Навигатор Home » На фокус » Държавата ще стимулира предприемачите да инвестират в обезлюдени райони

Държавата ще стимулира предприемачите да инвестират в обезлюдени райони 

Минчо Бенов, национален директор на Habitat for Humanity Bulgaria

Пренаселеността на градовете може да се пребори с чиста и зелена среда, работни места и равен достъп до качествени публични услуги в общините

Катя КОСТОВА

Немалка част от жилищата в големите градове, включително и в България, са пренаселени. Това обяви националният директор на Habitat for Humanity Bulgaria Минчо Бенов при откриването на международната конференция „Устойчиви градове – Нови предизвикателства и възможности пред общините”. Събитието бе част от международния проект Build Solid Ground. Той припомни, че причината за това състояние на нещата е невъзможността на много хора не само да си купят жилище, но и да го наемат. Той цитира данни, според които 52,8% от младите българи на възраст между 25 и 34 години живеят с родителите си, като по този показател страната ни е на второ място в ЕС след Словакия.

Според Бенов влошената достъпност на жилищата у нас се съпътства от поне още три проблема. Първо, липсата на алтернативни модели за достъп до жилища – например строителство на жилища на непазарен принцип. Второ, малък брой социални жилища, чийто дял в България продължава да е символичен. И трето, липсата на кредитно-спестовни механизми, които да осигуряват по-лесен достъп до жилища.

По думите на националния директор на Habitat for Humanity Bulgaria, пренаселеността води до дисбаланси в редица региони на страната, влошена демография и голям необитаван жилищен фонд, както и превръщането на цели квартали в гета с незаконно жилищно строителство.

12-13_Habitat.2

Международната конференция се проведе с подкрепата на президента на Република България, Посолството на Кралство Нидерландия у нас, Общинската мрежа за енергийна ефективност „ЕкоЕнергия“, НСОРБ, институции, общини и НПО

„Когато говорим за устойчиво развитие, трябва да си припомним, че предизвикателствата на градското развитие бяха разглеждани фрагментарно. Необходимо е да разглеждаме въпросите в тяхната цялост“, каза от своя страна Малина Крумова, зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството. Тя допълни, че трябва да се търсят интегрирани решения, а не само по отделни сектори.

Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ), даде своето определение за устойчива община – да разполага с добра, чиста и зелена среда, ниска престъпност, силна икономика, да предоставя равен достъп до качествени публични услуги и равни възможности за развитие през целия живот. Според нея, за да се намали пренаселеността на големите градове, е редно да има повече облекчения за предприемачите, инвестиращи в обезлюдяващите се райони.

Тя цитира проучвания, че до 2030 г. трима на всеки петима души ще живеят в градовете. „За градските власти е важно да създават и изучават модерни тенденции в градското управление, които да ни позволят да отговорим на очакванията на обществото“, каза още Георгиева и допълни, че градовете привличат повече население в трудоспособна възраст, генерират по-голям брутен вътрешен продукт и имат по-голям ръст на заетостта. Това води до големи предизвикателства в социален аспект, като необходимост от изграждане на повече жилища, по-добра транспортна инфраструктура и повече мерки за интеграция на уязвимите групи.

Изпълнителният директор на НСОРБ съобщи, че до 2023 г. 25 общини трябва да изградят около 500 социални жилища със средства от Европейския фонд за регионално развитие.

Д-р Щефан Ветщейн, преподавател в училище по публична политика „Вили Бранд“ към университета в Ерфурт, Германия, потвърди, че достъпността на жилищата е световен проблем. Навсякъде – и в развитите, и в развиващите се страни – все повече са хората, които не могат да си позволят нормално жилище. По-бедните биват изтласквани в покрайнините на градовете, където те нямат добър достъп до социални услуги и добра работа. В центъра пък остават богатите и това е общ проблем за всички части на света.

12-13_Habitat.3

Събитието бе част от международния проект Build Solid Ground

Относно пренаселеността на част от жилищата в големите градове германският експерт смята, че това води до друг проблем – на хората им се налага да пътуват с часове, за да стигнат до работата си. Той посочи за пример австралийския мегаполис Сидни, където има случаи на пътуване по 4 часа само в едната посока. Д-р Щефан Ветщейн припомни, че дори в някои от големите градове на развитите страни наемателите не се чувстват защитени. В тази връзка той смята, че богатите държави в Европа могат да се поучат от духа на взаимопомощ в южните страни по Средиземноморието.

София Сайоло, мениджър на Европейската асоциация за демокрация на местно ниво (ALDA) по проекта LADDER, представи основните моменти в него. „Една от целите ни беше да информираме гражданите по какъв начин най-ефикасно да си сътрудничат с местните власти на различни нива в държавата и с неправителствения сектор. Проектът е реализиран в 36 страни в Европа. Успяхме да реализираме 73 проекта за популяризиране на целите за устойчиво развитие в 29 страни”, поясни Сайоло.

