Навигатор Home » Архитектура » Достъпна ли е градската среда у нас за хора с увреждания?

Достъпна ли е градската среда у нас за хора с увреждания? 

8-9-1

Арх. Любомир Пеловски – РК на КАБ – София:

Отдавна се работи по въпроса, но нищо не е направено

8-9--PELOVSKIIIIIОтдавна се работи по въпроса за създаване на достъпна градска среда за инвалидите, но на практика нищо не е решено. Още в онова време бяха подготвени първите наредби, но и тогава нищо не бе направено. Сега МРРБ иска да актуализира това законодателство.

Че нищо не е свършено, си личи по неработещите асансьори, които не тръгват. Занижените тротоари също не са направени както трябва и са трудни за движение на хора с колички. Те са непреодолими дори за здравите майки с деца в колички. Този въпрос не е решен и в други страни. Скоро бях в Париж, не видях улични асансьори и занижени тротоари. Това обаче не трябва да ни успокоява.

МРРБ с обществена консултация по проблемите на достъпната архитектурна среда

Министерството на регионалното развитие и благоустройството провежда обществена консултация за политиките и законодателството в областта на осигуряването на достъпна архитектурна среда в България.

Консултацията е във връзка с приетата през 2016 г. Концепция за промени в националното законодателство, свързани с прилагането на чл. 9 „Достъпност“ от Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на хората с увреждания. Според него страните членки по Конвенцията, сред които е и България, са задължени да предприемат подходящи мерки за осигуряване на достъп на хората с увреждания, равноправен с този на всички останали лица, до физическата среда за живеене, транспорта, информацията и комуникациите както в градските, така и в селските райони.

Повече информация за обществената консултация и възможностите за участие в нея може да бъде намерена на специализираната страница за публични консултации на Центъра за оценка на въздействието на законодателството http://publiconsultation.ria.bg/, където са публикувани консултативен документ и въпросници. До 15 октомври 2017 г. всички заинтересувани страни, организации и граждани могат да изпращат попълнени въпросници, както и всички други коментари и становища във връзка с обществената консултация по електронна поща на следния електронен адрес: ria@ria.bg.

8-9-2В Концепцията са идентифицирани три основни направления, в които следва да се предприемат конкретни стъпки за подобряване на нормативните изисквания и на механизмите за контрол. Това са устройството на урбанизираните територии; инвестиционният процес при проектирането, строителството и въвеждането на строежите в експлоатация; осигуряването на достъпна архитектурна среда за съществуващи сгради и съоръжения за обществено обслужване.

Въвеждането на мерки за усъвършенстване на нормативните изисквания и механизмите за контрол по отношение на достъпността на архитектурната среда в съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване е идентифицирано като конкретна нужда в Концепцията. В нея е установен недостиг на ефективен мониторинг по отношение на изградената достъпна среда в съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, както и дефицит на информация за осигурената достъпност и недостатъчно стимулиране на дейностите за привеждане на съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване в съответствие с нормативните изисквания за достъпност.

Целта на обществената консултация е да се съберат достатъчно мнения и данни за това дали са налице посочените проблеми, свързани с достъпността, както и дали съществуват други, извън идентифицираните в Концепцията. Предвидено е също и да се обсъдят най-подходящите мерки от страна на държавата – законодателни, административни, регулативни, структурни, информационни или други, които биха допринесли за ефективно осигуряване на достъпна архитектурна среда на съществуващите сгради и съоръжения за обществено обслужване, включително на достъпните елементи в урбанизираната територия.

Резултатите от събраната информация за практики и политики при осигуряването на достъпна архитектурна среда ще бъдат обобщени и анализирани, след което ще се направи същинската оценка на въздействието. В резултат се очаква да бъдат предложени по-ефективни политики, законодателни промени и др., които да доведат до отстраняване на идентифицираните проблеми и предизвикателства в областта.

Арх. Димитър Балджиев, РК на КАБ – Пловдив:

Трябва да се подобри инфраструктурата

8-9-mlaГрадската среда, която обитаваме в момента, не е достъпна за всички, но смятам, че нещата се развиват в положителна посока. Например в много градове бордюрите на тротоарите по кръстовищата вече са скосени, а тези, които тепърва се изграждат, са абсолютно съобразени с изискванията за достъпна среда. Рампите, които сега се правят, също са по правилата на настоящата нормативна уредба, а не по старата от преди 30 години. Но има и още какво да се желае. Повечето обществени места и сгради са достъпни, но липсват асансьори, не говоря за новото строителство. Там обектите отговарят на изискванията. Но може да се поработи още в посока подобряване на инфраструктурата. Да се помисли например за настилката, за подходящи плочки по тротоарите и т.н., за да могат хората със зрителни проблеми да усещат къде стъпват. За мен основният проблем е свързан с инфраструктурата и пътищата.


