Достъпни и безопасни ли са подлезите у нас?

0

Арх. Владимир Милков – председател на САБ – Бургас:

Липсват асансьори и осветление8-9_Burgas.

Специално за Бургас, смея да твърдя, че подлезите са със затруднена достъпност. Особено за хората с увреждания и за майките с детски колички. Те не могат да ги ползват. И давам пример веднага с един от най-натоварените подлези в града – този под операта. Вероятно незрящите, макар и трудно, ще могат да преминат до отсрещната страна, но за човек с инвалидна количка е невъзможно. Липсват рампи и най-важното – асансьори. Подобна е ситуацията и с подлеза до болницата. Въобще, в града няма съоръжение, което да отговаря на изискванията на наредбата за достъпна среда. До колкото знам в повечето подлези липсва и осветление. Няма и камери за видеонаблюдение. А това е другият тежък проблем, който е свързан с престъпността. Част от съоръженията се заключват нощно време с някакви решетки, но като цяло въпросът не е решен.

Арх. Стояна Чавдарова – главен архитект на община Кюстендил:

Няма инфраструктура, върху която да се направи устойчива рехабилитация8-9_Kustendil.

В Кюстендил няма много подлези, но проблемът е свързан главно със старата настилка. Наскоро в общината реализирахме един проект за зелена градска среда, който създаде доста големи пространства. Бяха благоустроени различни общински територии, които са публична или частна общинска собственост, достъпни за всички жители на общината. Освен това с този проект като цяло подобрихме жизнената среда.

Всичко бе направено в съответствие с всички изисквания. За съжаление обаче не можахме да обхванем целия град, а само няколко улици. На много места си стоят старите тротоари с високите бордюри, които създават проблеми при придвижването на хора с колички. Но улиците за ремонт бяха избрани във връзка с реализирания проект за подмяна на водопровода и канализацията. Община Кюстендил пое ангажимента, че в продължение на пет години тротоарите няма да бъдат разбивани, с цел ремонт на водопровод или канализация. Именно затова ние трябва да осигурим устойчивост, а устойчивост може да има там, където инфраструктурата вече е изградена. Поради тази причина се намали доста и самата разработка на проекта.

Арх. Калина Мерудийска – КАБ – Враца:

Наклонът на рампите не е съобразен8-9_Vratza

Категорично подлезите не са достъпни. И първото нещо, което прави впечатление са рампите и парапетите. Видно е, че на повечето места не са спазени изискванията. Особено за наклона, който трябва да е не повече от 5%. А голяма част от съоръженията са направени в зависимост от дължината, която имат. С наклона обаче никой не се е съобразил. Наясно съм, до колко е възможно да се придвижи в подлез човек с двигателни проблеми, тъй като самата аз имах близка в инвалидна количка и ми се налагаше често да съм придружител. По-страшното е, че този проблем съществува не само в подлезите, но и по тротоарите и навсякъде. Всичко се прави формално. Законът си е закон, но никой не го спазва.8-9_podlezi 6 Изключително важно е и каква е настилката в подземните съоръжения. И тя не е съобразена на повечето места. Тези изисквания преди 15 години не съществуваха. Но сега ,при всяко преустройство, особено за обществените места и сгради, задължително трябва да се спазват.

Арх. Вичка Колева – КАБ – Търговище:

Често стават обект на вандализъм8-9_Turgovi6te

Напоследък се влагат доста средства и усилия в ремонта на подземни съоръжения, което е добре, но след това, проблемът идва с поддръжката. Например, намирам за удачно решение начинът, по който беше облагородено пространството около Софийския университет и подлеза до него. Изградиха се по-широки подходи, наблегна се на естественото осветление. Вижда се, че е потърсен различен начин за реконструкция, а не образът на черния тунел, който сме свикнали да гледаме. Спускаш се по стълбите, влизаш в черното пространство и от другата страна излизаш. Една от причините, подлезите да не се ползват е, че те често стават обект на вандализъм.8-9_podlezi 3

Може би трябва да се подходи психологически и да се помисли и за друг тип преминаване. Например с релси върху терена, в участъците за инцидентно преминаване. Има средства и начини, които могат да осигурят лесен достъп и за трудноподвижните хора. Но какво от това, че има технически решения, след като после изградените и модернизирани съоръжения не се пазят. Трябва да се реши проблема с поддръжката.

Арх. Иван Чолаков – председател на САБ – Велико Търново:

Нужни са ескалатори и подвижни тротоари8-9_V_Tarnovo.

Като се замися, в нашия град подлези няма. Макар, че за хората е по-удобно и по-безопасно да преминават през подлез, отколкото да пресичат натоварени булеварди и улици. Друг е въпросът, как е направен самият подлез и дали отговаря на всички изисквания. Спомням си, по времето когато бях главен архитект на община Велико Търново, имаше предложение за изграждане на подземно съоръжение до един доста голям производствен обект. Тази идея тогава предизвика доста обсъждания и спорове сред колегите, тъй като едно от изискванията да има подлез бе през него да преминават минимум 300 души. Аз застъпих тезата, че щом има възможност, трябва да се построи, макар и извън норматива.8-9_podlezi 4 Защото това, че ще се ползва от 280 души, не омаловажава нуждата от него. В крайна сметка подлез не бе изграден, поради финансови причини. Но във всички случаи, там където има необходимост и възможност, нека да се изграждат. И то както трябва, по съвременните методи – с ескалатори, с подвижни тротоари и т.н. Но чисто теоретично е по-добре да се отдели транспортното от пешеходното движение и да бъде направено по правилата за достъпност.

Арх. Анушка Костадинова, КАБ – Благоевград:

Необходима е система за управление и контрол8-9anu

Това е тежък проблем за цялата страна. В Благоевград също не можем да се похвалим с положителен опит по отношение на подлезите. Нивата, които са проблем за преодоляване, се намират в площадното пространство в центъра на града. Няколкото подлеза в района на двата главни булеварда, са почти неизползваеми. Пред входа на театъра с европейски средства беше поставен асансьор за хора в неравностойно положение, който обаче на този етап е неизползваем. Похарчиха се едни пари, от които на практика няма никаква реална полза.

В момента в България нормативно се отделя внимание на достъпната среда, но няма цялостна система, която да гарантира, че изградените съоръжения ще са функционални. Това не е трудно, може да се осъществи с поредица от не толкова скъпи мерки, които дори малки градове в Европа вече са предприели и са си решили проблема.

У нас и надлезите се правят кампанийно, като се разчита повече на инициативи на местната управа. Липсва ни организирана система за управлението и контрола на такъв тип съоръжения.

Арх. Янчо Апостолов, КАБ – Хасково:

Трябва да им се намери нова функция8-9has

Навремето, когато бяха построени в Хасково, тези съоръжения се използваха масово от хората. Сега нито един от подлезите не се поддържа. Те са разрушени, занемарени, ограбени. Причината за това е, че в един период от българския преход престъпността скочи драстично. От подлезите бързо изчезнаха осветителни тела, кабели, решетки на шахти. В момента е опасно и рисковано да се минава през тях, затова никой не ги използва.

От друга страна, за да са в улеснение на гражданите и да не се занемарят съвсем, трябва да им се намери нова функция. В тях могат да се направят магазинчета, които да бъдат отдавани под наем. Така тези съоръжения ще бъдат оживени и ще се охраняват в тъмните часове на денонощието. В нашия регион обаче този проблем все още не е на дневен ред.

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си