Навигатор Home » Интервю » Д-р арх. Жана Стойчева, автор на книгата „Градското планиране на София през прехода (1990-2010)“: Трябват стимули за собствениците на сгради – паметници на културата

Д-р арх. Жана Стойчева, автор на книгата „Градското планиране на София през прехода (1990-2010)“: Трябват стимули за собствениците на сгради – паметници на културата 

Жана Стойчева е доктор по специалност „Териториално и ландшафтно устройство и градоустройство“ от Университета за архитектура, строителство и геодезия. Магистър по архитектура и урбанизъм.

Има 34 години професионален стаж и опит, 28 години от които в Столична община в отдели „Териториално планиране“ и „Градоустройство“. Участва като ключов експерт в разработването на Интегриран план за градско възстановяване и развитие на Хасково, Поморие, Берковица, Козлодуй и Общ устройствен план на община Димитровград.

Хоноруван асистент е в УАСГ, катедра „Градоустройство” и в катедра „Промишлени и аграрни сгради“. Има публикации в Годишника на УАСГ - „Сроковете на устройствените процедури в Столична община“ и „Политиката на Столична община за междублоковите пространства“.

Капацитетът за нарастване на населението на София е изчерпан

Разговаря

Катя КОСТОВА

– Арх. Стойчева, след бурните години на прехода и в столичното градоустройство, за които пишете в книгата си, как оценявате сегашната ситуация в София в тази сфера?

– Сегашната ситуация в София в тази сфера е отражение на всичко случило се през прехода. Продължава непоследователното, избирателно прилагане на устройствената политика за развитие на София по функционално и инвестиционно предназначение.

Градът в момента е пренаселен, което е една от основните причини за част от проблемите му. Капацитетът за нарастване на населението на София е изчерпан. Планът „Мусман“ от 1938 г. предвижда 600 хил. жители, планът „Нейков“ от 1961 г. – 800 хил. жители, и действащият ОУП на СО от 2009 г. – 1,5 млн. жители.

Общата тенденция, заложена в Национална концепция за пространствено развитие (НКПР) за периода 2013-2025 г., приета през декември 2012 г., е преодоляване на заплахата от насочване към моноцентризъм, стимулиране движението към умерен полицентризъм, който с течение на времето да се разширява и доближава до развит полицентризъм.

– Има ли шанс да се спасят зелените площи, парковете, малкото останали сгради – паметници на културата?

– След приемането на Закона за устройство на територията (ЗУТ) през 2001 г. и Закона за устройството и застрояването на Столична община (ЗУЗСО) през 2006 г. обществените озеленени площи са вече законово защитени. Проектите за подробни устройствени планове (ПУП) задължително се придружават от справка за картотекираната растителност и геодезическо заснемане, заверено от общинските органи по озеленяване, което трябва да гарантира запазването на зелената система.

Има обаче сериозен проблем – липсата на средства за отчуждаването на терени за озеленяване – Източен парк, Южен парк, Западен парк и др.

Проблемът със сградите – паметници на културата, е по-сложен. Според мен е необходимо да се направят законодателни промени, които да стимулират собствениците на сгради – паметници на културата, да ги поддържат и обновяват с участието и на изпълнителната власт.

– Какво е Вашето мнение относно плановете за изграждане на много високи сгради в столицата? Къде им е мястото?

– В София като европейска столица безспорно има място и за високи сгради. Зависи от тяхното местоположение. По принцип, с малки забележки, подкрепям законовите промени, внесени през октомври миналата година, с които се предвиждат ограничения на височината на застрояване там, където не е имало такава.

– Кои са най-големите слабости на градоустройствената политика на общината в момента?

– Най-голямата слабост на градоустройствената политика на общината в момента е реализирането (прилагането) на устройствените планове. Губи се връзката между политика, действие и резултат – одобрените ПУП-ове не се осъществяват сравнително едновременно, а в зависимост от инвестиционните намерения на отделните собственици на имоти в обхвата на плана, а общината продължава да не реализира планираните публични мероприятия.

За съжаление, няма нито един цялостно реализиран устройствен план – с проведени отчуждителни процедури и изградена от страна на Столична община транспортна и инженерна инфраструктура, регламентирани с одобрените цялостни и частични устройствени планове. Големи градски територии до момента са с неизградена транспортна и инженерна инфраструктура. Примери за това са зоните на „Витоша ВЕЦ „Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“. Прилагането на устройствените планове през периода от 1990-а до сега е само в затворените жилищни и обслужващи комплекси в Подвитошката яка.

