Навигатор Home » На фокус » Европейският съюз подаде ръка на Западните Балкани

Европейският съюз подаде ръка на Западните Балкани 

Лидерите на 28-те страни от Европейската общност си направиха снимка за спомен от историческата среща в София

ОТ СРЕЩАТА НА ВЪРХА В СОФИЯ

Алиансът инвестира 10 милиарда евро за изграждане на инфраструктура в региона

За първи път от 15 години насам лидерите на страните от Европейската общност седнаха на една маса с лидерите на Западните Балкани.

Според участниците срещата в София изпълни заложения дневен ред и дори надмина очакванията на анализатори, защото засегна новини важни както за България и Европа, така и за международни играчи. Европа подава ръка на Западните Балкани, но и поставя изисквания. ЕС е съгласен Западните Балкани да се приобщят към континенталния блок, защото там е тяхното място, но това няма да се случи на всяка цена. Няма да се поемат конкретни ангажименти за срок, защото идеята е всичките държави от региона да са готови, стана ясно от срещата. Важно е въпросните страни да разрешат конфликтите си, подчертаха лидерите от ЕС, визирайки Сърбия и Косово, както и споровете за името на Македония между нея и Гърция.

12-13_Vodi-2

Позитивно развитие получи темата за инфраструктурата и свързаността на Балкани. ЕС ще инвестира сериозно в тази посока, поеха ангажименти лидерите в София. Следващият подобен форум ще бъде след няколко години в Хърватия

Срещата в София се проведе на фона на мащабни протести на превозвачи от цялата страна срещу т.нар. закон „Макрон”. Европейските лидери, и по-специално Ангела Меркел и Еманюел Макрон, изразиха загриженост за притесненията на българските превозвачи. Очаква се развитие по казуса.

Николай Нанков, министър на регионалното развитие и благоустройството:

Трябват ни модерни летища, интермодални пристанища, железници и магистрали

12-13_Nankov

Страните от Западните Балкани трябва да изминат своя път към ЕС, като паралелно с това се осигури и тяхната транспортна свързаност, за да имат достойно място и бъдеще в обединена Европа. На Балканите им трябват модерни, нови летища, интермодални пристанища, железопътна инфраструктура и пътища. Това е, което се очаква от нас и за което трябва да търсим различни възможности за финансиране, като по всеки един от тези важни инфраструктурни проекти може да започне работа веднага. Това заяви министърът на регионалното развитие и благоустройството Николай Нанков по време на панела „Транспортна свързаност на Западните Балкани диалог с потенциални донори и партньори“ в рамките на Срещата на върха Западни Балкани ЕС.

Пред участниците министърът представи приоритетните за региона проекти и подчерта, че интермодалният коридор номер 8 е жизненоважен като пряка връзка между Адриатика и Черно море. Той посочи, че на територията на страната ни през следващите четири до пет години трябва да се наблегне на строителството на оставащите за доизграждане 80 км от границата с Република Македония до АМ „Струма“. Около 400 млн. евро е недостигът за участъка, за който няма осигурен ресурс по линия на европейската солидарност, и ще се разчита на собствени средства и на подкрепата на международните финансови институции, посочи Нанков. Разглеждаме картината само в България, но трябва да положим общи усилия, защото изграждането на транспортната инфраструктура само в една страна не дава устойчива свързаност и дългосрочна перспектива на свързаността в региона. Хубаво е, че колегите от другите страни също работят по коридор 8, подчерта министърът. На българска територия остава да се изградят не повече от 32 км от коридор номер 10 от София до границата със Сърбия, съобщи още регионалният министър и допълни, че в момента търговете за избор на изпълнител са в напреднал етап. Има частично финансиране от Механизма „Свързана Европа“, а останалите вероятно ще бъдат от бюджета, посочи Николай Нанков. Два ключови проекта на територията на България обхваща коридор номер 10, посочи още министърът. През тази година приключваме с изграждането на 30 км от АМ „Струма“, за строителството на най-скъпия и най-сложен участък от нея – през Кресненското дефиле, са необходими около 420 млн. евро. За него се търси съфинансиране – вероятно от републиканския бюджет, през бъдещото въвеждане на тол таксата, но оставяме отворена вратата и за международните финансови институции.

12-13_BALKANI-Nankov

Стартирахме с процедурите по изграждането и на друга част от коридора – направлението между Видин и Ботевград. Там отново ще разчитаме на бюджетни средства, защото европейските през този програмен период са насочени основно към АМ „Струма“, коментира Нанков. Разчитаме на консултациите на Световната банка при въвеждането на тол системата в България. Страната ни ще е последната на Балканите, която ще въведе тол система, но тя ще бъде най-иновативната, посочи министърът. Реализацията на тези проекти ще открие нови възможности за развитие и икономически просперитет на региона. Те ще дадат надежда и оптимизъм на хората в региона. Това са инвестиции в бъдещето, в сигурността на Балканите, защото там, където се гради, където се изпълняват мащабни проекти по линия на европейската солидарност, по линия на средствата от международните финансови институции, има мир, а не криза и разрушения. И нека с общи усилия не само България, а и Западните Балкани се превърнат в строителна площадка, на която заедно да градим общото си бъдеще, каза министър Нанков в заключение.

