Евросредствата за скоростни шосета са орязани почти наполовина

Все още не се знае точно за кои големи пътни проекти ще можем да ползваме субсидии от Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г. Бедата е в това, че парите по тази европрограма са ограничени до 1,9 млрд. евро, заедно с националното съфинансиране, като за аутобани и скоростни шосета е предвидена едва половината от тази сума. И тези пари биха отишли изцяло за Лот 3 на автомагистрала „Струма“ между Благоевград и Сандански, като повечето от тях ще се похарчат за прокопаването на дългия 15-километров тунел под Кресненското дефиле. При последните си разговори с Еврокомисията транспортният министър Николина Ангелкова е предложила недостроената част от АМ „Хемус“ да бъде включена в обхвата на ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, но за отсечката от Велико Търново до Белокопитово да вземем заем от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) и да не търсим субсидии от Брюксел. Според шефа на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Лазар Лазаров финансирането на строителството и реконструкцията на пътища с инвестиционни заеми от ЕИБ ще даде възможност реализацията на проектите да става по-бързо, отколкото по ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“. По думите му, така най-малкото се спестява времето за писане на апликационна форма и одобрението й. Той припомня, че с подобни кредити и съдействието на банката са строени Лот 1 и 5 на „Тракия“. Пътният шеф смята, че използването на новата програма „Европейски транспортни коридори”, финансирана от ЕИБ, ще даде възможност най-късно до 2019 г. Дунав мост-2 да бъде свързан с 4-лентов скоростен път с автомагистрала „Хемус“ при Ботевград. Плановете на Пътната агенция предвиждат по този начин да се изградят и 32 км от автомагистралата между Калотина и София. След приключването на разговорите в Брюксел наскоро транспортният министър Николина Ангелкова информира, че Министерството на регионалното развитие и Агенция „Пътна инфраструктура“ вече са започнали преговори за финансирането на Видин-Ботевград и София-Калотина със заем от ЕИБ.

Малкото пари, отпуснати от ЕС за големи пътища, отново извади на преден план идеите за изоставяне на варианта за прокопаване на скъп тунел през Кресна, като икономисаните пари отидат за други аутобани. На практика се предлага 4-лентов скоростен път вместо магистрала, като по него максималната разрешена скорост ще е 100 км/час. Резервният вариант се разработва с оглед минимизиране на рисковете за АМ „Струма“ като цяло, в случай че възникне проблем с реализацията на тунела, смятат от Националната компания „Стратегически инфраструктурни проекти“ (НКСИП). В пътния бранш вече се надигат гласове и срещу друг тунел, този при Шипка. Част от експертите смятат, че на други места в България има проходи с много по-голям трафик, където има нужда от подземни съоръжения. Други техни колеги предлагат замразяване на проекта, а парите от него да бъдат насочени за недовършените ни аутобани. През ноември 2010 г. плановете на МРР бяха до 2020 г. да бъдат готови 7 магистрали в страната и 2 моста над Дунав, като трябваше от средата на миналата година вече да пътуваме по напълно завършената АМ „Марица“. Почти половин година по-късно бе обявено, че до края на десетилетието страната ни трябва да построи общо 1264 км нови аутобани. Предвиждаше се да бъдат инвестирани 5 млрд. евро в пътната инфраструктура – 3 милиарда в магистрали. Имаше и някои екзотични идеи, имащи за цел да преметнем еврочиновниците. Основните бяха свързани с недостроената още тогава „Тракия“. Искаше се отсечката между Калотина и София да е нулев лот на аутобана към морето, а автомагистрала „Черно море“ между Бургас и Варна да стане шести лот.

12-13 Zaemi  puti6ta 1

Вече 20 години страната ни ползва и кредити от ЕИБ за строеж и ремонти на пътища

Всички тези планове, които по гръмкост удряха в земята всички соцпетилетки, трябваше да се реализират със субсидии от еврофондовете. Сега вече разбрахме, че Европа на думи не вярва, а иска да си строи жп линии, смятани от нея за по-екологични. Закъснелите с изграждането на аутобаните да си плащат от джоба. Така с кредити, които ще изплащат поне 2-3 поколения, ще дострояваме аутобаните си и основните 4-лентови шосета. Планираше се за последните да отидат 2 млрд. евро. Освен между Ботевград и Видин, такива скоростни пътища трябваше да има и между София и Гюешево (през прохода Владая), между Шумен и Русе и между Маказа и най-големия ни дунавски град. Днес до най-новото КПП на българо-гръцката граница води обикновено, макар и ново шосе, на което през лятото стават километрични опашки от автомобили с туристи. Другите 4-лентови скоростни пътища, планирани с голяма шумотевица преди няколко години, са Варна-Дуранкулак, Пловдив-Рудозем, „Рила“ (от Дупница през Самоков до София). При правителството на Бойко Борисов имаше идея и „Хемус“ между В. Търново и Белокопитово да е с 4-ленти, заради слабия трафик. При тази липса на пари сега, нищо чудно тя да се реализира.