СО отлага отчуждителните процедури във времето, но срокът от 5, 10 и 15 години (чл. 208 от ЗУТ) ще изтече и трябва да бъдат осигурени средства за отчуждаване. Една от причините за липсата на средства и имоти за отчуждаване е дейността на „Софийски имоти” ЕАД (на това се спирам по-подробно и в книгата ми). За периода 1995-2003 г. през „Софийски имоти” ЕАД е разпродадена недвижима собственост за стотици милиони левове, а общината не е получила и една десета от стойността на сделките.

Друга причина за липсата на средства за отчуждаване е неприемането при гласуване в Народното събрание на текста в ЗУТ за създаване на фонд „Градоустройство” от такси с въвеждане на принципа на повишената стойност на имота – такса за направени подобрения на имотите. Предложението бе част от повишената стойност (50%) да се плаща в полза на фонда.

Като препоръка към градоустройствената политика на общината бих предложила използване на част от 1,5 млрд. бюджет на София за отчуждаване и изграждане на нереализираните улици, предвидени с одобрените подробни устройствени планове (ПУП-ове) за един от кварталите „Витоша ВЕЦ „Симеоново“, „Манастирски ливади“, „Кръстова вада“ и други зони. Липсата на улици бе причината и за протести на живеещи в тези зони на столицата.

– Кои са положителните й страни?

– София е сравнително добре планирана. Не бива да забравяме, че градското планиране не е елитарна дейност, която се извършва в академична среда, а е насочено към обикновените хора от всички възрастови групи и трябва да работи, освен с гражданите и с граждански сдружения, и с експерти от сродни професии с цел синергия, а не непременно противопоставяне.

– В кои зони на Софийското поле според Вас е най-удачно да се разширява столицата? Има ли зони, които смятате за най-перспективни за развитие?

– Най-перспективни са северните зони на София, което е и заложено в действащия ОУП на СО от 2009 г. За съжаление, разширяването на столицата е на юг от Околовръстния път и агресивното строителство в Подвитошката яка унищожи замислените от години зелени клинове между планината Витоша и града.

Най-добри възможности за новите територии, предвидени за урбанизация, дава чл. 16 от ЗУТ за т. нар. „градска комасация”. В България процентът й е 25%, в Германия – 30%, а в Турция – 35%. Улиците и терените за обществени мероприятия стават общински с влизането на плана в сила (не са необходими средства за отчуждаване). За изграждането им може да се ползва финансиране и от европейските програми.

– Как дойде идеята за написването на книгата Ви „Градското планиране на София през прехода (1990-2010)?

– Работила съм 28 години в НАГ-СО и винаги съм имала идеята някога да напиша тази книга. Съвременните и бъдещите градостроители и урбанисти не биха могли да вършат добре работата си без приемственост, без познаване на проблемите на предишните поколения архитекти. Бързо ще бъдат забравени постиженията и грешките, изпитанията, на които са били подложени предишните градостроители, техните възходи и падения и скоро ще бъде трудно да се възстановят подробностите и да се направят нужните изводи и поуки.

В ограничения обем на книгата, естествено, не могат да се изчерпят всички въпроси, но все пак се надявам тя да бъде част от дебата за по-добро проектиране и управление на София.

– Арх. Стойчева, колко време Ви отне написването на книгата „Градското планиране на София през прехода (1990-2010)“? Кои бяха най-големите трудности при подготовката й?

– Писането на книгата ми отне три години, издаването, което аз финансирах – две. Най-голямата трудност при подготовката на книгата беше синтезирането на информацията – планове, чертежи, публикации, статии, законови и нормативни документи за планирането на София, която беше в пъти повече от обема на книгата.

даде и визуална представа как са изглеждали Книгата не е само за професионалисти. Исках тя да устройствените планове – общи, цялостни и частични, от Освобождението до днес. Част от нея е посветена на медийното отразяване на случвалото се с градоустрйството на столицата в онези години. То илюстрира професионалното и общественото мнение за устройствените мероприятия, проведени от 1990 до 2010 г., подкрепено с много статии и интервюта (над 120) за планирането на София.

– Кога да очакваме продължението й за годините след 2010 г.? Работите ли вече по него?

– В момента активно работя по продължението на книгата за градското планиране на София за периода 2011-2015 г. Събирам непрекъснато информация по темата и мисля следващото издание на книгата да бъде „Градското планиране на София през прехода (1990-2020)“.

Отговор на Д-р арх. Жана Стойчева, автор на книгата „Градското планиране на София през прехода (1990-2010)“: Трябват стимули за собствениците на сгради – паметници на културата

  1. Mila

    Ну а если кто-то работал простым учителем, учил таких учеников как вы, работал за обычную з.п., а сейчас это их проблемы, что они получают копейки? Смысл мне сейчас платить налоги государству, чтобы через лет 5-10 мне сказали, что это мои проблемы? http://customessaywrtsrv.com/

     

Добавете коментар