Навигатор Home » Интервю » Евгени Серафимов, художник, ръководител на изобразителна школа в Кюстендил: Творческо предизвикателство е да променяш градската среда дори само върху 300 стъпала

Евгени Серафимов, художник, ръководител на изобразителна школа в Кюстендил: Творческо предизвикателство е да променяш градската среда дори само върху 300 стъпала 

Евгени Серафимов е завършил педагогика на изобразителното изкуство в ЮЗУ „Неофит Рилски”, а след това надгражда професионалната си подготовка в СУ „Св. Климент Охридски“. От 15 години е преподавател по изобразително изкуство в кюстендилско училище. Носител е на наградата „Константин Величков”, връчвана ежегодно от Министерството на образованието за висок професионализъм и успехи. Преподавател е в школата по изобразително изкуство „Новите майстори“. Името му стана известно миналата година с артпроекта за Владимир Димитров - Майстора. Тогава Серафимов и група млади художници изрисуваха върху декар и половина на централния площад в Кюстендил мегапортрет на Майстора.

С артпроекта „Саламандър“ искаме да привлечем вниманието върху визията на Кюстендил

Разговаря

Елвира ГЕНОВА

Г-н Серафимов, кога се роди идеята за „преобразяването“ на стъпалата към местността Хисарлъка в Кюстендил? И защо изобразихте точно саламандър?

– Още миналата година, когато завършвахме портрета на Владимир Димитров – Майстора на повече от декар на централния площад в града, вече имах идея за ново творческо предизвикателство – отново на голям формат в градска среда. Всичко започна много странно. Получих вдъхновение, като да направя една завършена картина. И започнах. Има едно стълбище в Кюстендил, подстъп към Хисарлъка. Челата на стълбите обаче предлагат една изобразителна повърхност във вертикала. И се роди идеята тя да стане цветна, да се направи с ярки цветове, но не просто да се нашари, а да се направи силуетът на един дъждовник, който, погледнат отдолу, създава впечатлението, че се изкачва. Саламандърът населява лесопарк „Хисарлъка”, той е защитен вид. Това е и причината да бъде изобразен точно той.

14-1– Сякаш в този проект надграждате и постигате 3D изображение?

– Всъщност се получава 3D изображение. Стъпалата имат вертикална и хоризонтална повърхност. Много е интересно, че като се погледне вертикално, дъждовникът е дълъг около 80 м и е почти в реалната си форма – черен на жълти петна. Когато обаче дронът го заснеме отгоре, той се разтяга до 180 метра. И от черен постепенно става жълт. Всъщност използваме креативността на терена. Тази трудност за нас се яви вдъхновение да се направи нещо много интересно – един дъждовник с две визии – черна и жълта.

– Как го наричате това изкуство, то е микс от стрийтарт, графити…? Много е атрактивно и вече е популярно в различни европейски градове.

– Може да се нарече и стрийтарт, и модернистично изкуство, но като че ли най-точното е ърбънарт. Аз лично го наричам така. Въздействащо е, достъпно е, достига до много хора. Защото, освен на самото стълбище, нашето изображение се вижда и от централната улица на Кюстендил. А и благодарение на нашия проект много повече хора сега избират точно тези 300 стъпала като подход към лесопарк „Хисарлъка“. Стълбите водят към една от природните емблеми на областния град – хълма Хисарлъка, и ние с нашето творчество допринасяме за още по-голямата му популяризация.

14-2– Колко деца са увлечени в начинанието? Миналата година рисуването на централния площад се радваше на изключителен интерес.

– Около 40-50 деца се включиха в работата сега. Основната група са от школата по изобразително изкуство „Новите майстори“. Но всъщност работихме, хайде, да не кажа голяма дума, но с над 60 деца. Някои се включиха в рисуването сами, други ги водеха родители, баби, дядовци. Аз и моята съпруга, също творец, и един приятел художник ръководихме проекта. Заради горещото време рисувахме след 19 часа и работата продължаваше докъм 22. Толкова огромно беше желанието да се завърши изображението. Доволен съм, че подрастващите се занимават с нещо смислено през лятото и имат отношение към града си. Много ми е приятно, защото сега тук е пълно с деца. Някои живеят в Кюстендил, други на други места, някои в чужбина, обаче идват през лятото и правят своя град красив. Събитието вече се радва на голям интерес и се превърна в атракция за Кюстендил. Идват хора и от други градове, разглеждат, радват се. Правят си селфита… Радвам се, че приближаваме изкуството до хората, създаваме позитивно настроение, привличаме вниманието върху градската среда. И показваме, че от нашата креативност зависи да правим света край нас по-цветен.

– Имате ли подкрепата на общината, на местната власт?

– Абсолютна е подкрепата, която получаваме. Имахме одобрение на проекта и пълен съпорт. От общината прегърнаха начинанието, изпратиха хора, които предварително да изчистят и измият стълбището, премахна се ненужната растителност. Имахме осигурена охрана на района. Докато децата рисуват, бяха затворени съседни улици, гарантирана бе безопасността… Сърдечно съм благодарен, че младежко сдружение от града отново ни повярва и ни финансира. И тази година, както и миналата отидоха около 300 литра боя за реализацията на проекта. Идеята е рисунката да остане няколко години.

14-3– Имате ли вече проект за следващата година? Ново предизвикателство?

– Имам дори за следващите две години напред. Набелязал съм локациите, концепцията зрее, но на този етап не искам да издавам повече. Нека запазим елемента на изненадата.

 

 

 

Добавете коментар