и собствен търговски бизнес. Роден е в село Караш, същата община. 43 години е живял в село Хубавене, след което се премества в Роман. От малък знае какво е нужно на хората, за да остават по родните си места, и като кмет се старае да им го осигури.

Валери Ролански, кмет на община Роман:

Ремонтираме инфраструктура от средата на миналия век

 

Разговаря

Поли ВАСИЛЕВА

– Г-н Ролански, родното Ви място – село Караш, е било изселено в средата на миналия век. Въпреки това Вие сте роден тук. Сега има ли живот в него?

– Караш е било изселено заради ендемична бъбречна болест, от която са боледували много хора. Учени са решили, че тя се причинява от особености на почвата, водата, природата. И за да ги спасят, са ги изселили. Но селото никога не е опустявало. Имало е хора, които не са могли да се отделят от корена си. И са останали. След това версията за неблагоприятните природни дадености е отхвърлена и някои са се върнали. В момента в селото постоянно живеят 50 души. Има една длъжност – на кметски наместник. Останалите се занимават с производство на земеделска продукция от собствените градини, ниви, лозя.

– А в града как тече животът?

– Роман е малък град. В общината живеят 6000 души. Като всички градове, и ние страдаме от липса на работни места и на нова и модерна инфраструктура. Затова приоритет на общината е обновяване на уличната мрежа, на обществените сгради. За да задържим хората, привличаме инвеститори, които откриват работни места. Не става въпрос за големи производители, а за малки, но все пак за Роман и 20 нови работни места са много добра инвестиция.

– Къде работят хората, с какво издържат семействата си?

– В стария завод „Метизи” са останали 100-тина души. В един метален цех работят 30-40. Имаме санаториум за белодробно болни хора, където също има работни места. В общината има и двама по-големи земеделски производители. През последните години привлякохме дребни инвеститори. Единият развива преработка на билки, другият – цех за сушене на плодове, пакетиране на ядки. Имаме и други инвеститорски намерения.

– Колко училища оцеляха в демографската криза?

– Оцеля детската ни градина, която се посещава от 100 деца, запазиха се и началното, и средното училище. Имаме и едно специализирано училище – каменоделното в село Кунино. Не сме чак толкова обезлюден район. Намираме се между Мездра, Враца и Кнежа, Плевен. Затова за нас е важно обновлението на пътищата до тези градове.

– Какво правите в това отношение?

– Миналата година подписах договор за рехабилитация на четвъртокласния път Роман – Струпец – граница с Мездра и на третокласния път Роман – Стояновци. Стойността му е 3,8 млн. лв. С проекта ще бъдат реконструирани 11,6 км общински пътища и съоръжения към тях. На финала сме на избор на изпълнител. С Държавен фонд „Земеделие” подписахме договор и за ремонт на главната ни улица, какъвто не е правен от 60 години, когато е била изградена. Предвижда се подмяна на паважа с асфалт, на тротоарните плочи, изграждане на зелени площи, полагане на нова маркировка. Става въпрос за финансиране от Програмата за развитие на селските райони на малка по мащаби инфраструктура. Улицата е 2,6 км и е част от републиканския път Мездра – Роман. В момента стартираме процедурата за избор на изпълнител. Обновлението на главната ни улица е стара мечта на хората от града. Напът сме да я сбъднем. Стойността на този проект е 1,8 млн. лв.

– Какви други искания на хората вече са изпълнени?

– Изпълнено е изграждането на предпазна дига на река Искър, която защитава населението при наводнения. Направихме рехабилитация на няколко улици в село Кунино. Тази пролет довършихме асфалтирането им. Средствата бяха от капиталовите ни разходи. В момента решаваме един важен за града въпрос – електроснабдяването. Сега то е от Мездра, искаме да го прехвърлим към подстанцията на завод „Метизи”, която е собственост на ЧЕЗ.

– Роман включи ли се в Националната програма за енергийна ефективност?

– Засега не. Имаме жилищни блокове, които отговарят на условията за включване в програмата, но собствениците на жилищата не можаха да се организират и да кандидатстват.

– На какво разчитате за бъдещето на града? Бюджетът ви е 5,6 млн. лв., като собствените приходи са 764 000 лв.

– Разчитаме на проекти с европейско финансиране. Само с тях можем да променим облика на града. За нас най-достъпна се оказва Програмата за развитие на селските райони. За откриване на работни места разчитаме на инвеститори. Затова ги привличаме чрез създаване на всички условия за развитие на бизнеса им. Насърчаваме и нашите хора също да започват собствен бизнес.

Добавете коментар