Държавата прави категоризация на всички язовири

0
За пореден път водите на яз. „Рогозен“ се покачиха застрашително и разтревожиха хората от района

Създава се ново търговско предприятие за неподдържаните от общините съоръжения

Държавата ще направи категоризация на всички язовири – кои са големи, кои са малки, а категоризацията на опасните съоръжения вече е готова. Това съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов. По думите му, в страната има малко над 6 хиляди язовира, като от тях са проверени около 5700. Над 4500 от тях са общински.

През миналата година проблемните язовири са били 207, в момента са 131, т.е. много от собствениците са предприели някакви действия, каза Караниколов.

4-5-NEW

Той уточни, че до дни ще бъде изготвен проект за промени в няколко закона и в Закона за водите, които да позволят държавата да поеме грижата над язовирите, които общините не са в състояние да стопанисват. В закона предвиждаме и един анализ, който ще бъде направен за необходимостта дали всички язовири трябва да съществуват. Най-важното е да успокоим гражданите, че ще има единно звено, което ще отговаря пред всички за управлението на тези язовири, а не да се прехвърля отговорност, каза още Караниколов. Основният проблем е липсата на средства, най-често в общините. Към момента ние съставяме актове за установяване на административни нарушения, издаваме наказателни постановления, но това не решава проблема с осигуряване на финансирането, каза още икономическият министър. Той допълни, че ще има конкретно уточняване на текстовете. Ще се задължат всички собственици и операторите на язовири да имат аварийни планове при бедствия. Оттук вече говорим за държавното предприятие, където ще бъде прехвърлена собствеността на абсолютно всички язовири – предимно общински, за които общините нямат средства и възможност да ги поддържат, каза още Караниколов.

4-5-Yazoviri_Kategorizacia-new-2
Спешни мерки за изпомпване на преливащите шахти на канализацията в Мизия

Идеята на правителството е да създаде ново държавно предприятие, което да бъде собственик на язовирите, които общините не могат да управляват. Прехвърлянето на язовири във въпросното търговско предприятие ще може да стане с изменение на закона и ще става по съгласие на общините. Съответно това предприятие ще отговаря за извършването на ремонта и поддържането на съоръженията.

Има и предложения да се създаде фонд, който да генерира средства не само от бюджета, но и от стопанската дейност на всички язовири. Планира се от този фонд да се набират средства за извършване на ремонтите. Язовирите, които са в НЕК и генерират някаква печалба и приходи, те също ще вкарват съответен процент в този фонд. Парите ще бъдат от държавния бюджет и от този фонд.

Кметове представиха предложенията си за промени в Закона за водите

Кметове на различни общини предложиха законодателни изменения, свързани с функциите на общините по опазване на обществения ред и по управление на язовирите. Това стана по време на работна среща в Народното събрание, в която участваха депутатите от комисиите по вътрешна сигурност и обществен ред, по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и по околната среда и водите, както и представители на изпълнителната власт.

Националното сдружение на общините в България (НСОРБ) предлага промени в Закона за водите, свързани с прецизиране класификацията на язовирите общинска собственост според големината и степента им на опасност. Сдружението настоява и за планиране на целева субсидия за общините за поддържане на язовирите, също за заснемането и паспортизирането им. Предложенията предвиждат и механизъм за извеждане от експлоатация на неизползвани водни обекти. Целта е създаването на работещ механизъм, който да обезпечи безопасната експлоатация на язовирите. Приходите на общините от язовирите надхвърлят средствата, необходими за изпълнение на предписанията за поддържане на хидротехническите съоръжения, заяви на дискусията Даниел Панов, кмет на Велико Търново и председател на Националното сдружение на общините в България (НСОРБ).

Той посочи, че през 90-те години на миналия век на общините са прехвърлени над 4500 язовира и сега бюджетът на местната власт не стига, за да бъдат изпълнявани предписанията на институциите.

Община Харманли например има 506 язовира, получила е предписания за 8 млн. лв., а приходите от тези водни обекти са 23 хил. лв. Има и недостиг на кадри с капацитет за тази дейност, каза Панов.

4-5-Yazoviri_kmetove.-2.
На работна среща в Народното събрание кметове поискаха законодателни изменения, свързани с функциите на общините по опазване на обществения ред и по управление на язовирите

Кметът на Ловеч Корнелия Маринова заяви, че от 265 общини 190 стопанисват язовири, а някои отговарят за над 200 водни обекта, например Стамболово, Тополовград, Хасково и Харманли. „Имаме много задължения по поддържането, даваме си сметка колко рисков е този сектор“, обясни тя. По думите й, над 2000 са малките водни обекти, които се водят язовири, и така подлежат на същия контрол и изискват средства за монтиране на съоръженията, проверки и поддръжка.