Наталия Шовкоплиас, старши експерт от Съюза на градовете в Словакия, отчете, че организацията също е работила по проекта LADDER. Според нея всяка подобна международна инициатива трябва да се фокусира върху местните проблеми. Ние поставихме акцент на връзката между целите за устойчиво развитие и сътрудничеството между различните заинтересовани страни. Тя предложи да се създаде платформа за диалог и глобална отговорност. „Имаме нужда от политики, които да обвързват националните политики в тази насока с тези на ЕС”, смята словашкият експерт.

 

„Хабитат България“ ще строи социални жилища в Кюстендил

Проект за изграждане на няколко къщи, които ще бъдат представени след това на общината за социални жилища, започва „Хабитат България“ в кв. „Изток“ в Кюстендил. Домовете ще бъдат с площ по около 50 квадрата.

12-13_Habitat-kare.1

В 8 апартамента във Варна срещу символичен наем ще бъдат настанени семейства, останали без жилища след наводнението в кв. „Аспарухово”

„Изпълнението започна с изготвянето на подробен устройствен план на квартала, известен с многото си незаконно строителство – обясни националният директор на организацията Минчо Бенов. – Подобни проекти бяха реализирани и в Пещера, и в Дупница. Говорихме вече с община Кюстендил да ни отредят парцел с отстъпено право на строеж, където да построим първоначално няколко къщи. Ще ги изградим в полза на общината, като целта е там да се настанят семействата от най-опасните незаконни постройки. Това са къщи, построени в сервитута на преминаващ в района газопровод или в дерето на реката. Амбицията ни е да покажем как къщи в ромските гета могат да бъдат построени на много ниски цени. Предварителните ни разчети показват, че трябва да можем да се вместим в 10-15 хил. лв.“, уточни той.

Относно досегашната строителна програма на Habitat for Humanity Bulgaria Бенов съобщи, че сега се довършва вертикалната планировка в дворовете на къщите, които вече са изградени в Костинброд за безимотни хора. „Във Варна започнахме нов проект за предоставяне на социални жилища за семейства, останали без дом от наводненията в кв. „Аспарухово” през 2014 г. Придобихме 8 апартамента, в които вече са настанени семейства от квартала. Те плащат за тях символични наеми“, каза още Бенов.

 

Бедните области у нас ще имат предимство при безплатното саниране

Бедните райони в страната ще имат предимство при отпускането на средства в бъдещата държавна програма за саниране. Това стана ясно от изказването на зам.-министъра на регионалното развитие и благоустройството Малина Крумова по време на международната конференция „Устойчиви градове – нови възможности и предизвикателства пред общините“.

12-13_Habitat-kare.2

Малина Крумова, зам.-министър на МРРБ

По думите й, програмата за саниране в краткосрочен план до 2025 г. трябва да продължи освен с въвеждане на алтернативен източник на финансиране и с диференцирана подкрепа според различията на регионите в страната, а не по унифициран модел. „Важно е да се заложи и приоритизация, която да насочи програмата към икономически изостаналите региони, градовете с най-мръсен въздух, поощряване към включване в ТЕЦ и др. Бъдещата програма трябва да акцентира сградите да се снабдяват с мерки за енергийна ефективност, отговарящи на клас B, разширяване на обхвата с дейности като опазване на въздуха, подмяна на отоплителни и горивни инсталации. Освен това трябва да се включат и еднофамилните жилищни сгради, залагане на повече мерки с възобновяеми енергийни източници и подмяна на ВиК системите“, смята Крумова.

По думите й, най-късно до средата на 2019 г. се очаква да приключи обновяването на всички 2022 жилищни сгради в страната, които се финансират по националната програма. Преди това ще предложим и новия модел, по който тя ще продължи. Зам. регионалният министър отбеляза, че в рамките на настоящата програма се очаква да бъдат обновени общо около 11,5 млн. кв. м разгъната застроена площ, което представлява около 150 хил. жилища с близо 350 000 живеещи. „Нашите анализи сочат, че в страната трябва да се обновят почти 44 000 жилищни блока, като с наличното финансиране обхващаме само 2022 от тях. Останалите 42 хиляди ще се реновират по нов механизъм, посочи Крумова. Възможните източници за тази цел са съфинансиране от собствениците на жилища, които са най-заинтересовани от мярката, европейски програми, международни финансови институции, търговия с емисии и др.

В Естония никога не сме ползвали пълна субсидия за саниране, каза на конференцията Андрес Яадла, председател на Естонския съюз на жилищните асоциации. По думите му, в балтийската страна от стойността на проекта като субсидия се дават до 40% от стойността на проекта. Останалите пари могат да се осигурят от етажната собственост с евтини кредити, отпускани от банките. Условието е парите да бъдат вложени и в подобряване на вентилирането и на микроклимата в помещенията в сградите, а не само за намаляване на енергийните загуби. За всичко – от избора на изпълнител на проекта до качеството му, отговоря етажната собственост, подчерта естонският експерт.

В съседна Македония от 6 години се реализира проект за енергийна ефективност с помощта на Американската агенция за опазване на околната среда. По думите на Зоран Костов, национален директор на „Хабитат” за балканската страна, субсидията за саниране е не повече от 50% от цената. Останалите средства обаче се осигуряват с безлихвен кредит. Организацията е успяла да направи електронен регистър на цялата етажна собственост в Македония, който е със свободен достъп.

 

Добавете коментар