                                                                Строителството на Лот 2 от АМ „Струма“ върви в срок

12-13 -Inspekzia.2
Вицепремиерът и министър на регионалното развитие Екатерина Захариева, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Николина Ангелкова и председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ инж. Лазар Лазаров провериха напредъка при изграждането на Лот 2 Дупница–Благоевград от АМ „Струма“ от км 322+000 до км 359+483.52 и на Лот 4 Сандански–Кулата от км 423+800 до км 438+500. Проектите се съфинансират от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт“ 2007-2013 г.
Строежът на Лот 2 на „Струма“ върви в срок при добра организация, съобщи вицепремиерът Захариева. На Лот 2 се работи усилено по изпълнение на малките съоръжения, насипите, големите съоръжения във всички участъци, както и по двата тунела. „Считам, че това е една от най-добрите организации, които съм виждала по трасетата на магистралите. Работи се по цялото 37,5-километрово трасе, с малки изключения – там, където се изчаква приключване на работата на археолозите“, каза министър Захариева. Тя посочи, че всичко до този момент върви в срок и ако продължава така, магистралата ще е готова през следващата година. Вицепремиерът подчерта, че по трасето наистина има прекрасни археологически обекти, изключително ценни, които на всяка цена трябва да се запазят и резервират. „Договорите с археолозите приключват в края на юни догодина, което ще удължи срока, но най-обективният срок за приключването на цялото трасе е есента на следваща година“, уточни Захариева. Тя посочи, че няма оскъпяване на обекта в резултат на работата на археолозите.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA
По отношение на забавянето в строителството на Лот 4 вицепремиерът посочи, че за пръв път през миналата седмица строителят на обекта е изявил желание да го приключи в рамките на четири месеца. Той е обещал да направи организация в рамките на десет дни и ако това се случи, ще спести провеждането на нови обществени поръчки. Захариева уточни, че изискването, което е
поставено към него, е до края на ноември опасните три километра и половина, преминаващи през населените места, да бъдат изведени от трасето. Захариева каза още, че строителят е имал претенции за увеличаване на сумата, но това е било отказано. „Очакваме от фирмата изпълнител на Лот 4 да приемат условията, които сме поставили – за един месец да направят трите километра до Кулата от пътен възел „Петрич“, да представят оптимизиран график за завършване на едното платно на магистралата от Сандански до пътен възел „Петрич“ и краен срок за изпълнение на целия договор“, подчерта инж. Лазаров. Транспортният министър Николина Ангелкова коментира, че се разработва допълнителен резервен вариант за Лот 3, освен
изграждането на тунел. Това обаче нямало да забави началото на строителството, предвидено за второто тримесечие на 2016 г.

ПРОЕКТЪТ:
Участъкът от Дупница до Благоевград, с дължина 37,48 км, е на територията на областите Кюстендил и Благоевград. Изпълнител на договора за проектиране и строителство е Консорциум „Струма-Лот 2“, в който участват: „Импреза“ АД, Италия, „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, България и „Пътстрой – 92“ АД, България. Стойността на договора е 358 722 000 лв. с ДДС. Строителният надзор се осъществява от ДЗЗД „Обединение „Струма-ПП“, в което участват „Пътинвестинженеринг“ АД и „Пътпроект“ ЕООД – гр. София. Договорът им е за 2 949 843 лв. с ДДС.
Трасето на Лот 4 от Сандански до Кулата е с дължина 14,7 км. Изпълнител на строителството е „Актор“ АСД. Стойността на договора е 67 176 000 лв. с ДДС. Строителният надзор осъществява „Пътинвестинженеринг“ АД. Договорът за надзор е 356 419,20 лв. с ДДС.
Общата дължина на АМ „Струма“ – от Даскалово до границата с Гърция е 150 км. Част е от Трансевропейския коридор № IV и от Трансевропейската магистрала „Север–Юг“. Със средства от ОП „Транспорт“ 2007-2013 г. се финансира строителството на 68,9 км. През юли м. г. завърши изграждането на Лот 1 Долна Диканя – Дупница (16,78 км).
   АПИ търси спешно 32 млн. лв.

12-13_Lazarov_API..1Има проблем с парите за текущото зимно поддържане на пътната инфраструктура, тъй като се плаща от бюджет 2015 година. Това заяви председателят на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) инж. Лазар Лазаров. По думите му, ако не се подготви пътната мрежа за студените месеци, зимното поддържане ще излезе много по-скъпо и напролет мрежата ще бъде в апокалиптична картина. Той каза още, че около 32 млн. лева са жизнено необходими на АПИ, за да бъдат завършени големите инфраструктурни обекти и да бъде подготвена пътната мрежа за зимата. 15 млн. лева за текущи ремонти и още 15 млн. за големите инфраструктурни обекти. Общо 78 млн. е недостигът на АПИ за тази година, обобщи Лазар Лазаров. По думите му, ако не се подготви пътната мрежа, зимното поддържане ще излезе много по-скъпо. Големи проблеми ще имат поддържащите фирми, а напролет пътната мрежа ще бъде в много лошо състояние. Няма да могат да бъдат завършени големите инфраструктурни обекти като 3-те виадукта на магистрала „Хемус“ и на „Тракия“. Няма да може да бъдат довършени и ремонтите на онези пътища в страната, които пострадаха от наводненията това лято. Това са мостът над Луда Яна, мостовете при Приморско и целия регион, при Монтана, Белоградчик и Бойчиновци. На Хаинбоаз също има ремонти, които трябва да се направят“, уточни Лазаров. Всичко това ще остане недовършено. По думите му, на този етап инфраструктурата, пострадала от наводненията, е закърпена, проходима е, но настилките са от натрошен камък и тя не е във вида, в който трябва да бъде. Бюджетът за зимното почистване е осигурен, той е заложен в бюджет 2015, но няма пари за зимна подготовка, поясни Лазар Лазаров.

 

 

ВАШИЯТ ОТГОВОР

Моля, въведете вашия коментар
Моля, въведете името си