ПОКАНА

за

провеждане на награждаване във връзка с

Петнадесетия поред конкурс за студентски проекти в памет на арх. Димитър Богданов


 Бихме желали да Ви поканим на церемонията по награждаване на номинираните студенти в конкурса.

Награждаването ще се проведе на 12.10.2017 г. от 18:30 ч. в Студио ПроЖектиране в новата сграда на УАСГ – входът е откъм сградата на СОФИЙСКИЯ РАЙОНЕН СЪД – гр. София 1046, бул. „Христо Смирненски” № 1.

До 12.10.2017 г. може да посетите изложбата на участниците в конкурса, разположена във фоайето на втория етаж в новата сграда на УАСГ (корпус А) – гр. София 1046, бул. „Христо Смирненски” № 1.


Арх. Любомир Бодуров, РК на КАБ – Хасково:

Адаптирането на старите сгради е по-сложно

8-9-HaskovoКато цяло градската среда у нас не е сред най-достъпните за хора с увреждания – за трудноподвижни, за майки с колички… Не е изцяло достъпна. Тук-там се прави по нещо за улеснение, но се действа там, където има желание. Иначе има наредба на МРРБ за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Там е регламентирано всичко. Имаше изисквания и от ЕС и срокове даже, но според мен те вече са изтекли. Факт е, че половината областни управи в страната, съдилища, училища и други обществени сгради нямат изградени съоръжения за трудноподвижни хора. В тази връзка искам да кажа, че проблемът е предимно за съществуващи сгради. Адаптирането на входовете, изграждането на подстъпи понякога се оказва комплицирана задача. На някои места е трудно да се постави рампа за колички, което не е сложно съоръжение, така че да не се прегради тротоарът например. Едното не трябва да е за сметка на другото. Въпросните метални рампи не са и много естетични, бързо се амортизират под влияние на климатичните условия, така че не са винаги добро решение. Има много какво да правим за достъпна градска среда.

НОВАТОР

Арх. Октавиан Георгиу представи responsive архитектура в Бургас

Ирина ГЕНОВА

Архитектите в Бургас присъстваха на уникалната лекция на Октавиан Георгиу от Foster + Partners, който представи своите изследвания, подобни повече на фантастика, отколкото на наука.

Интересното в неговите разработки е симбиозата между елементите, включително и тези от сградни структури, така наречената „кинетична архитектура“ или responsive архитектура.

8-9-arhitekt-2Лекцията е част от Архитектурната Работилница АРХ+201.7, организирана от община Бургас със съдействието на КАБ – Бургас.

Октавиан Георгиу е архитект новатор и изследовател в областта на дизайна. Интересното е, че първоначално две години учи IT специалност. След това завършва бакалавърска степен в Румъния като архитект, а после програмата DRL в The Architectural Association в Лондон.

Сега работи като архитект и анализатор на системи за проектиране във Foster + Partners (едно от най-големите архитектурни бюра в Лондон) в рамките на специализираната моделираща група. Затова нещата, които екипът прави, са свързани не само с архитектура, но и с най-различни автоматизирани и роботизирани системи.

Като преподавател Георгиу е гостуващ лектор в Архитектурното училище Bartlett и програмен учител в AADRL.

Октавиан Георгиу представи част от текущите проекти на бюрото, както и свои архитектурни разработки за автономно придвижване. Презентациите му бяха поднесени по изключително ефектен начин.

Проектите са за най-различни сгради по света, но това, за което отдели най-много време, е едно изследване за автономните автомобили. Или как се задвижват такива машини, които сами могат да определят как да се зареждат, как да се шофират и преценяват разстояния.

Това е негов проект, върху който е работил с още 4 души в продължение на 18 месеца заедно с много консултанти – математици, инженери, физици.

8-9-arhitekt-4При презентацията на проекта в журито е имало представител на „Ферари”, който му е направил предложение да започне работа при тях.

„Сигурен съм, че хората, които бяха тук и видяха презентацията, ще използват наученото под някаква форма. Всичко е въпрос на финансиране, на интерес от страна на инвеститорите. И ако това се случи в България, то ще е в Бургас“, сподели арх. Емил Бурулянов, организатор на Архитектурна Работилница АРХ+201.7.

Добавете коментар