Антонио Таяни, председател на Европейския парламент:

Всяка страна – кандидат за Съюза, трябва да зачита общите правила

12-13_Tayani

На срещата ЕС – Западни Балкани обсъждаме финансовото предложение за Балканите, според което Европейският съюз да финансира изграждането на инфраструктурата в региона с 10 млрд. евро. Това съобщи председателят на Европейския парламент Антонио Таяни. Средствата ще отидат за развитие на инфраструктурата и дигиталната икономика, подчерта той. Западните Балкани са Европа, категоричен беше председателят на ЕП, но подчерта, че всяка страна от региона, която иска да бъде член на ЕС, трябва да спазва европейските правила, да зачита правилата за прозрачно управление, свобода, демокрация, борба срещу корупцията и т.н. Според него Сърбия и Черна гора имат шанс да влязат в общността до края на 2025 година. Председателят на Европарламента вижда присъединяване на Сърбия и Черна гора в ЕС до края на 2025 г. Тази позиция той изказа и на разговорите си с президента на Сърбия Александър Вучич. Трябва обаче да се спазват напълно правилата, подчерта Антонио Таяни и съобщи, че до края на годината е възможно Македония и Албания да получат дата за започване на преговори за членство.

Ивайло Московски, министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията:

За приоритетните жп направления ще са нужни 4,320 млрд. евро

12-13_Moskovski

За да изгради страната ни всички приоритетни железопътни направления до 2030 г., са необходими инвестиции на стойност 4,320 млрд. евро. Това обяви министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Ивайло Московски по време на дискусията, посветена на транспортните проекти в Западните Балкани. В събитието, което бе част от Срещата на върха Западни Балкани – Европейски съюз, се включиха още транспортните министри на Македония и Косово, държавният секретар на Черна гора, както и представители на Световната банка, Европейската инвестиционна банка, Съвета за регионално сътрудничество. В своето изказване министър Московски заяви, че 4,147 млрд. евро от средствата ще са нужни за проектите по „основната“ TEN-T мрежа, а останалите 173 млн. евро ще се използват за модернизация на жп направлението Карнобат – Синдел, което е 123 км и е част от „широкообхватната“ жп мрежа. По думите му, това трасе има съществено значение, тъй като свързва двете най-големи морски пристанища – Варна и Бургас. Ивайло Московски посочи, че най-сложният за изпълнение участък и поради тази причина най-скъп, е жп линията Видин – София, като индикативната стойност на инвестициите там са 2,31 млрд. евро. Министърът добави, че друга важна жп линия, която е част от коридора Ориент/Източно-Средиземноморски, е София – Кулата, като нейната стойност е 1,22 млрд. евро.

По направлението към Сърбия Ивайло Московски представи проекта за модернизация на жп линията Волуяк – Драгоман – сръбска граница, който също е част от „основната“ TEN-T мрежа и е идентифициран от Съвета на ЕС като приоритетен трансграничен участък. Той изтъкна, че за реализацията на проекта са необходими инвестиции от 132 млн. евро. За осъществяването на жп свързаността с Македония министърът обяви, че вече се работи по проект Техническа помощ за модернизация на жп линията София – Перник – Радомир – Гюешево – македонска граница. Индикативната стойност за изграждането на жп линията Радомир – Гюешево – македонска граница е 477 млн. евро. Транспортният министър отбеляза, че тези инвестиции не са рискови, а проектите ще спомогнат изключително много за сигурността и развитието на региона.

Лиляна Павлова, министър на Българското председателство на Съвета на ЕС:

Свързаността не е само транспортна, дигитална, образователна и енергийна, а най-вече между хората

12-13-PAVLOVA

Проведохме открит диалог за перспективите и възможностите за развитие на Балканите и за това как да разгърнем потенциала на региона. 17 май ще остане паметен ден в общата ни история. Това написа във Фейсбук министърът на Българското председателство на Съвета на ЕС Лиляна Павлова.

„Благодаря на Световния икономически форум – World Economic Forum, че се съгласиха в рамките на тези два дни да направим тази голяма среща в рамките на Българското председателство – Стратегически диалог за Западните Балкани. Благодаря на моите колеги – министрите на транспорта Ивайло Московски и на регионалното развитие Николай Нанков, които заедно със своите колеги от Балканите представят днес конкретните проекти”, написа още Павлова.

„Благодарим на Международните финансови институции, които препотвърдиха ангажимента си от инвестиции в размер на 1 млрд. евро до 2020 г. И това е само началото. Говорим за още 10 милиарда за нашите проекти и те трябва да са добре обосновани.

В региона има млади, работещи хора, на които трябва да дадем шанс. Защото „свързаността“ не е само транспортна, дигитална, образователна и енергийна, а най-вече между хората. София свързва Балканите!”, завършва Лиляна Павлова.

ДИВЕРСИФИКАЦИЯ

Брюксел инвестира в газова връзка между България и Сърбия

България и Сърбия подписаха съвместен ангажимент за диверсификация на енергийните източници в региона на Западните Балкани, за намаляване енергийната зависимост само от един доминиращ доставчик и за подобряване енергийната сигурност, съобщиха от пресцентъра на Представителството на ЕК в България.

Това стана в София в рамките на Срещата на върха ЕС – Западни Балкани. Подписи под документа положиха българският министър на енергетиката Теменужка Петкова и сръбският й колега Александър Антич в присъствието на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер и министър-председателя на България Бойко Борисов.

12-13_Gazova_Vruzka

Това ще бъде първият интерконектор между газопреносните мрежи на двете страни. Връзката ще позволи пренос между 1 млрд. и 1,8 млрд. куб. м природен газ годишно в посока България – Сърбия, както и около 0,15 млрд. куб. м от Сърбия към България.

Интерконекторът е част от списъка на ЕС с проекти от общ интерес и е приоритетен в рамките на Групата на високо равнище за енергийна свързаност в Централна и Югоизточна Европа(CESEC). Европейската комисия съдейства за изграждането на интерконектора от сръбска страна чрез безвъзмездна помощ от предприсъединителните фондове на стойност 49,6 млн. евро.

 

Добавете коментар