Държавата дава тласък на туристическия бранш като привлича световни хотелски брандове

0

Вътрешният туризъм, инвестициите и иновациите бяха акцент на шестата годишна среща на Националния борд по туризъм (НБТ), състояла се преди дни. Тя бе организирана със съдействието на Министерството на туризма и бе открита от министър Николина Ангелкова.

Развитието на конгресния и събитийния туризъм бяха очертани като като стратегии, с които България да се превърне в туристическа дестинация за 365 дни в годината.

Активно насърчаваме тези видове туризъм, създавайки условия за привличане на световни хотелски брандове у нас“, заяви министърът на туризма Ангелкова.

Държава, бизнес, местната власт и неправителствения сектор обединяват усилия за да издигнат имиджа на страната в сектор туризъм. Залага се много и на актуализираната Национална стратегия за устойчиво развитие на туризма до 2030 г. В нея на бизнес пътуванията е обърнато специално внимание.

Конгресният туризъм

Конгресният туризъм успешно се комбинира с културно-историческия, СПА и фестивалния туризъм, отбеляза министър Ангелкова. Тя посочи, че в създадения от министерството Регистър на туристическите събития и фестивали са вписани 1868 обекта и теми.

Искаме да насочим към Черноморието и вътрешността на страната водещи хотелски вериги като Hyatt, Marriot и др., които вече изграждат свои обекти в столицата. Те водят платежоспособни туристи и създават условия за конгресен туризъм на високо ниво. Нашата цел е България да се утвърди като конгресна дестинация и така да привличаме както традиционни ежегодни събития, така и стратегически форуми и прояви, за които се кандидатства в голяма конкуренция. Разполагаме с добър потенциал не само в София, която е лице на туризма ни, но и в националните курорти, посочи министър Ангелкова.

Световният бизнес елит идва в Слънчев бряг

В края на месец май в Слънчев бряг ще се състои Международна конференция за устойчиви инвестиции в туризма, която ще привлече близо 300 представители на световния бизнес елит. Там от министерството на туризма ще направят предложение в курорта да се изгради конгресен център, за да може да се разширят крилата на сезона.

Според предварителните заявки и резервации 2019-а ще бъде динамична и трудна година за туризма в България. Държавата трябва да се ангажира по-активно да помага на бизнеса и инвеститорите с намаляване на административната тежест и облекчаване на услугите предлагани от институциите., категорични са от бранша.

Балкански маршрути

В сравнение с 2015 г. се отбелязва 31% ръст на посещенията на чуждестранни туристи през 2018 г. и 34% ръст на приходите също от международен туризъм са отчетени за последните три години. За миналата година приходите от туризъм са 8,4 млрд. лв., като ръстът е 5,1% спрямо 2017 г.

Представянето на страната ни като безопасна и сигурна дестинация е фактор, който привлича привлича туристи. Печеливша формула са и проектите с други държави, в които се разработват общи балкански маршрути. Те популяризират региона и България пред туристите от далечни и перспективни пазари. Работи се и за развитието и популяризирането и на здравния туризъм в България.

Важно е значението също и на културно-историческия туризъм. Той според анализите оказва влияние върху избора на туристическа дестинация за 68% от туристите в ЕС. Предстои създаването на консултативен съвет по дигитализацията към министъра на туризма, който ще помогне за модерното и динамично промотиране на страната ни, стана ясно по време на шестата годишна среща на Националния борд по туризъм.

Министерството подкрепя кандидатурата на София за европейска столица на интелигентния туризъм през 2020 г. и ще работи активно за това начинание. Предложението за такава кандидатура бе направено от представителите на НБТ и бе подкрепено напълно и от столичния кмет Йорданка Фандъкова – участник във форума.

Създава се Национално конгресно бюро

Министър Ангелкова и кметът Фандъкова подкрепят създаването на Национално конгресно бюро, което ще стимулира сектора и ще насърчи растежа на висококачествените и перспективни услуги в туризма. Инициативата бе представена от Националния борд по туризъм. Идеята идва от бранша, очаквам той да развие в детайли вижданията си за дейността на бюрото. Това е един от начините материалната база, която имаме, да бъде ползвана целогодишно. Секторът трябва да се обедини и общините, които имат ключова роля, да бъдат подпомагани, каза министър Ангелкова.

Финансирането

Полина Карастоянова, изпълнителен директор на НБТ, и Мартин Захариев, зам.-председател на УС на НБТ, подчертаха значението на финансирането, за да може да се популяризира дестинация България.

Председателят на парламентарната Комисия по икономическа политика и туризъм Петър Кънев заяви, че една от мечтите на българския туризъм се сбъдна – да има свое министерство, и поздрави министър Ангелкова за постигнатото. Очакваме промените в Закона за туризма, каза той и изтъкна, че туризмът е икономика, но и история, и политика.

Милена Николова от ТАПТ:
Приключенският туризъм е сегмент, който се развива много бързо

Приключенският туризъм не значи екстремни изпълнения, а преди всичко нови преживявания, каза в интервю за БТА Милена Николова от Търговската асоциация за приключенски туризъм (ТАПТ). По думите й приключенският туризъм е сегмент, който през последните години се развива много бързо. Според нея чрез този тип преживяване хората търсят контакт с природата, физическа активност и допир до културата на страната, която посещават. В градска среда като своеобразно приключение се възприема посещение на местния пазар и всякакъв досег с живата местна култура.Този тип туризъм означава човекът да преживее нещо непознато, което да го промени, да научи или да прави нещо ново, отбелязва Николова. Според данните на асоциацията не повече от 10 процента от туристите, предпочитащи такива пътувания, са любители на екстремните изживявания, останалите 90 са за комбиниране на физическата и духовната активност. През последните 2 години много от големите компании публикуват данни за бърз растеж на приключенския туризъм, той до голяма степен вече влиза и в масовия сектор, казва Николова. По наши изчисления около 30 на сто от глобалната туристическа индустрия се категоризира като приключенски туризъм, отчита експертът. Според нея е трудно да се генерализира какъв е профилът на тези, които търсят такава почивка, но обикновено са хора между 45 г. и 60 години, с голям опит в пътуванията, посетили много места и с отлично развити претенции и усещания какво точно искат.

По думите на Николова в момента голяма част от българската индустрия у нас се мъчи под натиска на постоянно падащи цени, а приключенският туризъм стъпва точно върху идеята за допълнителната ценност и съответно – стойност, свързани с преживяването. Крайно време е да се разбере, че леенето на бетон край морето и в планината, трябва да спре. Това е ресурс, който съсипваме, вместо да правим високостойностни продукти, смята експертът. По думите й е непростимо бизнесът, който уж трябва да търси възможности за печалба, да е толкова пасивен и да не развива потенциала, с който родината ни разполага. „Не виждам как в дългосрочен план българският туризъм ще се конкурира, винаги ще има по-добри от нашите морски или планински курорти. Особено, като се има предвид презастрояването, продуктът ще става все по-евтин“, е позицията на експерта.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си