Кметът на Раковски Павел Гуджеров заяви, че предложението е язовирите да бъдат класифицирани като големи и малки (около 2000 броя), а за вторите отговорността да остане на собствениците.

Друга класификация според местната власт трябва да се направи според опасността – висока, значителна и ниска, и според това да се определя честотата на проверките. Класификацията може да бъде извършена от междуведомствена комисия. „Държим да има ясни правила при извеждане на язовири от експлоатация и предлагаме строежи първа категория да останат само големите язовири с първа степен на потенциална опасност. Тези облекчения не искаме да бъдат за сметка за рискове за гражданите, а да се създаде работещ механизъм за безопасна експлоатация“, подчерта Гуджеров. Председателят на Държавната агенция по   метрология и технически надзор (ДАМТН) Петър Горновски потвърди, че са съставени сериозно количество актове за общините и наказателни постановления, но въпросът е как да се подобри състоянието на язовирните стени и съоръженията. Той съобщи, че предложеният проект за класификация на язовирите по големина и по опасност е изработен съвместно с НСОРБ. Голяма част от водните обекти по думите му са „гьолове“, които не отговарят на определението за язовир. Да се съсредоточим върху 4000 язовира, да определим опасните и да търсим финансиране за тях, призова той. Социалистът Манол Генов определи тези предложения като „изключително закъснели“. За лансираната от министъра на икономиката Емил Караниколов идея държавно дружество да стопанисва язовирите, с които общините не могат да се справят, той изрази опасения дали с това търговско дружество няма да се последват финансовите резултати на „Напоителни системи“.

Народният представител Дора Янкова (БСП) заяви, че в следващия бюджет трябва да има ресурс речните корита в населените места да се третират като инфраструктура, за да имат средства кметовете да променят тази среда. Тя призова „малките гьолчета“ да бъдат прегледани внимателно спрямо наклона и населените места под тях. Председателят на Парламентарната комисия по околна среда Ивелина Василева призова да бъде намерен консенсус при изработването на текстовете.

Атанаска Николова, зам.-министър на околната среда и водите:

Администрациите могат да кандидатстват с проекти за превенция и управление на риска от наводнения

4-5-Kmetove--Kare--AtanaskaОбщините могат да кандидатстват с проекти за превенция и управление на риска от наводнения по ОП „Околна среда 2014-2020“. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ е 20 млн. лв. Мерките са насочени към повишаване защитата на населението от наводнения и подобряване и защита на техническата и социалната инфраструктура. Ще се финансират основ но проекти за ремонт на общински язовири.

„Това е единственият механизъм, по който могат да се финансират ремонтните дейности на малките язовири предвид ограничения бюджет на общините. Надяваме се да получим качествени проектни предложения – крайният срок е 1 октомври 2018 г.“, съобщи Николова. Засега има проявен интерес, но все още нито една община не е кандидатствала официално.

Селищата по поречието на Скът искат ликвидация на водоемите

Поли ВАСИЛЕВА

4-5-Yazoviri_Vraza.2Жителите на селищата по поречието на река Скът искат ликвидация на язовирите. По тази река е изградена каскада от 15 водоема с различна вместимост. Те се пълнят от водите на почти цялата Врачанска област. След трагедията в Мизия през 2014 и 2016 г. хората са наплашени и не вярват на никакви мерки от страна на държавата и общините. При всеки дъжд, снеготопене и инцидент те настръхват в очакване на бедствие. Мнозина още не са поправили къщите си и не са се снабдили с имущество, което загубиха при наводненията.

Преди дни водата от язовир „Рогозен – 1”, който преля, изплаши жителите на селата Бързина, Ботево и Рогозен от община Хайредин. Стопаните на 15 къщи в село Бързина, разположени близо до реката, бяха евакуирани. В Ботево също имаше евакуация. Общината обяви бедствено положение заради преливника на „Рогозен – 1”. Всички евакуирани си спомнят трагедията, когато са загубили цялата си покъщнина при наводнения. Ако сега това се повтори, не можем да го преживеем, заявяват те. Само една жена е отказала да напусне дома си и е подписала протокол за това.

4-5_Yazovir_Vraza-1
Гл. комисар Николай Николов, директор на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, заедно с експерти на оглед в наводнения район

Въпреки придошлата река Скът положението в селищата край нея е овладяно. Започна изпомпване на водата с мощни хидропомпи, обсъжда се и въвеждане на сателитно наблюдение на язовирите. Хората обаче искат радикално решение – ликвидация на тези водоеми. Те не вярват, че други мерки могат да ги отърват от страха.

Преди години язовирите по Скът са ползвани за напояване, но сега се отдават на концесия само за развъждане на риба. Не може едни да печелят от язовирите, а ние да понасяме последствията от пълноводието им. Затова искаме премахването на водоемите, заявяват хората от района.

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си